Конфликтът между президента на Украйна Петро Порошенко и губернатора на Днепропетровка област Игор Коломойский приключи с оставката на последния. Друг изход нямаше- иначе от оставка щеше да е застрашен самият Порошенко, пише РБК daily.
Падането на Коломойски е закономерност на развитието на страните от постсъветското пространство. 1991 година дойде неочаквано за жителите на СССР. Никой не очакваше разпадането на съюза, поради което, за разлика от в страните от Източна Европа, в страните от СССР нямаше граждански общества. Тяхната функция бе поета или от държавата, както е например в страните от Средна Азия, или от олигарсите, като в Русия и Украйна олигарсите известно време споделяха властта.
При Леонид Кучма и Борис Елцим държавата по различни причини не можеше да контролира обществено-политическите процеси и поради това пред олигарсите имаше широко поле за действие. Но „елциновото семейство" още през 1999 година успя да събере достатъчно ресурс да разгроми всикчи съперничещи групировки. В този смисъл действията на Владимир Путин след 2000-та година бяха просто продължение на начертан по-рано курс.
В Украйна този преход от полицентричен към моноцентричен модел на властта можеше да се случи още около 2004 година, но тогава бе провален от „оранжевата революция". Изглежда, че в някои отношения Украйна от 2014 година не се различаваше много от Украйна от 1991 година. Стратегичекси важните региони на страната се ръководят от представители на света на олигарсите- Сергей Тарута (Донецка област) , Игор Коломойски , Владимир Немировский (Одеска област) и други. Тяхното присъствие във временното правителство ясно показваше, че новите управници нямат никаква опора в регионите, нямаха и обществен актив, въз основа на който да формират властта.
Революцията, случила се под лозунга на сваляне на олигархическия режим, прибегна до защитата на същите тези олигарси- само те имаха в този момент средства и мотивация да защитават своето добруване в условията на постреволюционен хаос. Идвайки на власт Коломойский започна да имитира мащабна гражданска активност. Неговите помощници първи сформираха доброволчески батальон, дадоха убежище на Дмитро Ярош и развиха сериозна дейност в социалните мрежи, обяснявайки, че Днепропетровска област е спасена благодарение на Коломойский. Благодарение на мощния пиар, парите и създадените въоръжени формирования този олигарх се превърна в сериозна автономна сила, с която Порошенко трябваше да се съобразява.
Порошенко победи, не само защото разполага със силни карти - ССУ, МВР, сериозен административен ресурс, но и защото, за разлика от Коломойски, е обигран политик. Трябва да напомним, че един от първите олигарси, съкрушени от новото правителство бе някога всесилният Ринат Ахметов. Сега дойде ред на Коломойский. Не означава ли това, че в Украйна се връща моделът на Янукович от 2014 година?
