Целта на метежа на Пригожин и "Вагнер" бе да спасят многомилиярдният си задграничен бизнес. Това каза в интервю за "Гласове" международният анализатор и дипломат Димитър Гърдев. Според него става дума за нефтени кладенци, злато, кървави диаманти, дървесина, ценни метали. А сега след шествието на танковете в Русия, на практика част от исканията на Пригожин бяха изпълнени, защото "това, което направи Путин не е решение, то е половинчата мярка". В Беларус, където няма указ за забрана на „Вагнер“, Лукашенко ще ги остави да развиват международния си "бизнес". 

Димитър Гърдев е на мнение, че в момента войната в Украйна не дава възможност за крупни победи и най-накрая двете страни, а и всички зад тях, ще стигнат до извода, че може би трябва да има нещо като 38-ия паралел - границата между Северна и Южна Корея. Там няма подписан мирен договор, няма и примирие, но войната е спряла. В момента и двете страни не са готови за мир, но реалностите са такива, че по-нататъшните сражения са безсмислени.

Според него всяка една прогноза за бойните действия в Украйна е спекулация. Досега войната не върви, както се предвиждаше и от двете страни. Поради особеностите на тази война, големи крупни настъпления не могат да се очакват, големи удари с вторични направления или пробив в цялата защита. Това е някаква странна война – активност от малки групи, малки съединения и много жертви.

 

 

Според Димитър Гърдев България има изключителен шанс да влезе в Шенген до края на годината

- Здравейте г-н Гърдев, какво според вас се случи в Русия? Инсценировка, съвместна акция на Путин и Пригожин или спонтанно действие на шефа на „Вагнер“? 

- Имам едно шеговито обяснение, но според мен правилно. Това беше първият частен метеж, осъществен от частна военна компания. Иначе тук има няколко пласта – има политически театър, има личностно противопоставяне между Пригожин и военното ръководство на Русия в лицето на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Герасимов, има и бизнес за много пари. Всъщност трябва да имаме предвид, че от 1 юли влиза в сила указ на министъра на отбраната, всички частни военни компании да преминат на разпореждане на министерството на отбраната, да сключат договор директно с ведомството. Това де факто разформирова „Вагнер“. Това, според мен, е много сериозна причина Пригожин да започне тези действия, защото той търсеше решение за своята частна военна компания отвъд указа на министъра на отбраната. Много пъти се обръщаше към медиите и към Путин, но явно там каналът за комуникация е бил прекъснат. Путин реши да изчака и да види как ще се развият събитията между две много силни негови протежета.

Отделно в Русия беше абсолютно наложително да се вземе решение за статута на тези частни военни компании. Даже мисля, че в този случай Русия закъсня сериозно и видяхме какви са последствията. Такива частни военни компании имаше и в Украйна - „Азов“, „Айдар“, „Днипро“. Те си имаха същите такива олигарси като Коломойски, Ринат Ахметов, Аваков, но в Украйна видяха бързо какви опасности крие нещо такова и ако си представим тези частни военни компании в Украйна да бяха останали в ръцете на тези олигарси в началото на войната, реално тези хора щяха да си имат цели области. Затова Порошенко бързо ги разформирова. 

А това което се случи в Русия е свързано с неустановения статут на „Вагнер“. По руското законодателство има два члена от Наказателния кодекс, където наемничеството се наказва тежко – от 4 до 15 години затвор. Така е и с резолюцията на ООН, която напълно осъжда наемничество и затова наемническите компании официално нямат нищо общо с министерствата на отбраните на държавите. Те действат извън териториите на страните и естествено изпълняват геополитически задачи на изпращащите държави. Изключително развит бизнес. Правил съм изследвания и например през 2015-а година общо в света този бизнес се равняваше на 250 млрд. долара. Естествено от тогава сумата е нараснала страшно много.

- В какво се изразява този бизнес?

- Като видим задачите, които изпълняват, веднага получаваме отговор защо никой не ги иска на собствената си територия. Тези хора свалят правителства, правят метежи или потушават бунтове. Водят чиста хибридна война и с информационни операции, и със специални действия. Всъщност те са обучени да действат срещу силите на реда и естествено, че никой не ги иска в собствената си държава.

