“Нивите, които сега струват 2000 лева, никога няма да се продават за 100 000”, твърди шефът на „ЕЛАНА Пропърти Мениджмънт“ Веселин Петров. Всъщност това не е обективен закон, а зависи от политиката. Ако веднага след реституцията на земята имаше адекватна политика за модерно земеделие, досега пазарът щеше да е разрешил споровете и да е спрял надлъгването между дребните и едрите собственици. На теория цената на обработваемите площи ще расте там, където има окрупняване и готовност да се поемат инвестиции. Какво се случва обаче в практиката? Някои взеха пари по проект за комасация, похарчиха ги за пилотни проучвания в две общини и не се разбра какви изводи направиха и предлагат ли нещо. Други писаха проект за закон, но им пресъхна мастилото и от усилията им нищо не излезе. Сега на ход са фондовете, които изкупуват парцели, но и те не обещават много – обхванали са 3% от земята, ще стигнат най-много до 10%. Какво му остава в тези обстоятелства на българина, който е селски потомък, наследил 1,2 или 3 нивици? Ами ясно какво – или да вземе, каквото му предлагат по-големите на пазара, или да сведе гръб и с Белчо и Сивушка да чопли земята, пък каквото Бог дал. Трети вариант е нормотворците да се вземат в ръце и да сложат след 17 години край на заигравките със земята. Но засега това е само една красива мечта.