Последният звънец прозвуча вчера за Столичния общински съвет (СОС), което ни накара да се замислим за равносметка. Да си признаем – днешните абсолвенти не успяха да достигнат рекордите на отличниците от предишния випуск. В края на мандата си хората на Антоан Николов ударно гласуваха по 200 заменки на заседание – осигуриха себе си, децата си, та и старините на правнуците си. Общинарите на Владо Кисьов обаче имаха друга задача – да замазват кражбите на предшествениците си. Естествено не забравиха и себе си. На финала туриха основи за бъдеща печалба с промени в общия устройствен план за пет нови квартала в и без друго отеснелия ни град. Даже заложиха чувалите за злато, което ще потече от Кремиковци в качеството му на финансов рай, досущ като в Дубай. Да се сещате за нещо, свършено за четирите години мандат в полза на столичани? Тъкмо обратното – днес градът е по-мръсен, по-задръстен и по-ужасен от всякога. Който обаче твърди, че престъпления наистина има, но нямало колективна вина, нещо не е наясно с правото. Нека отвори Наказателния кодекс. Там има едно подходящо определение: „Организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на 3 или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години и чрез които се цели да се набави имотна облага.“ Е, не е ли това точна дефиниция на последните три общински съвета? А и защо само на тях?