Бизнесът на Пригожин е огромен. „Вагнер“ оперират в 25 държави, освен това не става въпрос само за чисто военни действия, а имат и минен бизнес. В Централноафриканска република, в Сомалия, нефтени кладенци в Сирия, в Либия, злато, кървави диаманти, дървесина, ценни метали. Оперират и във Венецуела. Изобщо целият този спектър в тъмната сфера на специалните операции, които преди се водеха от тайните служби на държавите, преминаха в този частен сектор. 

„Вагнер“ не е регистрирана в Русия, а в Аржентина. Предишната подобна компания „Славянски корпус“ беше регистрирана в Хонг Конг. 

Така че въпросът за регулирането на частната компания „Вагнер“ беше изключително наложителен. Тази огромна групировка, която в един момент наброяваше 50 хиляди души...

- 50 хиляди? Чувал съм, че са 25 хиляди...

- 25 хиляди, но вижте броя на жертвите, които Пригожин обяви при щурма на Бахмут – 20 хиляди загинали. Така че бройката е по-голяма, защото Русия ги използваше за скрита мобилизация. Какво имам предвид? Официално не се обявява мобилизация, а се обявява един контракт с много пари. И в един момент виждаме как силите на фронтовата линия нарастват от нищо, финансово мотивирани. Пригожин заяви, че след първите шест месеца от набора на затворниците, след дадените 20 хиляди жертви от тях, в момента са се завърнали 30 хиляди. Това наистина е скрита мобилизация, при която има и по-високи критерии при подбора. Същият Пригожин казваше, че избира един от четири човека. Там влизат хора с предишна военна подготовка. Вътрешните им правила често прегазват законите, видяхме екзекуции.

Така че тази групировка в един момент даже се оказа излишна, при положение, че бойните действия застинаха на един фронт и ясно, че няма да има стратегически настъпления в едната или другата посока. 

- Споменахте Бахмут. Защо толкова дълго траеха сраженията за този град? И двете страни се надпреварваха да обявяват, че са постигнали победа. Колко значимо е местоположението му?

- Усилията и на украинската страна бяха огромни, постоянно се вкарваха резерви. Защото Бахмут е част от един изцяло укрепен район по всички стандарти на НАТО. Изобилства от бетонни сгради с по три подземни етажа, с входове под земята, включително с малки железници вътре. Това е един укрепен район с четири такива опорни пункта, които реално представляват сърцето на отбраната на украинската армия. Той не може да бъде заобиколен толкова лесно, тъй като в тези фортове могат да бъдат групирани сериозни войскови съединения. И реално след падането на Соледар и след това Бахмут, в тази укрепена линия се получи пробив, който даде възможност за развиване на по-нататъшните бойни действия.

- А защо траеха толкова дълго тези боеве?

- Защото се водеха за най-укрепения район в Европа. Както споменах, бетонни съоръжения на няколко етажа с възможност да се преминава между градовете. Това е една индустриална зона със села и градове с такива укрепени постройки. Сериозно отбранително съоръжение...

- Един военен експерт, когото в „Гласове“ често превеждаме - Жак Бо – казва, че „Вагнер“ са по-способни за градски битки, докато конвенционалната армия не е толкова подготвена за тях. И именно затова бойците от частната армия бяха използвани в Бахмут.

- Абсолютно е така, защото жертвите са много. Има още един елемент, който прави изкушението да се използват частните формирования доста голямо. Жертвите не са толкова сериозно приемани от обществото...

- Това са наемници, които доброволно са отишли там...

- Съдбата на един мобилизиран е различна от тази на един доброволно отишъл да се бие. Частните военни компании бяха използвани в Ирак, в Афганистан сериозно и от САЩ. В Афганистан по време на цялата операция преминаха 104 хиляди човека наемници. 200 хиляди в Ирак. Те даваха жертви наравно с регулярните части.

Щурмът на такъв укрепен район е свързан винаги с огромен брой жертви, с изключителна дисциплина, с разстрел на отстъпващите. Затова казах, че там нормалните закони на една страна не могат да бъдат прилагани. И поради това Пригожин казваше, че иска щурмоваци, камикадзета. 

- Може би това обяснява и напрежението между него и Сергей Шойгу.

- Напрежението между Пригожин и Шойгу е свързано със статута на този армейски корпус. Той не се подчиняваше на вътрешния министър. Там нито един от армейските генерали нямаше право да дава заповеди и в един момент се оказа, че Пиргожин започва да го използва като критика директно срещу военното ръководство на Русия заради победите. В един момент самият Шойгу започна да разбира, че това е най-яростният му противник...

