За свободата

За свободата
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    23.10.2024
  • Сподели:

Откъс от новата книга на американския историк Тимъти Снайдър, на български я издава „Обсидиан“, преводът е на Кольо Коев

Свободата не е просто отсъствие на злото, а присъствие на доброто.

Когато приемаме, че тя е липса на това или онова, ние предполагаме, че премахването на бариерата е всичко, което трябва да направим, за да бъдем свободни. Според този начин на мислене свободата е обичайното състояние на Вселената, донесено ни от някаква по-голяма сила, и трябва само да разчистим пътя към нея. Това е наивно.

Свободата не може да ни бъде дадена. Тя не е наследство. В момента, в който повярваме, че свободата е даденост, тя си отива.

Новата книга на Тимъти Снайдър разглежда основните аспекти на най-значимата човешка ценност. Видният историк твърди, че сме изгубили представа какво означава свободата и това ни въвлича в криза. Мнозина от нас я разглеждат като отсъствие на държавно управление. Но свободата не е отсъствие, тя е присъствие. „Дали премахването на едно или друго в света наистина е достатъчно, за да ни освободи? Ако искаме да сме свободни, ще трябва да утвърждаваме, а не само да отричаме. Понякога ще трябва да рушим, но по-често ще се налага да създаваме“, пише Снайдър, разграничавайки негативната от позитивната свобода. В един свят на релативизъм и малодушие свободата е абсолют, тя е и условието, за да се разпространяват сред хората всички добродетели. Книгата смесва научни, есеистични и автобиографични елементи, в нея авторът се опира на възгледите на Едит Щайн, Симон Вейл, Вацлав Хавел и др.  

Тимъти Стайдър (род. 1969) е сред най-значимите американски съвременни историци, преподава в Йейлския университет. Книгите му „Кървави поля“ (бълг. изд. „Рива“, 2015) и BlackEarth са посветени на сталинизма и Холокоста и се смятат за основополагащи, а памфлетът му „За тиранията“ (бълг. изд. „Обсидиан, 2017) – предупреждение за авторитарното управление на Доналд Тръмп, се превръща в бестселър в САЩ. Най-новата книга на Снайдър е „За свободата“ (изд. „Обсидиан“, 2024). Тя е опит свободата да се дефинира позитивно.

„За свободата“, Тимъти Снайдър, превод Кольо Коев, издателство „Обсидиан“, 2024

Индивидите

Свободата никога не означава просто държавата да ни остави сами на себе си; нито пък означава ние да оставим държавата сама на себе си. Формите на свободата трябва да бъдат всекидневна практика. Формите на свободата легитимират държавата и ръководят индивидите.

 

 

Да вземем суверенността – първата форма на свободата. Децата се нуждаят от подкрепа, за да придобият способностите, които ще им позволят да се развиват в условията на свобода. Това е политическа работа на поколенията, която не може да бъде извършена без държавно управление и без индивиди, които да ръководят това управление.

Същевременно индивидите могат да направят много други неща. Всички ние можем да намерим среда, в която опознаването на другите ще ни помогне да разберем себе си. Подкрепете някое училище. Помогнете за отглеждането на дете, което не е ваше. Бъдете доброволци. Четете на глас в библиотека. Тренирайте отбор. Гласувайте за кандидати, които подкрепят родителския отпуск.

Същото важи и за непредвидимостта – втората форма на свобода. Тя също изисква структури. Можем да бъдем свободни само ако преосмислим и преструктурираме социалните медии. Никой индивид не може да промени формата на компаниите, които експлоатират мозъците ни. Това трябва да бъде въпрос на политика.

И все пак всеки от нас може да направи нещо сам. Трябва да утвърдим собствените си комбинации от ценности, вместо да се приспособяваме. Не трябва да се подчиняваме предварително. Нашият личен избор и общият ни труд дават пример.

Можем също така да работим, за да запазим непредвидимостта си, като се срещаме с хора и купуваме (или заемаме) книги. По-добре от това да се гневим на машината е да четем в противовес на машината. Търсачките ви правят по-механични; библиотечните рафтове ви правят по-малко механични. Гледането в екрана ви прави по-лесно управляеми; слушането на хора ви прави по-малко управляеми.

Всички ние се нуждаем от мобилност, от собствена траектория. За да се движим в живота, са необходими структури, които да ни очакват, докато съзряваме. Никой индивид не може сам да изгради инфраструктурата на възможностите; ние се нуждаем от държава, за да изгради архитектурата на американската мечта, независимо дали става дума за автономни и достъпни обществени университети или за функционални обществени пътища. Дали държавата в действителност ще направи това, ще зависи от индивидите. Свободните възрастни хора ще трябва да подкрепят институциите, които са им помогнали, с гласовете, вота и времето си.

