„Концерт мечта“ го нарече в началото човекът, който е в дъното на този проект – Светльо Николов от Jazz FM – медиен партньор на събитието. Милчо Левиев действително си е мечтал за такава реализация на негови несвирени нацяло произведения. Но аз бих го определил и като концерт трибют в едно музикално пътешествие в памет на Маестрото в българския джаз, който ни напусна преди пет години.
На 28 октомври зала „България“ събра немалобройна публика, за да чуе един дълго отлаган и сложен за осъществяване концерт под горното заглавие, който стана реалност благодарение на Столичната община и Общинския културен институт – Дом на културата „Красно село“. В него участваха като „гръбнак“ на програмата Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Константин Добройков (очевидно плуващ отлично и с професионален подход във всички музикални жанрове) и с участието на многобройни солисти: Вики Алмазиду (вокал), Антони Дончев (пиано), Димитър Благоев (китара), Васил Хаджигрудев (контрабас), Кристиан Желев (барабани), Иво Паунов (саксофон, флейта), Александър Владигеров (тромпет и флюгелхорн), Константин Владигеров (саксофон и кларинет), Димитър Льолев (саксофон), Арнау Гарофе (саксофон), Марин Гонев (пиано), Тодор Бакърджиев (тромпет), Вили Стоянов (тромбон).
След симпатичното антре от пиесата на Милчо „Делнична утрин“ в изпълнение на квартета Антони Дончев, Петър Бакърджиев, Васил Хаджигрудев и Кристиан Желев (чухме я и накрая със соло вокал в друг вариант) прозвуча „Рапсодия в синьо“ на Джордж Гершуин в необичаен аранжимент за щрайх оркестър със солист Марин Гонев. Пианистът предложи свой интересен прочит с приемлива логика във фразирането, агогиката и динамиките, с лекота преодолявайки всички трудности на клавирната партия, коварно изпъкнала в цялата си сложност на фона на щрайховия ансамбъл. Традиционно привикналото на блестящата оркестрация на Гершуиновия евъргрийн ухо напразно очакваше пълзящите тромпети в сурдина и мощните медни епизоди, но Добройков и ансамбълът дадоха всичко за компенсиране на този тембров и динамичен недостиг на предложената (впрочем доста сръчна) оркестрация. Добри думи трябва да се кажат именно тук и за озвучаването, което съвсем деликатно бе повдигнало инструменталния звук съобразно отличната акустична среда на залата – една истинска проява на добър вкус и професионализъм, която не е чест гост на такива сложни за релефността на озвучаването концерти.
В центъра на програмата бе Концертът за комбо и щрайх от 1965–67 г., но за първи път изпълнен в цялостния си вид именно в тази вечер, като в него се съчетават квазибарокови с джаз идиоми. Колко адекватен и в крак с времето си е бил джазовият ни гений в посягането към класиката именно когато през 60-те години на миналия век по световните сцени оформя своята физиономия т.нар. „трето течение“ чрез музиканти като Гюнтер Шулер, Бил Еванс, Модерн Джаз Куортет и др. Гръмотевичен брас в контраст или като своебразен „коментар“ на елементите от „кончерто гросо“ в щрайха в първата част (със заглавие „Бранденбургски фрагмент“) и пределно сгъстяване и разреждане на фактурата; романтичната „Пасакалия“ във втората част със забележителното соло саксофон на Арнау Гарофе; клавирните и „клавесинни“ каскади на Антони Дончев и драматичния соло тромбон на Вили Стоянов – пъстри епизоди, стегнати в костюма на класическия тричастен концерт, но вътрешно разчупени от неизчерпаемата композиторска инвенция на Милчо, включително и чрез изписаните импровизационни солови моменти в отделни инструменти. Третата част Blue Fugato наистина си заслужаваше да заеме мястото си в цикъла и така Концертът да получи десетилетия по-късно своята цялостна премиера, за да блесне с пълна сила композиционната и аранжорска фантазия на автора. Вълнуващо бе да чуем аудиозаписи на автентичниje разкази за това произведение на Милчо Левиев, Димитър Симеонов (свирил брилянтно солото на саксофона навремето) и Васил Казанджиев от предаването „Джаз истории“ на Светослав Николов по Jazz FM.
Черешката на разкошната торта в концерта бяха пет песни от излезлия през 2023 г. албум с нови интерпретации и песенен вариант на пиеси от филмовата музика на Милчо Левиев в аранжимент на Валери Костов със специално написани за тях текстове на Вики Алмазиду и Златна Костова, сред които отново и превърналата се в легенда тема от забранения през 1968 г. филм „Понеделник сутрин“. В този цикъл изящнияj и топъл вокал на Вики Алмазиду бе подкрепен от Антони Дончев, Димитър Благоев, Васил Хаджигрудев, Кристиан Желев, Иво Паунов, неподражаемите близнаци Владигерови и отново „Софийски солисти“ с вездесъщия Константин Добройков.
От сцената бе обещано, че ще продължи поредицата от реализации на мечтаните от Милчо Левиев концерти, които не е успял да осъществи приживе. Това ще бъде най-добрияj паметник за него – да звучи музиката му често и развълнувано по сцените, включително и като част от Календара на културните събития на Столичната община. Затова оставаме в очакване на продълженията.