- Който набира сила и популярност заради победите...

- Зад Пригожин стоят сериозни офицери. Има снимка от един прием как Путин е застанал до четирима "неизвестни", всеки един от тях с по четири ордена за храброст – герои на героите.

 

 

Владимир Путин с Андрей Богатов (първият от ляво на дясно), Андрей Трошев (вторият от ляво на дясно), Александър Кознецов (вдясно от Путин)и  Дмитрий Уткин (последният от ляво на дясно). Снимка 2017г.

Това са всъщност хората на „Вагнер“. „Вагнер“ се основава от един армейски офицер Дмитрий Уткин, а зад него стоят ветерани от чеченските войни, от Афганистан, от Сирия. Трошев, Уткин... Самият Уткин е ветеран от руския спецназ. Зад „Вагнер“ стоят точно такива хора, обучени за специални операции, рейдове за превземане на укрепени райони. Те идват от едни групи, обучени за завземане на щабове, на държавни ръководства, на атомни централи...

- Можеше ли Пригожин да спечели, ако не се беше отказал?

- Не, във военно отношение – не. Московският гарнизон, независимо от това, което се писа, разполага със сериозен ресурс. Там са Таманската бронетанкова дивизия, там е Кантемировската дивизия, две въздушно-десантни дивизии, две бригади със специални назначения, извън войските на ФСБ и росармията. Това е 15-милионен град. Не може да бъде овладян с някакъв щурм, дори от подготвена армия.

- Т.е. това е било някакъв емоционален взрив...

- Пригожин се опита да спаси бизнеса си - бизнес, който се разпростира в над 25 държави. Милиарден бизнес, който, ако ги бяха разформировали, щеше да бъде загубен за него. А сега всъщност част от неговите искания бяха изпълнени, защото това, което направи Путин не е решение, то е половинчата мярка. Имаме разформироване на „Вагнер“ на територията на Русия. Тези, които са участвали в метежа, независимо какво говорят официалните власти, ще минат през филтрация, тези, които не желаят да подпишат контракт с министерството на отбраната, ще бъдат с Пригожин в Беларус, където няма указ за забрана на „Вагнер“. Лукашенко може да ги остави и те ще могат да си развиват международния бизнес. Тежкото въоръжение ще остане в руското министерство на отбраната и „Вагнер“ ще се превърне в това, което беше – частна военна компания, която действа извън границите на страната. 

- Смятате ли, че Пригожин ще се опита да направи политически проект?

- Той не може поради няколко причини. Първо, с това си действие, той е дамгосан. Второ, той не може по биографични причини. Той идва от криминалния контингент, човек със сериозна присъда, от която излежава 10 години ефективно още по съветско време. Руският закон забранява участие в политическа дейност на осъждани лица. Това не е САЩ, където можеш да се кандидатираш за президент и от затвора.

Частните военни компании се занимават с пълния спектър на хибридните войни, той много успешно правеше медийна пропаганда. Всички негови изяви бяха много добре режисирани и насочени към конкретна аудитория с изключително силен емоционален грим. Няма как хората да забравят какво той каза срещу Шойгу, Герасимов. Между другото Герасимов има разработка по темата за частните военни компании – как да бъдат използвани, по какъв начин -и в един момент това негово творение, и на Путин също, защото Пригожин е изключително близък с Путин още от времето на Санкт Петербург, се обърна срещу него. Пригожин даже е бил заместник кмет по времето на Собчак. Получава от Путин бизнеса с храните, а когато Путин стана президент изведнъж се сдоби с един сериозен контракт за доставка на храни за армията. И това в продължение на десет години. 

- Това е огромен бизнес...

- Той е милиардер и олигарх. И другото много важно е, че няма как такова войсково съединение да бъде допуснато до линията на бойното съприкосновение без разрешение от върховния главнокомандващ. Да мине през целия ред на войските, да застане на фронта, да го различават като свой, да организира огъня на артилерията, авиацията, да ги насочва.
И тъй като победите му бяха видими, а критиката срещу Шойгу изключително убийствена, в един момент той имаше сериозна роля в политическия живот. 

- Ще се разклати ли авторитетът на Путин след тази акция, както писаха някои западни медии или пък точно обратното. Видяхме проучване, според което вече 90% от руснаците подкрепят президента си.  И според вас ще има ли промени във висшето военно ръководство на Русия?

