Ирландецът Бърнард Шоу, американецът Джон Малкович и българските „страсти“

Ирландецът Бърнард Шоу, американецът Джон Малкович и българските „страсти“
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    10.11.2024
  • Сподели:

„Когато българските студенти развият чувството си за хумор с искрената ми приятелска помощ, няма да има повече проблеми“.

 

 

На 2 май 1927 г. софийският в. „Мир“ (№ 8050), известен като българския „Таймс“, публикува текст, озаглавен „Александър Жеков против Бернард Шоу“, започващ с думите: „Бернард Шоу, без да познава българина, написа пиеса „Шоколадените герои“, която враговете на България разнасят чрез кинематографическия филм по целия свят“.

Филмът

 

Рекламното съобщение във в. „Мир“ (№ 8050, 2.V.1927, с. 2)

 

 

Оказва се, че това въведение се отнася за документалния филм „Балканската война“, заснет от Александър Жеков през 1912–1913 и показващ предимно тиловашкия бит в превзетите от българската армия градове Лозенград, Люлебургас, Одрин… В навечерието на 6 май 1927 г., Гергьовден, „празника на „Ордена за храброст“, „на победите“ и „бойния празник на армията“, Александър Жеков прожектира своя филм в София, раздухвайки преди това патриотичните страсти. „Българинът Жеков – продължава рекламата – който, като един от директорите на фирмата Братя Пате, през 1912 г., на самото полесражение направи снимки от най-славните боеве по тракийските полета е решил да се противопостави на Шоу и да покаже на света не „Шоколадените войници“, а стоманените войници на въоръжения български народ, такива, каквито бяха в действителност, а не плод на фантазия. Жеков, преди да замине за странство, ще демонстрира своя филм „Балканската война“ в кино Пачев, Бул. Дондуков, само четири деня от 5 до 9 май включително. Няма българско сърдце, което да не изпита най-възвишената радост, когато ще види тоя филм, съчинен не в кинематографически ателиета, а на самото бойно поле, действующите лица на който са живите български генерали, офицери, войници, сцената на който филм е Одрин, Люле-Бургаз, Чаталджа и главен режисьор на който е истинската смърт. Нито един българин не трябва да пропусне случая да види тая гордост на Родината и да почувствува покрусените си надежди възкресени“.

Пиесата

Ирландският драматург и носител на Нобелова награда за литература (1925) Джордж Бърнард Шоу (1856–1950) няма пиеса, озаглавена „Шоколадените герои“ (нито пък „Шоколадените войници“). През 1893 г. (близо 20 години преди избухването на Балканската война) той започва да пише пиесата „Оръжията и човекът“ („Arms and the Man”). Действието на първоначалния ѝ вариант, озаглавен „Алпите и Балканите“, се развива неясно къде, а главните герои носят нарицателните имена Бащата, Дъщерята, Любовника, Чужденеца… Впоследствие, когато освен темата за „човека“ се ражда и тази за „оръжията“, Шоу моли свой приятел да му подскаже „подходяща война“ и последният предлага Сръбско-българската война от 1885 г. Идеята допада на автора и той ситуира действието в Сърбия, сетне решава да го пренесе в България (в малко градче „край прохода Драгоман“). Въпреки това в творбата липсват исторически „реалии”, а и Шоу никога не е посещавал татковината ни. В основата на творбата лежат отношенията между двама влюбени – българката Райна и швейцарския офицер капитан Блънчли, сражаващ се от страната на сърбите (защото Сърбия е „по-близо до Швейцария“). Нашенката приютява чужденеца, когато той влетява в стаята ѝ, спасявайки се от куршумите. Девойката е крайно изненадана, когато открива, че вместо патрони пришълецът носи в джобовете си шоколадови бонбони. След края на войната Шоколадовия войник се завръща в дома на Райна и това предизвиква поредица от забавни случки в семейството ѝ, наименувано Петкоф (Петкови).

 

Джон Малкович

Премиерата

Премиерата на „Оръжията и човекът“ е на 21 април 1894 г. в лондонския театър „Авеню”. Макар че не липсват закачки (не злобни обаче) както с криворазбраната балканска цивилизация, така и с българския манталитет и напъните му за „европеизиране“, като цяло образът на България е положителен и дори опоетизиран. Е, има и по-солени шегички като „българите с добра репутация си мият ръцете почти всеки ден“, „ходят всяка година до Букурещ за оперния сезон“ и знаят „произхода си от преди цели двайсет години“… Горчивият факт, че тогавашните ни сънародници са обрисувани по-скоро смешни, отколкото остроумни, явно поражда сръдни, защото през 1924 г. Шоу изразява съжаление, че пиесата му е „наранила чувствата на българските студенти в Берлин и Виена“, отдавайки гнева им на липсата на чувство за хумор. „Когато българските студенти развият чувството си за хумор с искрената ми приятелска помощ, няма да има повече проблеми“ – заключава Шоу (според Весна Голдсуърди, авторката на статията „Комични визии за Балканите“). Очевидно тази реакция на ирландеца не бива забравена от нашата преса, която три години по-късно изпада в поредните националистически уклони, яхнати умело от Жеков.

Оперетата

 

Александър Жеков

 

Нищещата предимно темата за „Любовта и войната“ пиеса бива вградена в темелите на оперетата „Шоколадовият войник“ на Оскар Щраус, поставена през 1908 г. („унизително преобръщане на една свястна комедия в долен фарс“ – според Шоу). През 1911 г. в Будапеща се състои премиерата на друг мюзикъл, вдъхновен от „Оръжията и човекът“ – „Телохранител“ („Testor“ на унгарски и „Der Tapfere“ на немски) на маджарина Ференц Молнар (1878–1952). През 1915 г. се появява американският филм „Шоколаденият войник“, режисиран от Уолтър Мортън и Хю Станислаус Стейндж, за който се твърди, че е вдъхновен от оперетката на Молнар (ерго – от пиесата на Шоу). „Шоколаденият войник“ е лековата комедия, чиито главни герои носят уж славянски (български) имена: Попов, майор Спиридов, Масакров, лейтенант Бумерли… Самата пиеса на Шоу не е екранизирана по това време – първата ѝ целулоидна адаптация е чак през 1932 г. (последвана от още няколко римейка).

Бурните събития пред Народния театър по повод на премиерата на пиесата „Оръжията и човекът“, поставена от американския актьор и режисьор Джон Малкович, доказват за сетен път, че под Слънцето няма нищо ново…

 

 

Петър Кърджилов

Станете почитател на Класа