Интересни подробности за нацистката програма „Лебенсборн“

Програмата „Лебенсборн“ – в превод от немски Lebensborn – „Източник на живота“, била разработена за Третия райх от райхсфюрера от СС Хенрих Химлер. Тя започнала през декември 1935 г. и продължила до края на Втората световна война. Според нея жени с „чиста кръв“ трябвало да влязат в полово сношение със самотни или женени офицери от СС и да родят синеоки и светлокоси деца от тях. Химлер лично наблюдавал програмата „Лебенсборн“ и често посещавал онези, които участвали в нея. В края на войната той бил арестуван, признат за военен престъпник и изпратен в затвора. На 23 май 1945 г. Химлер се самоубил в килията, като глътнал капсула цианкалий.

 

Каква била целта на програмата „Лебенсборн“

 

https://2.bp.blogspot.com/-nqkbFmw54wE/WFqvmiQ7MFI/AAAAAAAATMU/IeNZLxbhTXAgzbY6aL4mpIFhNUty5zRTQCLcB/s640/%25D0%259F%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25BA%25D1%2582%2B%25D0%259B%25D0%25B5%25D0%25B1%25D0%25B5%25D0%25BD%25D1%2581%25D0%25B1%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25BD.jpg

 

В началото на 20 век в Германия спаднала раждаемостта. Заради тежката икономическа ситуация и недостиг на мъже на брачна възраст, особено след поражението на Германия в Първата световна война, контролът на раждаемостта и жените, които правели аборти, станал обичайно явление. През 1933 г. нивото на раждаемост в страната било 14,7% на хиляда души.
Програмата „Лебенсборн“ трябвало да помогне на нацистите да прекратят тенденцията към спад на раждаемостта и едновременно с това да създадат арийска раса, която да доминира в Европа като част от Третия райх на фюрера Хитлер, който искал Третият райх да бъде завършек на триото, което включвало Първия райх – Свещената Римска империя, и Втория райх – династията на Хохенцолерните. Всеки от тях продължил около хиляда години, но Третият просъществувал само 11 години.

 

„Лебенсборнските“ домове

 

https://www.dw.com/image/17728045_303.jpg

 

Бременните жени, които можели да докажат арийския произход на децата си, получавали финансова поддръжка и имали специалното внимание на правителството. Те можели да оставят децата си в „лебенсборнските“ домове, където получавали грижа и нацистко образование. Първоначално домовете били десет и всичките на територията на Германия. Първият „лебенсборнски“ дом бил открит през 1936 г. в Штайнхьоринг, малко село, недалеч от Мюнхен.
С началото на Втората световна война нацистите окупирали редица европейски страни, което позволило на Химлер да разшири програмата „Лебенсборн“. Специални домове се появили в Норвегия, Австрия, Белгия, Холандия, Франция, Люксембург и Дания.

 

Похищаване на деца

 

https://leuropeo.bg/media/article_covers/leuropeo_13_Page_042_Image_0001.jpg.1200x650_q85ss0_box-0%2C75%2C1600%2C759_crop.jpg

 

В рамките на програмата „Лебенсборн“ нацистите похитили хиляди европейски деца, повечето от Полша и Словения. Нацистите насилствено отвеждали в Германия всички деца, които външно приличали на арийци и ги „германизирали“.
На 25 юли 1942 г. Химлер поставил задача на есесовците да изпращат похитените деца от Словения в Германия. Ръководителите на програмата получили 600 деца на възраст от 6 до 12 години. Писателят Фолкър Куп пише в книгата си „Подари дете на фюрера – организацията „Лебенсборн“, че открил във федералния архив списък с имената на похитени от Словения деца.
На тези „германизирани“ деца те обяснили, че родителите им починали или се отказали от тях, дали им нови имена, свидетелства за раждане и фалшиво родословие, след което ги изпратили в Германия в специализирани учреждения или в немски семейства. Деца на възраст до шест години били давани за възпитание в „лебенсборнски“ домове. Онези деца, които не могли да „германизират“, били изпратени в концентрационни лагери.

 

Бащите

 

https://i2.wp.com/ezoterik-page.com/wp-content/uploads/2015/05/clip_image0025-300x208.jpg?resize=300%2C208

 

Офицерите от СС трябвало да получат официално разрешение, преди да се оженят. Бъдещата им съпруга трябвало да отговаря на стандартите в програмата „Лебенсборн“.
През 1936 г. било издадено постановление, според което всеки член от СС трябвало да стане баща на минимум четири деца. Повечето бащи на деца, родени по програмата „Лебенсборн“, били женени членове на СС, които се подчинили на заповедта на Химлер и разпространявали своето арийско семе извън брака. Заради секретността на програмата имената им не били записани в свидетелствата за раждане на децата.