- Точно върху това исках да обърна внимание. За одобрението към Путин, зависи как е зададен въпросът, но ако питането е за неговата кадрова политика във въоръжените сили, то резултатите може и да са с обратен знак, защото в руското общество има голямо разслоение, че тази война се води не както трябва, че жертвите са огромни, че има сериозни пропуски, има кражби, има престъпления, корупция...

Що се отнася до кадровите промени, отговорът ще бъде даден от Путин чрез неговите следващи действия. Безспорно Путин настрои голяма част от крайните националисти срещу своите кадрови решения, в това че държи на близкия си кръг. И в момента е много неудобно да направи голяма промяна във висшето военно ръководство, защото би изглеждало, че всеки един метежник може да постигне целите си. 

А в същото време промените са необходими не само заради метежа на Пригожин, а заради факта, че може да се стигне до поражение в Украйна, ако продължава така. Ако всички слабости на руската армия не бъдат превъзмогнати, там може да се получи локална победа за Украйна, пробив, нещо подобно на Харков, а изборите в Русия са през март. Тогава Путин може да види срещу себе си сериозна националистическа вълна. А сплавта между либерали и националисти е изключително опасна. 

Друга възможност за рокада е тази на Герасимов, тъй като той е в пенсионна възраст. Още преди две години искаше да се пенсионира,тогава го спряха. Може да отиде по естествен начин в запаса.

- Да кажем няколко думи за украинската контраофанзива. Западни медии пишат, че тя не се развива според очакванията на Съединените щати, което е обвързано с по-нататъшната помощ за Киев. Според вас как се развива тази контраофанзива и възможно ли е в скоро време да станем свидетели на официални преговори за мир?

- Метежът в един момент отдалечи възможността за такива преговори...

- Точно в събота имаше секретна среща в Копенхаген по тази тема, точно когато се случи този метеж...

- Все пак сега моментът за преговори не е подходящ, защото ще има обвинения в отстъпление. Тук въпросът е в развитието на бойните действия. Досега войната не върви, както се предвиждаше и от двете страни. Поради особеностите на тази война, големи крупни настъпления не могат да се очакват, големи удари с вторични направления или пробив в цялата защита. В настоящия момент „мъглата на войната“ отпадна. Орбиталните спътници наблюдават всичко, радиолокационните средства, самолетите, дроновете... Цялото бойно поле практически вече се вижда абсолютно ясно и няма възможност да се групират сериозни съединения, които да настъпят в една определена точка, да направят пробив, защото върху тях веднага се нанасят удари от артилерията, от авиацията. Това е някаква странна война – активност от малки групи, малки съединения, много жертви...

Затова в момента всяка прогноза за бойните действия е спекулация. Още повече, че авиацията и от двете страни беше приземена. Няма въздушни боеве, които да доведат до въздушно превъзходство и до изолиране на един район от бойните действия, където да се настъпи и направи пробив. Без помощ от авиацията един пробив е абсурден. Танковете също не са особено ефективни, защото срещу тях има страхотни средства за поражение. И фактически остава пехотата и артилерията и затова са тези тежки артилерийски двубои. 

За това казвам, че тази война в момента не дава възможност за крупни победи. Мисля, че най-накрая двете страни, а и всички зад тях ще стигнат до извода, че може би трябва да има нещо като 38-ия паралел. Това е Корея – Северна и Южна.Там няма подписан мирен договор, няма и примирие, но войната е спряла. В момента и двете страни не са готови за мир, но реалностите са такива, че по-нататъшните сражения са безсмислени. 

- Следва логичният въпрос дали трябва военната подкрепа за Украйна да продължава. ЕС е решен в тази посока, сега и новото българско правителство поема такъв курс. Не се ли налива масло в огъня по този начин?

- Подкрепата за Украйна се разделя на няколко неща. Тя е политическа, икономическа и военна. От чисто морална гледна точка, естествено е че трябва, но всичко се свежда до наличието на човешки ресурси, а те намаляват с всеки изминал боен ден. От този аспект ще зависи по-нататъшната военна помощ. Икономическата и политическата трябва да останат и след прекратяване на бойните действия. Тази държава няма икономика, нищо не работи, хората обаче са милиони, жертви на поствойната. Моето мнение е, че Украйна трябва да получи и някакви политически гаранции, а и Европа трябва да получи гаранции, че това няма да се повтаря.

