В украинското пристанище на река Дунав Измаил шофьорите са нетърпеливи – камионите им преливат от зърно. От другата страна, в Румъния, там, където реката се влива в Черно море, нетърпението е обхванало и корабите.

Моряците не помнят някога толкова много кораби, плаващи под различни флагове, да са акостирали в Сулина, Източна Румъния, и да се готвят да отплават за Украйна, за да бъдат натоварени с хранителни продукти.

Руското нахлуване промени всичко: блокадата, която Москва наложи на украинските морски пристанища, като се започне с това на Одеса, парализира износа от Украйна, а тя е един от най-големите световни производители на зърнени култури.

„Алтернативата е река Дунав“, която (в един от своите участъци) е естествена граница между Украйна и Румъния. „Големият проблем е капацитетът на речните инфраструктури“, обяснява за Франс прес Юри Димчогло, бивш заместник-председател на областния съвет на Одеса.

От началото на войната „само 1,5 милиона тона зърнени култури са експортирани по този начин“, казва той. – А това е капка в сравнение с блокираните стоки в Украйна, които според президента Володимир Зеленски са между 20 и 25 милиона тона.

„Изхранване на света“

Следващото звено от веригата на доставките, земеделският производител Вячеслав Зябкин, който работи на 35 км от пристанището, „все още нищо не е натоварил на корабите по Дунав. Дори и един килограм“.

Причината е, че ми предлагат изкупна цена, която е много по-ниска от производствените ми разходи, казва той, като изтъква, че „дунавското решение“ устройва дребните земеделци, които имат да продават малки количества.

Тези пък, които прибягват до този маршрут, се сблъскват с препятствия. Най-напред – задръстванията по пътя: камиони от цяла Южна Украйна пристигат с надеждата да стоварят на брега на Дунава стоките, които превозват. Пристигнали вече на пристанището, виждат, че там също е навалица.

В Измаил се натъкваме на Сергий Гавриленко, 45-годишен шофьор, който е облечен с тениска на сини райета, с носи шапка в цвят каки и авиаторски очила. Напредва бавно. Температурата е 32 градуса и той се разхлажда с вода от туба в кабината на камиона си.

„Преди войната беше достатъчен един ден, сега трябват три. Занимаваме се с това, защото е добре за страната и за изхранването на света“, казва той.

„Няма почивка“

Плавателните съдове, които натоварват стоките от пристанищата, доставят зърното на клиенти в чужбина, като тръгват надолу по Дунава и навлизат в Черно море. Доставките са в малки количества и помежду им има интервали.

В Сулина са акостирали близо сто кораба, които чакат средно между седем и десет дни, преди да могат да поемат по канала към украинските пристанища.

„Имаме много повече работа. Работим от зори до мрак“, разказва Габриел Данила-Михалче, 28-годишен капитан на кораб, който неведнъж е пътувал от Сулина до Черно море и обратно.

Мисията на този кораб е жизненоважна: да превози до всеки един от корабите, намиращи се близо до бреговете на Сулина, лоцман, който да преведе съответния кораб до пристанището, до което трябва да стигне.

Това правило е вписано през 1948 г. в Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунава заради опасностите, до които може да се стигне в опасни води.

„Няма почивка за нас“, казва един от 36-имата лоцмани, които корабът има за задача да превози.

„Миналия месец 400 кораба преминаха през Сулина, това беше рекорд“, разказва механикът на кораба, превозващ лоцманите, Михай Калин, който е на 48 години, 30 от които е прекарал в морето.

„Ураган от глад“

„Трафикът се увеличи тройно в сравнение с май миналата година“, потвърждава пред Франс прес румънският държавен секретар по транспорта Йон Попа.

Справянето с увеличилия се трафик е „предизвикателство за Румъния“, казва той и изразява надежда, че ще има помощ от Брюксел.

След като отказаха да носят отговорност за забавянето на корабите, които чакат край бреговете им, Румъния и Украйна сформираха в края на май общо командване, което съставя график, по който плавателните съдове влизат в Дунава. Тези, наети за транспорт на зърнени храни, са с приоритет.

Освен това близо 700 хиляди тона са транспортирани от румънското пристанище на Черно море Констанца – с шлепове, с влакове и тирове, подчертава Попа.

Опашките на чакащите на сухопътните и на железопътните гранични пунктове стават по-големи всеки ден.

Преди войната Украйна беше четвъртият най-голям износител на царевица, беше се устремила към третото място в класацията на износителите на жито и гарантираше 50 процента от световната търговия със семена и слънчогледово олио.

ООН се опасява, че ако кризата продължи, през идните месеци ще се стигне до „ураган от глад“.