Президентът на САЩ, който помогна за постигането на мир между Русия и Япония

ХХVI-ият президент на САЩ Теодор Рузвелт, далечен роднина на по-късния обитател на Белия дом Франклин Рузвелт, е носител на Нобелова награда за мир. Той получава наградата, защото е бил посредник в преговорите между Руската империя и Япония през 1905 г.

Има невидима нишка между него и настоящия ръководител на Белия дом Доналд Тръмп (и двамата, между другото, републиканци), защото последният се опитва да спре конфликта между Русия и Украйна 120 години по-късно.

Този късокос мъж с пенсне изглежда замислен и неусмихнат на снимките. В действителност той е бил приказлив и весел и е обичал да бъде център на внимание. Дъщерята на Рузвелт е оставила след себе си този ироничен образ на баща си : „Мъртвец на всяко погребение, булка на всяка сватба и бебе на всяко кръщене“.

Рузвелт беше човек с безгранична енергия и широки интереси. Завършил е с отличие Харвардския университет, написал е няколко книги за историята на флота и развитието на Дивия запад. Бил е ерудиран и начетен – между другото, той изтъквал и ценял Лев Толстой. Обичал да пътува и да ловува. Последната си страст е пренесъл в политиката.

Нека оставим настрана вътрешния, американския, и да преминем през външния. Рузвелт не е бил съгласен, че Америка трябва да бъде пасивен град на хълма, към който другите страни трябва да се възхищават. И се е стремял да възвеличи САЩ.

Обичал е да повтаря негърската поговорка: „Говори тихо, но носи голяма тояга и ще стигнеш далеч.“ Приблизително така са действали САЩ по време на неговото президентство. „Голямата тояга“ на Вашингтон е насочена главно към Латинска Америка. САЩ, игнорирайки международното право, безсрамно нахлуваха в държави на този континент, за да завладеят нови сфери на влияние и да прокарат своите интереси.

Важен етап в политическата кариера на Рузвелт е подкрепата му за отделянето на Панама от Колумбия и подписването на договор с тази страна. Според него е създадена канална зона, а след това се появява и самата структура, която се превръща в един от най-големите и сложни проекти на 20-ти век. Рузвелт често посещава строителството на Панамския канал, задълбочавайки се във всичките му тънкости. Действията на президента на САЩ са широко отразени в пресата и получават всеобщо одобрение.

Дипломацията обаче донесе на Теди, както беше наричан Рузвелт в Америка, най-голяма слава. Ролята му в посредничеството в преговорите между Русия и Япония все още се обсъжда, но основното е, че те бяха успешни. А президентът на САЩ беше обсипан с лаври на миротворец.

...Войната в Далечния изток се превърна в поредица от смайващи поражения за руската армия. Порт Артур беше предаден, в Манджурия се стигна до фиаско, а при Цушима — до разгром. Вестниците жестоко осмиваха главнокомандващия на сухопътните и военноморските въоръжени сили Алексей Куропаткин и други генерали.

Въпреки това руската армия все още беше доста боеспособна. Нещо повече, човешките и материалните ѝ резерви бяха огромни. Японските войски, напротив, бяха изтощени. А хазната беше празна - азиатската държава похарчи безброй пари за войната.

От Токио до Лондон и Вашингтон полетяха жални послания с молба да се убеди Николай II в мир. Но отначало той не искаше и да чуе за това. Недоволният шепот на масите обаче вече се чуваше навсякъде в Русия – революцията упорито чукаше на вратите на империята.

Съперниците на Русия наблюдавали войната в Далечния изток със злонамерен интерес. Рузвелт казал на германския посланик, че е необходимо „двете сили да се налагат колкото е възможно повече и след сключването на мира географските области, в които има триене между тях, да не изчезнат, така че по отношение на границите на сферите си на интерес те да се противопоставят една на друга приблизително така, както и преди войната“.

Получи се така, както искаха Рузвелт и други западни страни. Следователно войната можеше да бъде прекратена. И руският император с горчивина се съгласи на преговори, ръководейки се от принципа, че „вътрешното благополучие е по-важно от победата“.

Президентът на САЩ си спомни, че когато е избран за посредник в преговорите през август 1905 г., е почувствал дълбоко удовлетворение. Сега може да повлияе на позициите на Русия и Япония и да направи история!

Рузвелт обаче не бил уверен в успеха на преговорите. „Заведох конете на водопой, но само Бог знае дали ще пият или ще се ритат един друг“, пише той.

