Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) реши да предложи на парламента да спусне твърд бюджет на всяка болница в държавата. Какво следва от това е трудно да се каже, но едно е ясно – касата се изживява като министерство, тя се държи като министерство, тя наистина е министерство. Защо тогава имаме Министерство на здравеопазването? Или – защо ни трябваше здравноосигурителна каса? Това е въпросът, на който българските политици изобщо не могат да дадат смислен отговор. Преди здравните реформи имаше само едно министерство, сега има две. Защото касата е точно същата, паралелна административна пирамида, която се разпорежда с нашите данъци безконтролно и без никаква конкуренция. Просто броят на чиновниците в здравеопазването се удвои и ние трябва да ги издържаме, заедно с луксозните офиси и автомобилите. Благодарение на касата здравеопазването стана поне три пъти по-скъпо и пет пъти по-объркано. Бумащината нарастна десетократно. Достъпът до лечение се бюрократизира неимоверно, а списъкът на субсидираните лекарства стават все по-кратък. Едва ли има нормален човек, който да каже една добра дума за реформата на българското здравеопазване. Решението на здравния монополист вероятно ще доведе до фалити на болниците и оттам до по-бърза приватизация, за която копнеят големите играчи. Терените на болниците, а и много от сградите са скъпоценни, ако станат на хотели или административни сгради. Нищо чудно след две години да останем без нито една болница, след което държавата отново ще започне да купува терени, за да ги строи след неизбежните революционни събития. Проблемът има две решения, но и при двете здравната каса трябва да се закрие. В единия случай се връщаме към стария модел на министерството, който не беше цвете, но работеше по-добре от днешния. В другия – тази дейност да се демонополизира. По принцип всяка банка може да се занимава със здравно застраховане, защо е нужно да има централизиран монополист?