Изследователи от Пенсилванския държавен университет споделиха нова хипотеза за произхода на Луната, която беше публикувана в The Planetary Science Journal.
Те предполагат, че Луната може да е била уловена от земната гравитация по време на близка среща с друг скалист обект, а не да се е образувала от сблъсък с младата Земя, както се смяташе досега.
През 1984 г. на конференция в Кона, Хавай, учените заключиха, че Луната се е образувала от отломки следт сблъсък със Земята.
Ново проучване обаче поставя под съмнение тази хипотеза, посочвайки несъответствия в орбиталните характеристики на Луната. Например наклона на нейната орбита спрямо екватора на Земята, който се различава от това, което би се очаквало в случай на удар.
Авторите анализират приливните взаимодействия и еволюцията на орбитата на Луната.
Използвани са доказателства, че Тритон, спътник на Нептун, вероятно е бил „прихванат“ от пояса на Кайпер и се движи в ретроградна орбита.
Изследователите разглеждат възможността Земята да е уловила обект с размерите на Меркурий или Марс, но първоначалната орбита на Луната може да е била нестабилна.
Анализирайки приливните ефекти и орбиталната еволюция, учените са установили, че Луната първоначално се е движила по удължена елиптична орбита, която с течение на времето е станала по-кръгла под влиянието на земните приливи и отливи.
Според изчисленията, Луната се отдалечава от Земята с три сантиметра годишно и сега е на разстояние от около 384 хиляди километра от Земята.