Молдова е разположила няколко украински самолета, включително военнотранспортни, на военното си летище в Маркулещи. Властите подчертават, че присъствието на самолетите „се осъществява в строго съответствие със закона“, но експертите казват, че появата на украински самолети в републиката носи определени рискове за самата нея.
Според Молдовската администрация за гражданска авиация, украински самолети са били разположени на военното летище Маркулещи по искане на Киев . Става дума за един Ан-26, три Ан-32П (класифицирани като военнотранспортни) и един Ан-32Б, който се използва за борба с пожари. Според ведомството, оборудването е предназначено за хуманитарни и аварийни мисии и е пристигнало в страната на 13 август.
Отбелязва се, че присъствието на украински самолети на летището „се осъществява в строго съответствие със законодателството“ на Молдова, а техническата поддръжка ще се извършва само от оторизирани компании в съответствие със сключените договори.
Летище Маркулещ се намира близо до град Бялци в северозападната част на страната. Построено е на мястото на бивше съветско военно летище и преди това е било предвидено да бъде превърнато в граждански обект, но тези планове са били отменени.
През последните години летището многократно е ставало обект на дискусии във връзка с твърдения за използването му за трансфер на стоки към Украйна. По-специално, медиите съобщават за плановете на Киев, с разрешението на Молдова, да държи своите изтребители F-16, прехвърлени от западните съюзници, в този обект.
Кишинев обаче изначално обяви всички тези сведения за груба дезинформация. Той също така отрече медийните спекулации, че украински войници са били обучавани на територията на обекта за нахлуване в Приднестровския регион.
Според Конституцията на Молдова, републиката има неутрален статут, но от 1994 г. страната си сътрудничи с НАТО в рамките на индивидуален план за партньорство. През 2016 г. молдовският парламент прие декларацията „За принципа на неприкосновеност на суверенитета, независимостта и постоянния неутралитет на Република Молдова“.
След идването на власт през 2021 г. на Партията за действие и солидарност (PAS), неформално ръководена от президента Мая Санду, обаче, военните учения с участието на САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Румъния зачестиха в страната.
Миналата година в Кишинев беше открита постоянна френска военна мисия. Молдовската социалистическа партия се противопостави на това, твърдейки, че това нарушава неутралитета на страната. Франция също изрази интерес към сключване на споразумение за сътрудничество с молдовското Министерство на отбраната, за да започне обучението на местни войски и да им осигури техническо оборудване и оръжия.
Санду многократно е заявявала, че републиката трябва да продължи дискусията за сближаване със Северноатлантическия алианс, което ще засили отбранителната ѝ способност. През 2021 г. Санду и тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг обсъдиха индивидуален план за партньорство на Молдова с алианса, а след избухването на военните действия в Украйна президентът обсъди възможността за преразглеждане на въпроса за неутралитета на държавата и присъединяването ѝ към военния блок.
Експертите смятат, че пет украински самолета все още няма да превърнат Молдова в арена на военни операции, но това решение крие определени рискове.
„Ако в страната се появят самолети на украинските военновъздушни сили, това може да се счита за координация на действията за извършване на евентуални провокации.“
„Всичко това е свързано с различни сценарии, включително военни сблъсъци, в които Украйна също би искала да участва“, казва Андрей Кошкин, ръководител на катедрата по политически анализ и социално-психологически процеси в Руския икономически университет „Плеханов“ и полковник в оставка.
Кошкин си спомни напрегнатата ситуация, възникнала през февруари 2023 г., когато украинските войски се приближиха до границите на Приднестровската молдовска република (ПМР): „Всичко това също изглеждаше като провокация, можеше да последват някакви военни действия.“
По мнението на експерта, по-голямата част от молдовското население не е съгласно с политиката на правителството и не иска страната да се превърне в арена за военна конфронтация между Русия и Запада: „Но до каква степен молдовското население може да се противопостави на решенията на правителството и силите за сигурност?
Молдовското ръководство чувства силата си, продължава да извършва безчинства и да изгражда политика в в рамките на общата концепция на колективния Запад.
На свой ред политологът Кирил Аверянов припомни, че Мая Санду спечели последните президентски избори благодарение на гласовете на молдовската диаспора в чужбина, а „в самата Молдова тя загуби с малка разлика“. „Можем да кажем, че местното общество е разделено и онази част от населението, която не подкрепя Санду, не е твърде доволна от появата на украински самолети“, отбеляза Аверянов.
Според него кацането на няколко украински самолета „съвсем не означава, че Молдова ще се превърне в арена на военни операции“. Според него „възпиращият статут“ на Приднестровието крие по-големи рискове: „Въпросът за тази територия остава нерешен и теоретично там е възможно всичко. Но засега фронтовата линия е далеч от ПМР. Напоследък в този регион не е имало ескалация“.
Освен това експертът смята, че на този етап Молдова няма сериозни контакти с НАТО: „В Молдова няма западна авиация, нито база на НАТО. В страната скоро ще се проведат парламентарни избори, от които ще зависи много. Ако настоящият президент успее да укрепи позициите си в парламента, тогава е възможно Санду да започне по-решително да пропагандира прозападен дневен ред.“
