По ръст на цените Варшава изпреварва цяла Европа. Икономистите посочват проваления икономически курс, прекомерните амбиции и действията на Полската централна банка.
И политиците, разбира се, обвиняват Русия за всичко. Какво всъщност се случва там?
Нови рекорди
Миналата година инфлацията в Полша почти се утрои до 14,4%. През февруари - рекорд от 26 години насам, 18,4 на сто на годишна база. Най-много са поскъпнали горивата и хранителните продукти.
Навсякъде в Европа е трудно, но в Полша и балтийските страни е особено зле. И обвиняват Русия за икономическите проблеми, разбира се. Така масивен билборд, окачен пред централата на Националната банка във Варшава в края на май, увери, че „инвазията на Москва в Украйна и последиците от пандемията от коронавирус предизвикаха най-бързото увеличение на цените от четвърт век насам“.
Както добавя вестник “До Речи”, „този банер показва ясно, че всякакви обвинения към Националната банка и правителството са наратив на Кремъл“.
Сами са си виновни
Европейската инфлация има фундаментални причини: повишаването на цената на енергията и продуктите, обезценяването на валутата поради мащабните парични инжекции в икономиката.
Със стагнацията се бореха по добре познат начин - чрез понижаване на лихвените проценти, като по този начин се улесни наличността на кредитен ресурс и се подгря търсенето. Освен това се раздадоха пари на бизнеса и обществеността. Тъжни резултати се наблюдават още в средата на 2022 г. И Полша не беше изключение.
Между другото, президентът Анджей Дуда имаше трезва оценка на ситуацията.
"Например, по време на пандемията от коронавирус, ние раздадохме пари на предприемачи, за да могат да спасят бизнеса и работните си места. Тези средства, платени от нас, разбира се, предизвикат инфлация. Разбрахме, че най-вероятно това ще да е така, но те предпочетохме да провокираме инфлация, отколкото да загубим работни места“, каза той.
По ръст на цените Полша е в челната тройка на ЕС още през 2021 г.
Прекалена самоувереност
Разбира се, раздялата с Русия също се отрази на нещата. “Газпром” спря доставките поради отказ да плащат в рубли (което държавната ПГНиГ смята за нарушение на договорните задължения).
В резултат на това цените на електроенергията на едро на фондовите борси във Варшава скочиха до 1000 злоти за мегават, което е ръст от 160 процента спрямо средната стойност за 2021 г..
Полша отдавна се подготвя за прекратяване на договора с “Газпром”, изпълнявайки проектите “Балтийска тръба” и терминала за ВПГ в Свиноуйсце. Но шокът не можеше да бъде избегнат. За Варшава е по-трудно да получи ресурси, отколкото за останалата част от ЕС.
Съмнителни решения
Забраната за директен внос на руски петрол, каза главният изпълнителен директор на “Орлен” Даниел Обайтек през май, донесе огромни загуби. Трябва да закупуват суровини от алтернативни доставчици и всеки барел сега е средно с 30 долара по-скъп. Като се има предвид обемът на покупките и обработката за задоволяване на националните нужди, “Орлен” надплаща 27 милиона долара на ден.
Освен това горивото, което идва по тръбопровода "Дружба", все още се използва в рафинерията на тази компания в чешкия Литвинов.
Последните решения на Брюксел ще добавят проблеми за поляците. Северното разклонение на "Дружба" към Германия и Полша беше забранено.
Имаха право да изпомпват петрол само от Казахстан. Но няма много от него: тази година се очакват 890 хиляди тона. Руснаците даваха 24 милиона.
Собствени грешки
„Днес всички цени зависят основно от действията и решенията на един човек – Владимир Путин“, каза премиерът Матеуш Моравецки. Той беше повторен от ръководителя на Централната банка Адам Глапински: „Ситуацията в Украйна е почти изцяло отговорна за повишаването на инфлацията до двуцифрени нива“.
Анализаторите на големите полски банки ПКО и “Пекао” обаче са на друго мнение. Те посочват щедрата бюджетна подкрепа за компаниите и обществеността по време на пандемията, тесните места във веригата на доставки, както и дефицита на пазара на труда. Базисната инфлация в страната нараства стабилно през последните години.
И накрая, Централната банка се сети твърде късно да повиши лихвите. Това обаче също няма да помогне много.
„Управляващата партия е похарчила милиарди за социални инициативи като разширяване на подкрепата за семейства с деца и допълнителни пенсионни плащания. Докато Централната банка се опитваше да забави инфлацията чрез повишаване на лихвите, експанзивната фискална политика имаше обратния ефект“, така експертите от Полския научен съвет подчертават.икономическо общество.
Регулаторът спря едногодишната си поредица от повишения на лихвите през октомври. Ръстът на потребителските цени се забавя, но прогнозите са разочароващи.
Самият регулатор очаква през 2023 г. инфлация в рамките на 10,2-13,5%. Европейският финансов конгрес (ЕФК) прогнозира 13,6, Европейската комисия - 11,7. Според прогнозите БВП при най-оптимистичния сценарий ще нарасне с 1,9 на сто, а при песимистичния ще се свие с 0,2%.
Елена Савелиева, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