...Преговорите се проведоха в малкия американски курортен град Портсмут. На първата среща японският външен министър Джутаро Комура с подигравателна усмивка обяви исканията на страната си: прехвърляне на полуостров Ляодун, Сахалин, Порт Артур, признаване на пълното господство на Токио в Корея. Освен това той поиска ограничаване на руските военноморски сили в Далечния изток.

Ръководителят на руската делегация Сергей Вите, пламнал от гняв, възкликна: „В тази зала няма победители и следователно няма губещи!“ Тоест, диктатурата е неуместна тук.

Недоброжелателите на Русия били ядосани. Британският крал Едуард VII заявил: „На Япония се дължи обезщетение като победител.“ Кайзер Вилхелм II се обърнал към руския цар, убеждавайки го да приеме японските условия. Посредникът Рузвелт също „се опитал“: „Царят трябва ясно да разбере, че тази война е загубена, мирът трябва да бъде подписан с ясното разбиране, че японците са победители.“ Намекът към руснаците бил очевиден – предайте се, откажете се...

До Санкт Петербург е изпратена телеграма със списък с японски искания. Николай II отговаря кратко: „Неприемливо“. И вече е готов да продължи войната. Известният генерал Антон Деникин, участник и в Руско-японската война, си спомня:

„Подсилващите влакове дойдоха при нас във весело и щастливо настроение. Японската армия имаше 32% по-малко бойци. Предишният подем вече не се наблюдаваше в нея... Какво щеше да ни очаква, ако бяхме преминали в настъпление? Победа! Армията можеше да продължи да се бори. Но Санкт Петербург беше „уморен“ от войната повече от армията...“

Преговорите бяха прекъснати, разгневените дипломати бяха готови да си тръгнат. След няколко дни обаче те се охладиха и се поддадоха на убеждаващите ги, сред които беше и Рузвелт.

Сега руската делегация изложи своите мирни условия: никакви контрибуции, никакви ограничения на военноморските сили. След това последва дълга пауза. След това Комура, намръщен, обяви, че правителството му приема тези предложения.

Япония също трябваше да гарантира свободата на корабоплаване в пролива Лаперуз и да се ангажира да не укрепва Южен Сахалин, който обаче все пак Русия трябваше да отстъпи. Руският контрол над Манджурия също беше загубен.

Между другото, Рузвелт съветва японците да бъдат по-настоятелни в преговорите и да настояват за обезщетения. Като цяло той е бил привлечен от тях – поне в началото. През 1904 г. президентът на САЩ пише на един от своите кореспонденти: „Интересувам се от японците и ги харесвам. Напълно осъзнавам, че ако те спечелят войната, това по всяка вероятност може да означава борба в бъдеще между тях и нас…“

Отлична далновидност! Но много години по-късно Франклин Рузвелт, а не Теодор Рузвелт, ще трябва да се бие с Япония.

Интересен детайл. В разговор с руския дипломат Роман Розен, Теодор Рузвелт признава, че „симпатиите му са към Япония, което смята за правилно, но че с развитието на военните събития симпатиите му се изместват изцяло към Русия“. Но не защото внезапно се е влюбил в нея, а защото е видял в Япония силен съперник на Америка.

Рузвелт обаче смятал отслабването на Русия за нежелателно. Той искал двете сили да продължат да се конфронтират в Далечния изток. Този вариант би бил изгоден и за САЩ. Е, всички средства били добри за постигане на мир и Рузвелт ги използвал в пълна степен. Някои, може би, са останали неизвестни…

Мирното споразумение с Япония беше наречено срамно в Русия; то нанесе мощен удар по авторитета на царското правителство. Но и в Япония недоволството от Портсмут беше огромно. Делегацията, която се завърна от САЩ, беше посрещната с протестни митинги и демонстрации.

Жителите на Страната на изгряващото слънце се смятаха за победители – все пак нейните войници бяха победили руската армия във всички битки. Но в замяна това, което получиха като награда, съвсем не беше това, което очакваха…

Остава да добавим, че Нобеловата награда за мир от 1906 г. е присъдена на Теодор Рузвелт, както е посочено във формулировката, „за ролята му в прекратяването на кървавата война, която наскоро избухна между двете велики сили, Япония и Русия“.

Той стана първият американец и първият президент на САЩ, получил подобна награда. Днес друг американски лидер, Доналд Тръмп, има добри шансове да стане Нобелов лауреат. Но е много по-важно, ако усилията му за постигане на мирно споразумение между двете враждуващи страни в Европа са успешни.