Лауреатски дни „Катя Попова“ в Плевен

Лауреатски дни „Катя Попова“ в Плевен
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    14.10.2024
  • Сподели:

Разговор с Любомир Дяковски, директор на Плевенската филхармония, за традицията и обновлението 

 

 

Любомир Дяковски е завършил вокалния факултет на Музикалната академия „Панчо Владигеров“. Пял е на всички оперни сцени в България. В репертоара си има над петдесет тенорови партии, пее теноровите сола в над тридесет меси, оратории и реквиеми с най-големите български хорове и симфонични оркестри, с Хора на виенските момчета и Хора на Радио и телевизия Загреб. Сред тях са произведения на Бах, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетовен. Директор е на Плевенската филхармония от 2014 г.

Г-н Дяковски, за тридесет и второто издание на Международния музикален фестивал на името на Катя Попова (до 25 октомври в Плевен) сте подготвили силна програма. Кое определи изборът на диригенти, солисти, композитори?

Плевенска филхармония има свои приоритети. Първо да участваме в престижни фестивали като „Софийски музикални седмици“. А тази година бяхме и на „Аполония“. В същото време от 1966 г. филхармонията е съорганизатор на Лауреатските дни „Катя Попова“, чийто главен организатор е община Плевен. От предишното издание минаха шест години. Тази година фестивалът се провежда под патронажа на Министерството на културата и с неговата финансова подкрепа. Участват оркестри, оперни и балетни трупи. Общо музикантите са над 630 в 13 концерта. Участниците лауреати са 68 от 9 държави. Голям успех е, че за първи път този фестивал бе включен в Методиката на МК – „Приложение 4“ – „Фестивали със селекция България за музикално и танцово изкуство“, наред с „Мартенски музикални дни“, „Варненско лято“, „Софийски музикални седмици“, „Аполония“, „Оперно и балетно изкуство“ – Стара Загора.

Фестивалът няма състезателен характер. Но дава ли се отличие „Катя Попова“?

Ще спазим традицията. Подготвили сме нови, възпоменателни плакети, които ще бъдат връчени на всички лауреати и съответно на диригентите и ръководителите, които ще присъстват, и диплом, подписан от кмета на града. Ще добавим и луксозно издание – история на Лауреатските дни, направено от Алеко Антонов през 2016 г. За съжаление, той не е вече между нас. Това е невероятно издание от близо 400 страници, в което са описани присъствалите, има рецензии, биографии. Редно е да споменем участниците в Първите лауреатски дни през октомври 1966 г. – Георги Бадев, Антон Диков, Николай Евров, Петко Радев, Боян Лечев, Веселин Парашкевов, Емил Камиларов, Дина Шнайдерман, Любомир Бодуров, Асен Селимски и Катя Попова. Тези хора са поставили началото на Лауреатските дни, те бяха стълбовете на музикалното изкуство у нас години наред.

А вие кога за първи път се качихте на сцената на Плевенската опера?

Като студент – започнах работа в новосъздаващата се опера в Плевен през 1972 г. Помня тогавашните участници в Лауреатските дни: Владимир Спиваков, Евгени Нестеренко, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Минчо Минчев… Гостувал е Кубинският национален балет. Това ни даде идеята отново да обогатим жанрово фестивала. Ще се убедите, като видите нашата богата програма.

Вие поставяте и „Опера под звездите“ в „Кайлъка“.

Тази година пропуснахме заради организирането на Лауреатските дни „Катя Попова“, но догодина обезателно ще продължим и тази традиция. А в същото време възстановихме и Международния конкурс за млади оперни певци „Гена Димитрова“, който догодина ще проведем за шести път в Плевен.

Вие имате амбиция да поставяте опери и в самия театър.

Да имаме такава амбиция. Историята с театъра е малко по-сложна. В предишните Лауреатски дни сме поставяли там „Тоска“ и „Бохеми“ на Пучини през 2016 и 2018 г. Но театърът от години е в процес на очакван ремонт.

Ремонтът е належащ явно, но има ли възможности да се привлекат спонсори или спонсорството в момента е нещо чуждо у нас?

Дори и да има, засега спонсорството или меценатството не са законово уредени.

Софийският университет, Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов и други културни центрове са построени от възрожденски благодетели. 

Така е, но тези възрожденци са се появили във време, когато се е милеело за родината. А ние тук, в Плевен, от 80-те години на миналия век не можем да построим спортна зала. Сега всички големи културни и спортни събития заобикалят Плевен. С какво разполагаме? С читалище „Съгласие“ с 500 места, общинската зала „Катя Попова“ – 300 места, ДКТ „Иван Радоев“ с 400. Това е капацитетът на Плевен. Сами разбирате, че е крайно недостатъчно за областен град. Затова сме поели политика на гастроли в региона и страната.

 

 

Плевенска филхармония

 

Седемдесетгодишният юбилей на Плевенската филхармония завърши и по този повод трябваше да се изнесат концерти в 70 града.

Вече са 86. Само през тази година добавихме още пет нови града. И ние ги посещаваме с много сериозни изпълнители. Веско Ешкенази е с нас навсякъде. Иначе кога тази публика ще може да го чуе и види на живо, и то в проект, за който БНР ни отличи като „Музикант на годината“. Това е начинът изтъкнатите ни изпълнители да участват в наши концерти и да стигнат до по-значителна публика.

Бихте ли ни представили и другите изпълнители?

Проектите с Христо Йоцов, Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Васил Петров, Борислав Йоцов, Живко Петров, Мишо Йосифов, Димитър Карамфилов са вълнуващи. Тези музиканти проявяват изключителна отговорност и съпричастност към това, което правим. Приемат го като лична мисия.

В една мисия има и елемент на благотворителност. Имало ли е такива случаи и с тях?

Точно така. Преди две години на концерт в Карлово, когато в този регион имаше голямо наводнение, те дариха хонорарите си на кмета на града. Има и отговорни българи. И ако се върнем на темата за възрожденците, твърдя, че и днес има хора, които според възможностите си проявяват обич, сериозно отношение и възрожденски дух.

Вие привличате и млади хора в Плевенската филхармония. Как ги мотивирате?

Обновлението се случва. Младите разбират отговорността, заминаването в чужбина не е вече толкова актуално. И с тях лека-полека сформирахме добър оркестър.

Започнахте със силна програма фестивала.

Да, така е. Пианистът Сергей Давидченко е 19-годишен, носител на Първа награда от конкурса „Чайковски“ 2023 г. Пламена Мангова ми го предложи. Диригентът Пьотр Яворски от Полша е носител на наградата „Карл Йостерайхер“.

Плевенската филхармония често гостува в зала „България“. Какви други прояви да очакваме?

Да, така е, ще се представим с Гершуин на 25 ноември и на 18 декември с коледен концерт с Люси Дяковска и част от групата NoAngels. Аранжиментите на песните са нови и са направени от Георги Милтиядов, който ще бъде и диригент на концерта. През февруари 2025 г. ще гостуваме с концерт на Христо Йоцов, с негова авторска музика. Специално за Плевенска филхармония той написа „Концерт за оркестър“, който ще изпълним за първи път. Маестро Росен Гергов & синове отново ще участват в „Софийски музикални седмици“ през 2025 г. А в Плевен в края на ноември 2024 г. предстои юбилеен концерт с Пламен Джуров, по случай 75-ата годишнина на маестрото, със солист пианистката Пламена Мангова. Планираме и специални концерти за лятото, които предстоят да бъдат обявени.

 

 

 

Мария Митева

Станете почитател на Класа