Когато се появиха еничарите от Продължаваме промяната, написах, че парите преминават от едни ръце в друга, а властта сменя капиталът, който решава кой да я държи и упражнява.
Капиталът, а и чуждите фондации, представляващи и политическите интереси на т. нар. „колективен Запад“, изгуби интерес към ГЕРБ и Борисов. Дори предизвика улични протести и бунтове, чрез които той бе свален от власт.
Можем да гадаем колко Борисов е бил станал непоносим и неверен към този капитал, че той се решава да го отстранява в политически момент, в който още не се е появил равностоен заместник. Това не гарантира стабилна власт и сигурност за парите, които „обичат тишината“, но с него е по-лошо и води до непредвидими последици! Ние не знаем конкретните причини, поради което се налагат тези промени. Но очевидно те са важни и не достатъчно основателни, за да сложат край на политическата участ на бившия пожарникар.
Борисов обаче прецени, че времето му не е изтекло и че с повече упорство, риторика на уверения в себе си политик, със самохвалби и интриги, е възможно да се извърши нещо като контрапроцес и да се възвърне предишното статукво. Още повече че и резултатите от изборите показват, че ГЕРБ не изчезва. А появилите се заедно или малко след Продължаваме промяната партии са жалки подобия на политически субекти и нямат никакво влияние върху общественото мнение. И както се формират, организират и управляват, няма скоро да станат популярни и значими политически субекти.
Театралните постановки, които се разиграват с предсрочните избори и невъзможността да се организира управленско мнозинство и се формира правителство, омръзнаха на всички. Но са неизбежни и единствен начин да се очисти политическият климат от досадата, която произвеждат ГЕРБ и Борисов.
Борисов е политически най-силен от всички, ала не е най-умен. Той играе с удивително упорство играта, защото мисли, че упорството ще му донесе успех. И вярва, че не го гонят, а само му пречат. И че има начини да очисти името си и убеди господарите си, че може и трябва да управлява, за да го реабилитират. Не знам обаче каква жертва е необходима от негова страна, за да смили жестоките сърца на тези, от които това зависи.
Знам обаче, че при неуспеха си (а той е неотменим и неизбежен) Борисов ще е принуден да плаща висока цена на своите членове и симпатизанти. Доста време мина, откак ГЕРБ не са на власт и държавните служби вече почти са прочистени от тях. А те настояват да се върнат, а и напират много нови за същото.
Но защо Борисов не може да убеди своите, че се е поправил и че ще бъде отново такъв, какъвто е бил в началото? Защото новите партии, създадени от капитала, за да му противодействат и в крайна сметка да го свалят от власт, са по-послушни от него и не се поддават на демонстрациите и фокусите, които постоянно прави, за да ги залъже и подведе да го послушат. Те знаят, че ще си изпатят жестоко, ако се подведат и му повярват. И то толкова жестоко, че просто ще изчезнат завинаги от политиката, а и от бизнеса.
Намерил си е майсторите Борисов, няма що!
В една бедна, неорганизирана и хаотична дребнобуржоазна държава изпитваща тегобите на капиталистическото общество подобни санкции на капитала срещу политически субекти и техните лидери още повече я хаотизира и довежда до абсурд. Ако държавата ни беше малко по-различна, вероятно този шум щеше да е по-малък и по-поносим. А сега от сутрин до вечер, та и през нощта до разсъмване медиите само за това говорят и спорят – ще изберат ли председател на Народното събрание и кой ще управлява. Дори да изберат, днешните опоненти на Борис няма да получат благоволението на капитала, за да управляват. Тяхната задача е да затворят страницата „Борисов“.
А иначе политическият край на Борисов означава леко придвижване напред в условията на абсурдната буржоазна демокрация и профаниране и опростачване до крайна степен на живота.