 

Майките

 

http://russian7.ru/wp-content/uploads/2018/01/det1.jpg

 

Жена, която искала да участва в програмата „Лебенсборн“, трябвало да има сини очи, светли коси, добро здраве, без наследствени заболявания и задължително арийски произход. Освен това тя трябвало да потвърди личността на бащата на детето, който също трябвало да има съответните расови признаци. Само 40% от жените, които подали молби за участие в програмата, преминали теста за расова чистота. Над 60% от майките участнички в „Лебенсборн“ не били женени.
Програмата имала собствена регистрационна система за актове за гражданско състояние, за да запазят личността на майката и бащата. Голяма част от тези документи били изгорени в края на Втората световна война.
Нацистите смятали, че норвежките жени идеално подхождат за програмата им, тъй като повечето от тях били светлооки и светлокоси. По някои данни, около 50 хиляди норвежки жени имали любовна връзка с германски войници. В родината им ги наричали „немски подлоги“. Когато завършила Втората световна война, те били подложени на публично наказание – повечето от тях били обръснати на голо, и завинаги били лишени от децата си.

Лекарите

Лекарите били важна част от програмата „Лебенсборн“. Главният й лекар – Грегор Ебнер, бил добър приятел на Химлер. В специалния дом в село Штайнхьоринг той не само следил здравословното състояние на новородените деца, но извършвал репродуктивни експерименти над жените. След войната бил обвинен в престъпления срещу човечеството. Ебнер починал през 1974 г., без да се разкае за извършеното от него.
Освен за здравето на новородените, лекарите се грижели и за възпитанието им в нацистки дух. Те помагали да се установи „чистокръвността“ на децата; когато тя се потвърждавала, ги изпращали за осиновяване, когато не се потвърждавала – в концентрационни лагери.

Децата

В Германия в рамките на програмата „Лебенсборн“ се родили около 8 хиляди деца. Те били кръстени на специални церемонии в присъствието на приемните си родители, които давали клетва, че децата завинаги ще останат верни на нацистките идеали.
За децата, които самотните майки оставяли в домовете „Лебенсборн“, се грижели лекари и медицински сестри, наети от есесовци. Много от изоставените деца били отдавани за възпитание на богати нацистки семейства.
В Норвегия в периода 1940-1945 г. в рамките на „Лебенсборн“ се родили 8-10 хиляди деца. Нацистите ги смятали за чистокръвни германци.

Съдебни искове

Когато завършила Втората световна война и немските войски напуснали Норвегия, в страната се появили хиляди „лебенсборнски деца“, които по независещи от волята им обстоятелства били изоставени или отнети от майките им за това, че родили от нацисти. Според някои от тези нежелани „лебенсборнски“ деца от Норвегия, те били държани заключени в държавни учреждения, където били подлагани на медицински експерименти, на физическо и морално насилие.
Група от „лебенсборнски“ деца предала на съд норвежкото правителство. На 1 декември 1999 г. тогавашният премиер на Норвегия Киел Магне Бондевик поднася публични извинения пред „лебенсборнските“ деца за лошото отношение към тях.

Прочути „лебенсборнски“ деца

Фолкер Хайнеке бил похитен в Крим през 1942 г. Той бил осиновен от Адалберт Хайнеке, богат и почетен член на СС. Над 50 години Фолкер Хайнеке търси своите биологични родители. През 2009 г. той става един от героите в документалния филм за „лебенсборнските“ деца – „Деца на расата на господ“.
Американската актриса Марта Кристен, с истинското име Бриджит Русанен, е родена на 26 февруари 1942 г. Майка й е финландка, баща й служил в германската армия. Когато Бриджит била на два месеца, майка й я оставила в детски дом в Осло; през 1949 г. я осиновила американска двойка; семейството я нарекло Марта. През 1969 г. тя открила биологичната си майка – Хелми Русанен, която в този момент живеела във Финландия.

Най-известното „лебенсборнско“ дете

Най-известното дете, родено по програмата „Лебенсборн“, е Ани-Фрид Лингстад, солистка в групата АББА. Тя е родена на 15 ноември 1945 г. Баща й бил немският сержант Алфред Хаасе. След края на Втората световна война майката на Ани Фрид – Сини Лингстад, и баба й – Арнтин Лингстад, страхувайки се от преследване за връзката им с нацистките окупатори, избягали заедно с момиченцето в Швеция. Скоро след това Сини починала от бъбречна недостатъчност. Ани-Фрид била отгледана от баба си. Казали й, че баща й починал във войната, но всъщност той оцелял. Алфред Хаасе живял и работил като сладкар в Германия. За пръв път се срещнали с Ани-Фрид през 1977 г. Хаасе починал през 2009 г.

 

ПОВЕЧЕ ЗА ТАЙНИТЕ НА ПРОГРАМАТА “ЛЕБЕНСБОРН” ЩЕ НАУЧИТЕ ОТ КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО “РАСПЕР” – СВРЪХЧОВЕКЪТ ОТ ПОДЗЕМНАТА АКАДЕМИЯ НА КГБ

Станете почитател на Класа