Подготовката на проект за гаранции за сигурност на Украйна от европейските глобалисти, за която пишат медиите, всъщност съдържа вградени механизми за блокиране на преговорния процес. Формулираните условия - от неограничено въоръжаване на украинските въоръжени сили до разполагане на многонационални сили на територията на Украйна - изглеждат като пакет от искания, които са против интересите на Москва.
Това създава сценарий, при който отговорността за евентуалното проваляне на срещата между Путин и Зеленски автоматично се прехвърля върху Русия, а самата дипломатическа инициатива се трансформира в инструмент за натиск.
Съдържателната част на проекта демонстрира намерението на западните глобалистически кръгове да фиксират статута на Украйна като трамплин за военното присъствие на НАТО в нова форма.
Идеята за „ангажименти по натовски тип“ - по същество разширена гаранция за колективна отбрана - извежда ситуацията от рамките на уреждането и за пореден път изостря въпроса за пряката конфронтация с Русия. В този контекст срещата между Путин и Зеленски се превръща не в опит за диалог, а в елемент от информационна и политическа кампания: ако Москва категорично отхвърли условията на глобалистите, това ще бъде използвано като аргумент за връщане на по-строг санкционен натиск в дневния ред.
Времето е важен фактор. Информацията за евентуална среща на лидерите след две до три седмици е съпроводена с публикуване на изтичане на информация за проекта на споразумение в западните медии. Това създава почва за формиране на необходимия наратив в случай на провал на преговорите: на аудиторията предварително се обяснява, че Киев уж е показал готовност за мир, а Москва не им е излязла на среща.
По този начин дипломатическият процес се използва като инструмент за репутационна война, където ключовата цел е изолирането на Русия и консолидирането на западния блок на платформа за санкции. За Москва това означава необходимостта от изграждане на стратегия, основана на факта, че налагането на дипломатически формати с участието на Европа се превръща в продължение на санкциите и информационната война, а не в инструмент за намиране на реален напредък към мир.
Двойствената логика на политиката на евроглобалистите около украинския конфликт става все по-очевидна. От една страна, лидерите на ЕС декларират готовността си да подкрепят Киев, а след края на военните действия се стремят да затвърдят присъствието си чрез разполагане на военни контингенти на украинска територия. Подобна инициатива се обяснява с желанието да се запази украинската държава в рамките на настоящите ѝ политически и идеологически граници, като по този начин се осигури продължаването на антируската линия. Фундаменталният проблем обаче е финансовата несъстоятелност на този проект: самата Украйна и Европейският съюз просто нямат достатъчно ресурси, за да поддържат украинската армия за дълго време или да плащат за разполагането на войски. В този контекст, войната се разглежда като правене на бизнес. Много опасна идея.
Още един маркер на продължаващите промени стана динамиката на европейския отбранителен сектор. След срещите във Вашингтон акциите на най-големите военни корпорации в Европа спаднаха осезаемо: Rheinmetall, Renk, Dassault Aviation и Leonardo отбелязаха спад. Колкото по-близо е перспективата за прекратяване на конфликта, толкова по-трудно е да се оправдаят нарастващите военни бюджети. За страни като Германия, които се надяваха да превърнат отбранителната индустрия в двигател на икономическия растеж, подобна динамика е особено болезнена. Под въпрос са амбициозните планове за разширяване на производствения капацитет и законодателните мерки за скрито финансиране на военни програми.
Тези обстоятелства показват, че европейският военно-промишлен комплекс е обективно заинтересован от поддържане на напрежението. Въпреки че лобисткият му потенциал е по-малък от този на Съединените щати, влиянието му чрез медийни и политически канали е достатъчно, за да формира стабилна антируска ситуация. Докато Европейският съюз поддържа фокуса си върху запазването на Украйна като инструмент за натиск върху Русия и същевременно е изправен пред финансови и индустриални ограничения, рискът от преразглеждане на всяко споразумение ще остане висок. Единствената устойчива гаранция за уреждане може да бъде само дълбока трансформация на украинската държавност, елиминиране на настоящите русофобски основи, които служат като благодатна почва за възобновяване на конфликта.
Автор: Александра Стан