Фактичността също изисква институции, като например местно репортерство, а то от своя страна изисква политика. Но тя изисква и етичен ангажимент, а това е работа на индивидите. Можем да настояваме, че вярваме в истината. Можем да се отнасяме към фактите като към достойно занимание. Можем да признаем репортерите за герои на нашето време. Абонаментът за вестници е само едно начало. Твърде често се възползваме от репортажите на другите, без да ги възнаграждаваме. Абонирайте се за медии, които предлагат разследващи репортажи, и поствайте в социалните мрежи материали, които съдържат човешки свидетелства. Подкрепете кампании за облагане на социалните медии с данък, за да се финансира местното репортерство.

Без солидарност не успяваме да видим, че болките на другите са като нашите, и така губим способността да видим себе си. Изборът на начин за изразяване на солидарност ни прави по-свободни – и ни помага да устоим на разочарованието и деморализацията. Размишлявайте в организирана среда. Изберете организация на гражданското общество, към която да се присъедините, и друга (ако можете да си го позволите), която да подкрепите финансово. Опитайте се да слушате. Не забравяйте, че съседите може да са имали и по-лош късмет. Помогнете на другите да гласуват. Изслушвайте тези, чиито семейства имат много различен исторически опит от вашето.

Намерете организация, която ще ви позволи да помагате на другите. Подкрепете проект в разкъсвана от война страна, който да предоставя възможности на засегнатите. („Документиране на Украйна“ е проект, за чието създаване помогнах, докато пишех тази книга.) Ако можете, проявете солидарност, като се грижите за планетата. Глобалното затопляне и замърсяването на околната среда обикновено засягат първо бедните. Яжте по-малко месо, засадете дърво, направете топлинна изолация на дома си, снабдете се със слънчеви панели, използвайте и агитирайте за обществен транспорт.

Тъй като климатичните промени влошават условията за живот на Земята и ускоряват и задълбочават конфликтите, петото измерение става все по-трудно откриваемо. Направете така, че да споменавате изменението на климата всеки ден. Американците знаят, че то е реално, но един напълно изкуствен разнобой ни възпира да говорим за него. Не гласувайте за партия, която отрича изменението на климата. Хората, които лъжат за края на света, ще продължат да лъжат, докато светът свърши.

Разделенията

Не сте се родили свободни. Но и не сте родени, за да бъдете проводник на лъжи. Съдбата ви не е нито подчинение, нито автоматизация. Вие можете да преценявате, да трансформирате и да поемате отговорност. Заявете свободата си. След това се приспособявайте към добрите новини и стряскащите факти, към приятели и съседи, към съграждани, но не и към очаквания или алгоритми. Животът може да бъде много по-добър, отколкото ни се струва сега, като личности и като граждани. Можем да станем свободни.

Политическите ни разделения ни отдалечават от свободата като принцип, което затруднява постигането на свободата на практика. Те се задълбочават от отсъствието на местните новини, възхода на олигархията и обсега на социалните медии. Алгоритмите ни тласкат към безсмислени спорове и ни отдалечават от съзнателното обсъждане на приоритетите. Повтарянето на механизирани клишета прави политическата ни дискусия безкрайно изтъркана. Механизацията трябва да бъде преодоляна от държавната политика, но човешките недоразумения трябва да разрешим ние.

Някои консерватори обявяват, че искат свобода, но за съжаление, тя трябвало да бъде изтъргувана срещу сигурност. Това почти никога не е вярно. Като цяло имаме нужда от свобода в името на сигурността и от сигурност в името на свободата. Други прокламират свободата като най-висша ценност, но се затрудняват да кажат какво означава това. Дясната характеристика на свободата обикновено е негативна, което е задънена улица. Ако доведем негативната свобода до крайност, просто ще стигнем до олигархичен хаос. Това се доближава до фашистката идея, че се нуждаем от Лидер, който е над закона и на когото трябва да се позволи да организира преврати.

Разбира се, държавата може да бъде репресивна. Но реалните алтернативи са по-добро и по-лошо държавно управление. Можем и трябва да бъдем много креативни по отношение на обосновката и формата на управлението. Но изборът да няма управление означава безпочвена вяра (реална или фалшива), че някаква по-голяма сила ще организира нещата вместо нас. Той носи само лошо управление, тирания от страна на безмилостните и богатите. Отмяната на държавното управление в условията на XXI в. означава унижение и изчезване поради изменението на климата.

Американците от левицата правят друга грешка: те не признават свободата като ценност на ценностите, а предпочитат равенството. Признаването на равното ни достойнство е, разбира се, необходимо за всяка дискусия за свободата. Но равенството е по-скоро начало, отколкото край. Няма трагичен избор между свободата и равенството. Те работят заедно. Формите на свободата, всичките пет, създават условия за по-малко неравенство. Без добродетелите, поддържани от свободни хора, равенството губи всякакво съдържание в политиката. Откъсването му от свободата го обезсмисля. Всички ние можем да бъдем еднакво нещастни, еднакво зомбирани или еднакво мъртви.

