Мощната геомагнитна буря, която засегна нашата планета преди три месеца, е променила атмосферата по невиждан досега начини.

Сред уникалните явления, причинени от това събитие, беше появата на огромна спирална структура в термосферата, както и пълното разрушаване на йоносферата в района на средните ширини.

Предизвикана от поредица от седем изхвърляния на коронална маса, насочени към нас от Слънцето, геомагнитната буря G5 на 10 и 11 май беше най-силната, регистрирана от 20 години. Тя предизвика невероятни полярни сияния в географски ширини, които обикновено не се радват на такива.

Две нови проучвания показват как събитието е изкривило различни слоеве на земната атмосфера. Те са публикувани в списание Geophysical Research Letters.

Авторът Скот Ингланд обяснява, че интензивният дъжд от заредени частици, произведени по време на геомагнитна буря, „прави атмосферата близо до полюсите много гореща, което започва да изтласква въздуха от полюсите към екватора“.

Записвайки температурна разлика от 400 градуса по Келвин (127 °C; 260 °F) между полюсите и екватора по време на бурята, екипът отбелязва, че тези промени са довели до „невиждана досега структура в горните слоеве на атмосферата“.

„Морфологията, наблюдавана в средната географска ширина и екваториалния регион, е зашеметяваща“, пишат изследователите. И допълват, че „мащабната структура… имаше вид на завихряне или вихър, което предполага възможно въртене“ като това на огромен ураган.

Описвайки гигантския вихър с малко странни термини, Ингланд казва, че бурята е създала „възхитителни въртящи се модели“ в горната атмосфера на Земята.

Резултатите от друго проучване показват, че пикова структура, известна като екваториална йонизационна аномалия, която обикновено се намира в рамките на 10 до 20 градуса ширина от екватора, се е преместила на юг след бурята, сливайки се със самото сияние близо до върха на Южна Америка.

Докато полярното сияние се придвижваше на север към екватора, комбинацията от тези два елемента доведе до пълното изчезване на йоносферата на средната ширина.

В момента учените не са сигурни какво да правят с тези събития, въпреки че с очаквания слънчев максимум през 2025 г. е вероятно да видим много по-екстремна слънчева активност.

„Тези данни повдигат много въпроси“, казва Ингланд. „Например, дали наистина се е случило нещо по-различно или просто имаме по-добри инструменти за измерване на промените?“