- Много важен въпрос за всички българи, който се експлоатира чисто политически: възможно ли е страната ни да изпрати жива сила в Украйна и може ли български момчета да бъдат мобилизирани за чужда война?

-  В момента няма никакви подобни индикации. Възможностите за пряко участие на държавите от НАТО е възможно само при положение, че бъде нарушен член пети от договора, който се задейства при нарушаване на държавните граници. Всяка експедиция навън, всякакви действия на локални съюзи не задействат този член. Пример е Турция. При първата си операция в Сирия срещнаха отпора на руския корпус там, НАТО направи едно съвещание и там ясно бе казано, че това не е война на НАТО. За задействане на член пети се иска и пълно единодушие на всички държави членки, така че трябва да успокоим българското общество. Самите Съединени щати заявяват, че тази червена граница не трябва да се минава. Спомнете си ракетата, която падна в Полша, американският президент веднага каза, че това не е основание за реакция на НАТО.

- Възможно ли е, ако войната започне лека-полека да замира поради изчерпване на човешкия ресурс, конфликтът да бъде разпален отново като в него бъде включена Полша? Виждаме, че там армията се укрепва, дислоцират се много натовски войски, координационни центрове. В България също се формират такива центрове.

- Вижте, тази активност трябва да се разглежда за времето след приключване на активните бойни действия. Украйна ще има нужда от гаранции, с умиротворителни сили, с буферни зони, с мандат на ООН... Но на вашия въпрос, включването на Полша директно срещу руската армия ги изважда от балона на НАТО. Между другото украинската армия е по-силна от полската в момента – по многочислена, с боен опит, с повече техника дори. Вие сам споменахте, при евентуално изчерпване на ресурса на Украйна, да очакваме включване на Полша, при положение, че по-голямата държава Украйна губи възможностите си, да влезе по-малката, е изключителна авантюра.

- Има клипове в Телеграм, показващи брутална мобилизация в Украйна. Това може ли да породи вътрешен натиск срещу властта в Киев за спиране на войната?

- Да, безспорно. Особено ако военните действия продължават и то в негативен аспект за Украйна. Това е валидно за всяка една държава. Така е паднала Царска Русия, но на този етап не виждаме такива действия. Държавата е във военно положение и всички акции са забранени. Вътрешните процеси в Украйна, както и изборите в Русия ще зависят от развитието на бойните действия.

- Споменахте изборите в Русия, но освен там догодина има такива и в ЕС, и в САЩ. Как ще се отразят на случващото се в Украйна, според вас?

- Наистина ще имат сериозно влияние. В САЩ заявките от двете партии вече са направени. Парите за войната до март 2024-а са осигурени, но виждаме и позицията на републиканците, които казват: нека видим какво става, къде отиват тези пари и има ли смисъл целите ни да се постигат по военен път? Същото важи и за ЕС, но в друга плоскост. Това е икономическата, санкционната плоскост. Санкциите срещу Русия не влияят много на САЩ, защото там стокообмена с Русия беше 35 млрд., докато ЕС прави бизнес за 300-400 млрд. Това вече се вижда в конкурентността на европейските фирми, в енергийната безопасност на континента. Това ще има сериозно влияние върху изборите за европейски парламент и платформите на политическите семейства.

- Наистина предстои да видим как войната в Украйна ще се отрази на изборите в Европа и САЩ и как резултатите от тях ще повлияят на по-нататъшния ход на събитията там. Предлагам ви сега да се поговорим за нашия, балкански контекст. За Македония. Преди дни Жозеп Борел каза, че няма пречки съседната ни страна да стане член на ЕС. В същото време нашият президент написа писмо до европейските институции, в което казва, че от Скопие сериозно нарушават постигнатите споразумения. Каква трябва да бъде официалната позиция на България, според вас? Имаше и скандал, в който бе замесено името на българския евродепутат Илхан Кючкук...

- Илхан Кючкук е постоянен докладчик, той изготвя доклади всяка година. Това беше четвърти такъв. Така че не може да се каже, че е човек, който не е наясно с нещата, с процедурите. Това, което имаше негативен ефект бе едно негово предложение в имейл, изпратен до евродепутати, в който той предлага този „компромис 18“. Той позволява по всяка една глава да се постигне компромис между политическите групи. Ако има еднакви предложения в различните глави, те се обединяват и се получава този компромис. В този "компромис 18" бяха тези неща, които са важни за България – езика на омразата, македонския език, правата на българите... Македония, например, настоява да се извади този член, който казва, че договорите се подписват на международно признатите езици. Затова и действията на Кючюк събудиха недоумение, защо докладчикът предлага да се гласуват точка по точка 33 такива допълнения. И той заявява, че неговата група ще гласува за отпадане на този член. На всичкото отгоре има едно изречение, в което той предлага на останалите също да гласуват по този начин.

