Иван Груйкин Гражданска инициатива “Справедливост” Общата цена на многобройните “успешни” акции на прокуратурата, сигурен съм, е сравнима с липсващата сума за нормални учителски заплати. Дори ако оценим неефективните действия на съдебната система като цяло и на излишната част от армията държавни чиновници – и за незапочналата реформа в здравеопазването. Просто трябва повече хора да поискат сметката. Ерата „Филчев“ продължава Голяма част от споменатите казуси са се развили и по време на мандата на настоящия главен прокурор. Няма да е пресилено да кажем, че в същностните белези на прокуратурата като система не са настъпили видими положителни промени от ерата “Филчев”. Разбира се, до голяма степен това се дължи на самия конституционен модел на българската прокуратура. Също и на факта, че на много от ключовите места останаха познати лица. Казвам всичко това с уважение и разбиране към големия брой неуморно работещи прокурори професионалисти, които са и най-потърпевшите от липсата на позитивни промени в модела и организацията на работа. От гледна точка на основните недостатъци на системата вариантът “Филчев” е по-показателен за неизбежните последици от централизма, единоначалието и липсата на прозрачност в системата. И дори по-честен за реалното състояние на прокуратурата от това да бъдем заблуждавани и успокоявани от благонравния външен вид и безупречния английски на Борис Велчев. При изложената по-горе трагична картина на успеваемостта на прокуратурата по делата с най-голям обществен интерес съвсем естествено идва въпросът за смисъла от съществуването й. Поне в настоящия й вид и организация. Какъв главен прокурор?Какви прокурори? Преди две години правих сравнение между изразените от прокуратурата становища по административните дела във Върховния административен съд и окончателните решения на съда. Резултатите ме подсетиха за един позабравен метеорологически виц, който обясняваше по-точните прогнози на югославските синоптици от българските. Те просто слушали прогнозата на нашите и съобщавали точно обратното. Очевидно е, че един прокурор при сегашната организация на работата в прокуратурата сам не може да бъде равностоен на несравнимо по-мотивираните адвокатски екипи на “знаковите” подсъдими. Той има шанс само ако бъде не толкова високопоставен съдебен чиновник с дълъг списък дела пред себе си и административно спуснати срокове. Той трябва да бъде истински ръководител, “мениджър” на екип от висококвалифицирани специалисти, сред които няма пречка да има и водещи специалисти по наказателно право, равностойни на защитата. Сигурен съм, че за много опитни и известни, а и за млади и амбициозни юристи ще е чест да работят за българската прокуратура. Досегашният чиновнически подход гарантира единствено 100-процентова загуба на държавата срещу престъпността. Още повече че Законът за съдебната власт вече регламентира фигурата на прокурорския помощник. Увеличаването на коефициента на полезно действие на прокуратурата например с 10% може да оправдае наемането на добри специалисти на страната на прокуратурата, а реализираните приходи от спечелените дела срещу организираната престъпност ще са повече от разходите за външните специалисти. Всъщност повечето от които никога няма да бъдат заведени, ако следваме сегашната система. От друга страна, чрез влизането по този начин в системата на мотивирани висококвалифицирани кадри ще се повиши нивото на професионализъм в самата система и ще се увеличи степента на прозрачност и публичност. Това е особено важно за преценка на действителното състояние и ефективност на прокуратурата. А защо да не ги избираме? Друг възможен изход е въвеждането на изборното начало при назначаването на прокурорите. Това предполага обаче и съществени конституционни промени. Звучи логично непосредствено потърпевшите от качеството на прокурорската работа да могат сами да избират тези, които най-ефикасно ще ги защитават от престъпни посегателства. Резервите тук са свързани както с липсата на подобна правна традиция у нас, така и с алогичното от гледна точка на реалния им интерес поведение на голяма част от българските избиратели. Въпроси поставя и наличието на откровени криминални тенденции при всички видове избори в последните години. Подобни тези звучат екзотично заради националната ни правна традиция