Свободата е тази, която ни позволява да избираме и да съчетаваме ценности, включително и такива, които се смятат за прогресивни. Макар че левите често отстъпват езика на свободата на десните, хората от левицата предлагат политики, които биха насърчили свободата. Те просто обикновено не успяват да се аргументират с тези термини.

Това, което изглежда като постоянен сблъсък между левицата и десницата, разкрива един неизказан (и все още неизразим) американски консенсус: свободата наистина е ценността на ценностите, както твърдят някои десни; но за да живеем свободно, се нуждаем от структурите, които мнозина от левицата подкрепят.

Разбира се, би било наивно да се отрича, че някои американци искат да бъдат тирани. Станахме свидетели на твърде предвидим опит за преврат, извършен от човек, загрижен да запази парите си и да не попадне в затвора. Някои от нашите петролни магнати и свръхчовеци от Силициевата долина смятат, че трябва да управляват света. А на много американци им харесва да се подчиняват на човек или организация, които предоставят лъжи за всеки възможен случай. Ето защо свободата е борба.

Свободата може да внесе смисъл в политиката. Ако десницата може да приеме, че едно понятие се нуждае от структури, а левицата – че структурите се нуждаят от понятие, тогава свободата би могла да се превърне в основа на широко споразумение за структурата на управлението в Съединените щати. Междувременно свободните хора могат да преодолеят поне някои политически разделения, като приложат собствените си ценности и преминат отвъд това, което изглежда като неизбежни бинарни понятия.

За целта е необходимо да се замислите, да се съобразите с другите и може би да се усмихнете. Лешек Колаковски предложи всички да станем консервативно-либерални социалисти. Виждам в съзнанието си кривата му усмивка, когато си спомням провокативната му формулировка, но идеята е сериозна. Да смяташ свободата за най-важна е либерално разбиране. Убеждението, че тя е свързана с добродетели, е консервативно. Убеждението, че структурите крепят ценностите, е социалистическо. Тези три подхода към политиката са напълно оправдани и взаимно допълващи се. Те не успяват да се наложат поотделно. Ако изобщо работят, работят заедно.

Въпреки че може да изглежда ерес да го кажа, ще си го позволя: да си демократ означава да си републиканец, а да си републиканец означава да си демократ.

Демократите

Основателно свързваме думите „демокрация“ и „свобода“. Свободата е ценност на ценностите и аргументацията в полза на демокрацията трябва да започне с нея. Демокрацията е системата, към която водят формите на свободата, най-доброто разрешение на свободата като принцип.

„Ние, народът“ ще бъде суверенен в управлението само когато отделните индивиди са суверенни в живота си. Само непредвидимият гласоподавател (в избирателен район с неманипулирани граници, в неподкупни избори) привлича вниманието на кандидата. Лицето, което е социално мобилно, ще повярва, че е възможно по-добро бъдеще, и ще гласува за кандидат, който предлага такова бъдеще. Човек, който изразява солидарност, ще бъде загрижен за гласовете на другите; човек, който е загрижен за фактичноста, ще брои бюлетините. Демокрацията остава най-добрият наличен начин за преодоляване на различията в ценностните ангажименти.

Както формите на свободата благоприятстват демокрацията, така и демокрацията благоприятства формите на свободата. Демокрацията влияе върху суверенността, като утвърждава гласуването като политическо пълнолетие. Тя открива възможности за непредвидими действия, тъй като никой не знае предварително кой ще се кандидатира за поста (бихте могли да сте вие) или кой ще спечели честни избори. Тя обещава мобилност, тъй като гласовете могат да доведат до политики, които променят начина на живот. Демокрацията оставя след себе си следи от факти, свидетелства за хора, които се самоуправляват. И изразява солидарност: когато правилата са изрядни, всички американци имат право на глас. Богатите и силните могат да се организират тайно, а народът като цяло не може и обикновено не иска да го прави.

Свободата изисква усещане за минало и бъдеще, а демокрацията произвежда политическо време. Демокрацията приканва към обсъждане, настоявайки да отделим необходимото време за заявяване и съгласуване на ценностите. Нейните врагове винаги бързат да ни разгневят или мобилизират, или и двете. Нуждаем се от усещане за отворено бъдеще, което демокрацията осигурява. Демокрацията разделя времето на предвидими интервали, от избори до избори. Тя създава усещане за трайност, тъй като изборите са процедура за редовно създаване на ново управление – нещо, което липсва при другите видове режими. Демокрацията пречи на амбициозните тирани да останат на власт до смъртта си. Демокрацията ни приобщава към голямата история на собствената ни страна: всеки наш избор е част от едно далечно и богато минало и, да се надяваме, от по-светло бъдещe.

Демокрацията е не само процедура, но и пробуждане. Тя е политика от пето измерение, така както свободата е живот от пето измерение. Тя не се появява сама по себе си, а се нуждае от нас и от нашите ценности. Демокрацията е глагол, маскиран като съществително. Нейните поддръжници трябва да вярват в нея и да я усъвършенстват.

 

 

 

 

Тимъти Снайдър

Станете почитател на Класа