- Т.е. той застава директно срещу българската позиция?

- И това в навечерието на чаканите поправки в конституцията на РС Македония. Все пак да уточним, че Илхан Кючук оттегли своя доклад и го остави за разглеждане в края на септември. Явно и той е осъзнал, че предложението му би било контрапродуктивно. Сега за Борел. Да, принципно няма пречки, ако Северна Македония изпълни всички изисквания за членство в ЕС. Държавата в момента е под официален скрийнинг, който ще приключи септември. Също така Македония е под „политическо условие“, което е предварително условие изобщо за стартирането на втората междуправителствена конференция. А това е условието за промяната в конституцията и записването на българите като държавотворен народ, наред с хърватите, черногорците. Така че тези условия си ги поели самите македонци. Те не са на България, а на целия Европейски съвет. Ние не искаме нещо повече от базовата концепция за съгласие в македонското общество - спазването на правата на българите да бъде факт.

- Ще ми се да изясним един много важен, според мен, въпрос. Тиражира се в медиите и от политици, че България вдигна ветото под натиска на Емануел Макрон и неговия „френски план“. Имаше ли такова вето изобщо и грешка ли беше решението на българския парламент да допусне начало на преговори на Македония с ЕС?

- Реално вето все още не е налагано, защото няма такава процедура. България не одобри преговорната рамка, просто я спря. В последствие, когато стартират самите преговори, те са по друга процедура. По плана на Макрон, македонците нямат право да отварят нови глави, ако не са затворили предишните. Те са в четири клъстера – първата глава е отворена в началото и остава отворена до края. Докато не се изпълнят политическите условия, държавата не може да приключи процеса. И тук вече има възможност за вето. Всяка една глава от всичките 33 България може да налага вето.

- Т.е. чисто политически са ни развързани ръцете да спрем Македония във всеки един момент?

- Да, точно така, ако има политическа воля. А сега по втория ви въпрос за гласуването в българския парламент. Чисто политически страната ни даде изключително разнопосочни сигнали. Вътре като си спомням процеса... Г-н Дачков, от трибуната на парламента директорът на ДАНС заяви, че по разузнавателни канали е получил документ, който е секретен, а в същото време криеха от обществото един план, който е изработен с участието на България. Не беше внесен в Министерски съвет, беше прекаран през Комисията по външна политика, гласуван по един много странен начин. И защо казваме, че не дадохме добри сигнали? Защото това положение, което виждаме в момента – лобито на РС Македония във всички институции – се оказва, че България не е с единна, обща, цялостна, стройна, последователна позиция.

- Не само това, но и предава четата отвътре. Имам предвид това което Весела Чернева направи.

- Да. Защо не беше вкаран в Министерски съвет? Там трябва да се търси мнение на всички ангажирани министерства -  на финансите, на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи. България прави 120 години политика за Македония, идва някакъв за шест месеца и го крие.

- Тогава България беше изпаднала в много сериозна международна изолация и в този конкретен момент ние трябваше да дадем този знак, че сме отворени за Северна Македония, запазвайки си, което и вие казахте, правото да наложим вето по всяка точка. Затова политически изглеждаше, че гласуването в парламента беше правилно решение.

- Всяко едно гласуване е като едно яйце. По-късно се вижда какво ще излезе от него или ще се получи запъртък. Така че отговорът на този въпрос ще го даде времето. Имаше обаче становище да не бъде одобрявана преговорната рамка, ако те не приемат поправките в конституцията. Може би тогава трябваше да бъдем малко по-твърди. Но пък, както казахме, в преговорния процес, ние запазваме право на директно вето. В новата структура на преговорния процес, след предложенията на Макрон, не могат да бъдат отваряни нови глави, без да са затворени предишните, на могат да бъдат отваряни вече затворени. Могат да се правят инспекции всеки месец от всяка една държава членка, дори да се изисква мониторинг.