и доминиращи нагласи. Но наличието на постоянен дебат за състоянието и перспективите на прокуратурата би представлявало позитивен натиск, за да се извършат реформи, от които безспорно се нуждаем. В противен случай всички ще продължим да плащаме за нещо, от което няма особена полза. Дори това да е прокуратурата на Република България. Мегаделата През изминалата седмица бяхме свидетели на поредния провал на родната прокуратура. По делото срещу братята Маринови (известни повече като Маргините), сочено като доказателство за справяне с организираната престъпност, видяхме ново безидейно отлагане. Водещият прокурор се забърка в унизителен скандал за незаконен натиск върху свидетелите. Всъщност, ако напрегнем паметта си, няма да се сетим за нито едно от “знаковите” дела, по които прокуратурата да печели битката или поне да демонстрира някаква смислена стратегия и убедителност. Самото разследване по друго мегадело – срещу бившия шеф на столичната “Топлофикация” Валентин Димитров, изобщо не е резултат на усилията или находчивостта на българската прокуратура. То започна едва след сигнал на австрийското финансово разузнаване за разкрита банкова сметка на Димитров с 1,64 милиона евро. Единственият до момента резултат от това дело е медийната известност на водещия прокурор. В малкото време между телевизионните интервюта той трябваше да се запознае с многобройните доказателства и да изгради солидно и убедително обвинение. Но сигурно някое интервю е дошло в повече (или може би в случая е виновна не телевизията, а вестниците....). В резултат в момента делото е върнато от съда на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. По случая с президентския спонсор, крупния бизнесмен Людмил Стойков, сигналът за източване на 7,5 млн. евро от програма САПАРД е подаден от Европейската агенция за борба с финансовите измами. Стойков бе арестуван и почти веднага освободен. Липсата на конкретни резултати по това разследване до момента внушава най-малкото, че Европейската агенция за борба с финансовите измами е преиграла. Или просто не е на висотата на българските прокуратура и разследващи органи. Делото за убийството на висш магистрат - прокурора Николай Колев, също не е стигнало до никъде. Въпреки показанията на ключови свидетели за участие на бившия главен прокурор Никола Филчев както в това убийство, така и в убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Но тези версии изобщо не се разследват. А може ли някой и да си помисли, че Борис Велчев ще настоява за подобен интерес към действащ посланик, назначен с цената на скандал от предишния му работодател, президента Първанов. И в този, и в предишния случай плащаме цената на непрозрачния начин, по който бе наложена кандидатурата на настоящия главен прокурор. С политическа сделка, без да се гарантира общественият интерес за компетентно, политически независимо и мотивирано държавно обвинение. Убийството на бившия премиер Андрей Луканов е един от най-големите окончателни (закрепени с влязла в сила оправдателна присъда) провали на прокуратурата. Подсъдимите по това дело очаквано (само не и за ведомството на г-н Велчев) бяха оправдани И сега съдят България в Европейския съд в Страсбург. Лично за мен винаги е било интересно колко е струвало на българския данъкоплатец шумно обявеното разследване от МВР на председателя на БЧК Христо Григоров. “Става дума за мащабна операция, в която участват близо 100 антимафиоти (НСБОП) и служители на Изпълнителната агенция по лекарствата и Националната агенция по приходите”, твърди информацията на пресцентъра на МВР. Григоров е арестуван на 3 февруари 2006 г. по обвинения в присвояване на дарения в особено големи размери, а на 10 февруари 2006 г. Софийският апелативен съд го освобождава поради пълната липса на доказателства за неговата вина. Или е имало основание за разследването и задържането на Григоров, или огромен държавен ресурс е бил разпилян поради некомпетентност или престъпна злоупотреба с власт (или поради и двете). Здравият разум изключва трета възможност. Здравият разум, уви, изключва и намесата на днешната българска прокуратура за изясняване на действителната причина за шумната, изключително скъпа и съвършено безплодна полицейска акция. Единственото, в което гражданите могат да са сигурни, е, че отново ще платят цената.