"Той има външен вид на модел и душа на ангел". Така често пишат за йеромонах Димитрие от Архиепископията на град Ръмнику Вълча в Румъния в социалните мрежи Тик Ток, Инстаграм и Фейсбук, където духовникът има официален профил и хиляди последователи. Той е превърнал градината на светата обител в истински оазис и това съвсем не е виртуална реалност, пише БТА.  

“Въпреки че сме в средата на града, нямате ли усещането, че сме в Градината на Едем?”, пита йеромонах Димитрие, докато развежда наоколо група журналисти от Румъния, Италия, Малта и Унгария, а после споделя: “Нарекох я градината на Свети Николай, защото храмът на тази катедрала пази мощите му”. 

Този Рай на земята е пълен с ягоди, с домати, сладки като мед, с ароматни, лечебни, екзотични растения, с рози, лавандула, евкалипт, папрат и дори банан. Йеромонах Димитрие превръща благата в блага - прави тинктури, илачи, мехлеми, сиропи. От листата на маслините приготвя чай за пречистване на целия организъм, от лавандулата - сироп за спокоен сън, от розмарина - тинктура против косопад, от артишока - тинктура против чернодробни заболявания.

“Напоследък хората започнаха да се интересуват как могат да се лекуват с фармация от двора, как са се лекували техните дядовци и баби едно време, когато не е имало лекарства”, казва духовникът и допълва: “С Божията воля не спирам да изследвам лечебните растения. Най-щастлив съм, като дойде някой човек и ми каже, че съм му помогнал, че не го боли вече, защото е ползвал моята тинктура или мехлем. Всичко се лекува, дори началната фаза на рак”.

Благодарение на него скоро Румъния ще има и първата клиника по фитотерапия. 

“Аз ще я ръководя, но в нея ще има и лекари. Няма да е към Министерството на здравеопазването. Ще бъде по проект. Вече намерих три милиона леи финансиране”, разкрива йеромонах Димитрие.

Пред групата журналисти той разказва и как открива пътя към вярата и към Бог.

“Брат ми е художник. И когато бях малък, ходех с него по манастирите. Започнах да чета книги, да се интересувам и чувствах в сърцето си, че трябва да съм в манастира. Будех се през нощта с тази мисъл, това усещане, че някой ме вика.... В манастира намерих мир”, споделя йеромонах Димитрие.

Покой намира и в готвенето.

“За мен готвенето е вид релаксация. Готвил съм и за сто души. Не ме натоварва. Правя това от малък. Майка ми беше готвачка 50 години. От нея съм научил много. И от монасите. Ако оцелееш една година в кухнята, ще оцелееш и в манастира”, казва с усмивка румънецът, докато забърква супа с горски гъби или растителна шкембе чорба, както я нарича. 

На финала го питаме сол или душа добавя в ястията. Отговорът е категоричен:  

“Ако вложиш душа в храната, ястието няма нужда от сол”.