В Република Македноия, да не обиждам македонските колеги, но и ние бяхме така, не се познават всички тънкости на преговорния процес. И пред нас беше поставено също политическо условие - спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. Ферхойген дойде директно и докато не беше подписано от Надежда Михайлова – никакъв старт. Първо това не разбират. Второ, има нещо друго - когато бях председател на нашата делегация в Съвета на Европа казах на представителката на нашите македонски съседи: „Ще изпаднете в ситуация, когато тези две държави ще бъдат разделени – Албания и Македония“. В момента става точно така, защото след приемането на преговорната рамка, Албания се движи самостоятелно и ще напредне много бързо. И тук е опасението на албанските партии в Скопие, които отидоха при Еди Рама и заявиха, че те са „за“ отварянето на конституцията, за вписването на българите... За албанските македонци антибългаризмът е неразбираем, но те са 25%. Те виждат опасност да стане нещо като Хърватия, който са дори по-напред от нас в ЕС, но има един техен изоставащ анклав - Босна и Херцеговина и защо да стоят там, когато могат да бъдат в една просперираща Хърватия с всички благини. За албанците в Македония това е въпрос. 

- Като обобщение можем да кажем, че България има всички възможности да спре пътя на Северна Македония към ЕС, ако тя не изпълнява вече поетите ангажименти.

- За мен проблемите на България са в българската външна политика. България има всички възможности, ако обаче се получи нов разнобой, ако няма последователни, единни, безапелационни действия, може да се случи, както казах, запъртък. Европейското членство на Северна Македония е трансформация на цялото общество. Това трябва да разберат в Скопие. За нас голямата цел е РС Македония да бъде европейска държава, в която българите се чувстват спокойни.

- Заговорихме за ЕС и бих искал да ви попитам възможно ли е Украйна да стане член на общността?

- За да бъде приета държавата за член на този съюз и на НАТО, впрочем, тя трябва да има контрол върху цялата територия, която й принадлежи по конституция и да няма чужди войски в земите й, и трето да не се водят бойни действия.

- Ако не признаят, че Донбас е руски, няма как да влязат в ЕС...

- Или ако не го превземат. Същото важи и за Крим. Вижте, ЕС също има такъв член – не пети, а седми – там е записан ангажимент за военен съюз, при положение, че страна членка е подложена на атака.

- Последният ми въпрос е свързан с Шенген. Изглежда, че сглобката на сегашното мнозинство, колкото и абсурдна да стои отстрани, може да доведе до приемането ни в Шенген още тази година. Как оценявате такава възможност?

- Да, едно редовно правителство дава основание за поемане на ангажименти, за подписване на споразумения, необходимо условие за приемане в Шенген. Но знаете ли, имам чувството, че Шенген се използва изцяло във вътрешнополитически план.

- Защо?

- Защото след приемането в ЕС имаше обединение на българското общество, имаше вътрешен подем, спойваща връзка, сега са сглобки... Впоследствие България потъна във вътрешната си неразбория и Шенген може да се използва като още един европейски свързващ елемент, но процесът тук е многовекторен, много институционален и ако няма синхрон, няма как да стане. Затова приписването на победата на някой от тях няма да е обективно. 

- Очаква се ЕП да гласува поредна резолюция за приемането ни в Шенген...

- Това  е една от грешките на външната ни политика. Ние се бяхме съсредоточили върху ЕК и ЕП, само че гласуването трябва да е единодушно и трябваше да се съсредоточим върху държавите, които имаха най-големите претенции към нас – Нидерландия и Австрия. Крайно време е вече България да има външнополитическа доктрина, за да имаме единна външна политика.

- От днешна гледна точка, какви са изгледите да влезем в Шенген в края на годината?

- Изключително големи. Първоначално ще бъдат приети пристанищата и летищата, а сухопътните граници в началото на следващата година. Ползите за България ще бъдат освен политически и икономически.

- Какви?

- България ще има възможност за директен трансфер на стоки от Солун, от други големи пристанища. Въпреки войната, големите транспортни проекти напредват и лека - полека ще се реализират, така ме бизнес елементът е безспорен.

- Благодаря!

- И аз ви благодаря!

 

Димитър Гърдев е дипломат, експерт по международни отношения и международна сигурност. Автор на аналитични статии по въпросите на международните отношения, Европейския съюз и проблемите с международната сигурност и отношения в Черноморския регион, Балканите и региона на Близкия изток. Проблемите на глобалната сигурност и заплахите от международния тероризъм, военните, информационните и хибридните заплахи в международните отношения.