Вчера Пирински заповяда да блокират парламента с познатите метални стойки, които не вършат никаква работа точно когато трябва. Защо? За да не се повторела „спонтанната“ атака с павета срещу депутатите отпреди 10 години. То тогава ги имаше същите огради и нищо не помогнаха. Има някаква диалектика в това дежа вю. Ако бяха си махнали щорите от ушите и мозъците, нямаше сега да им се налага да си заграждат телата. И обратното – щом го докараха пак да си заграждат телата, защо не си отворят малко мозъците? Както и да е, въпросът е друг – ако сега падне правителството, какво правим после? Да кажем, ново правителство по същата схема 3-5-8. И пак същият резултат. Или да се отиде по-нататък – нови парламентарни избори. Тогава НДСВ ще отпадне от играта, БСП ще се свие, ДПС ще се увеличи, а ГЕРБ ще получи подобаващо място. Може и да е първото. И какво после? Нова коалиция 3-5-8, нов регентски съвет. И пак същото. Какъв е смисълът да се сменят хората, когато новите влизат в същата схема и правят пак същите глупости? Не си ли спомняте какво стана веднага след януари 1997 г.? Масовата приватизация – най-безсрамният мирен грабеж в историята. Единственото нещо, което може да извади държавата от този омагьосан кръг, е радикална промяна на политическата система. Повече демокрация, а не по-малко. Това означава чиста и свята мажоритарна избирателна система за абсолютно всички депутати, съветници и така нататък. По-силна президентска власт. Правото на хората да предизвикват референдуми по най-важните въпроси на управлението. Ето за това си струва да се излезе с плакати покрай парламентарните заграждения. Всичко друго е поредната измама, която първо бърка в джоба на тия с паветата.