Количеството слънчева радиация, проникващо във водата под леда на Марс, е достатъчно, за да има там живот.
Това са резултатите от компютърно моделиране, проведено от учени от НАСА. Данните са публикувани в Nature Communications Earth & Environment.
Водният лед на Червената планета е силно замърсен от прах. От една страна, той спира слънчевата светлина, от друга страна, абсорбирайки я, се нагрява, създавайки размразени петна.
Подобни структури на Земята буквално гъмжат от най-простия живот – това са гъбички, микроводорасли и цианобактерии.
Съществуването на течна вода на повърхността на Марс днес е невъзможно поради ниското налягане. Изследователите обаче напълно приемат идеята за наличие на течна вода в кухини под повърхността, в марсианските тропици, между 30 и 60 градуса географска ширина. Както в северното, така и в южното полукълбо.
Според изчисления, базирани на данни от инфрачервената камера на борда на орбиталния апарат Mars Odyssey, замърсеният с прах лед пропуска достатъчно светлина за фотосинтеза на дълбочина от три метра. В същото време дебелината на леда предпазва потенциалните живи организми от вредното лъчение, което е важно, тъй като Марс няма магнитно поле.
Ръководителят на изследването от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА възнамерява да пресъздаде лед от марсиански прах в лабораторни условия. Той и колегите му изготвят карта на Червената планета, в която отбелязват най-вероятните места за търсене на вода, скрита под леда.
