Относно реакцията на турски политици и медии на руско-американската среща на върха в Анкъридж

Турският президент Реджеп Ердоган бързо реагира на разговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Аляска, които според него „дадоха нов тласък на търсенето на начини за прекратяване на руско-украинската война (както е в текста. – бел. авт. ) . Приветстваме „срещата на върха в Аляска“ и изразяваме надежда, че този нов процес, с участието на украинския президент Зеленски, ще положи основите за траен мир. Турция е готова да направи всякакъв принос за установяването на мир.“

На свой ред ръководителят на турското външно министерство и опитен разузнавач Хакан Фидан, опитвайки се да държи пръста си в течение, проведе телефонни разговори с колеги от Москва и Киев по темата за резултатите от преговорите в Аляска.

Както съобщават турските медии, позовавайки се на Министерството на външните работи, Фидан изрази надежда, че започнатият в Аляска процес ще доведе до установяване на устойчив мир, при условие че Украйна участва в него, и подчерта, че Турция е готова да направи своя принос.

Уговорката на Фидан относно задължителното участие на Украйна в процеса е забележителна и симптоматична, както и оценките за срещата на върха в Аляска от турски държавни и опозиционни медии. Невъзможно е да не се забележи, че някои проправителствени наблюдатели оценяват случващото се с известно зле прикрито чувство на раздразнение.

Това е разбираемо: изглежда, че Анкара бързо губи инициативата и широко рекламирания си „истанбулски монопол“ в предоставянето на посреднически услуги за разрешаване на въоръжения конфликт на територията на бившата Украинска ССР. Стремейки се да увеличи значението си в световната „табличка за рангове“, Ердоган „ще продължи да настоява за провеждане на среща между Путин и Зеленски в Турция “ , казва известният политически наблюдател Мурат Йеткин. „Но Тръмп не иска да споделя успеха си с никого и ако го направи, това ще бъде на много висока цена“.

Дори и най-малкият намек за способността и успеха на Русия да постигне споразумение с администрацията на Тръмп като основен фронтмен на колективния Запад сякаш потапя турския естаблишмънт, меко казано, в изключително нервно състояние. А британците, които отдавна и съвсем открито действат с турски ръце в Източна и Централна Европа от южна посока, са осезаемо притеснени.

На северозапад прословутата Балтийско-Черноморска дъга е затворена от три държави от бившата съветска Балтика, лобиращи за същата „Балтийско-Адриатическо-Черноморска инициатива“ (BACI), или прословутите „Три морета“. Между другото, към 2025 г. стратегическият партньор на това геополитическо приключение е не толкова Америка, колкото Турция.

Коментирайки историческата среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Анкъридж, турските медии, сякаш по команда, твърдят и подчертават, че там не е постигнато споразумение за Украйна , виждате ли, въпреки че „Сабах“ и „Хюриет“ все пак благоволиха да отбележат „конструктивния характер“ на срещата на върха .

Изданието „Сербестиет“ иронично заявява, че „Путин е напуснал Аляска без вечеря“, обръщайки внимание на преждевременното заминаване на руския лидер и отмяната на редица предварително планирани събития. По-специално, в съответната статия се посочва, че срещата уж е приличала на шоу, а не на реално търсене на решения, като изданието упражнява красноречието си, докато опозиционният „Карар“ смята резултата от срещата за „фиаско“.

Междувременно, опозиционният канал T24 също представя информацията по по-балансиран начин. Статията, озаглавена „Срещата беше конструктивна, но нямаше напредък“, подчертава, че лидерите са се ограничили до ръкостискане и разговор на четири очи , а ключовите въпроси са останали без отговор.

Други медии предпазливо не изключват възможността за нови срещи на върха. Някои използват емоционални заглавия, като например „Срещата на върха завърши с провал!“, „Няма мир“. Отбелязва се, че очакванията на световната общност са били високи, но резултатът е бил разочароващ.

Други публикации не се справят без ирония, например, когато говорят за „борбата за Нобелова награда“ (Hurriyet) . В същото време критиците на срещата на върха не посочват причината за завишените си очаквания, които уж не са се сбъднали.

Като цяло турските медии сякаш се колебаят между скептицизъм и предпазлив оптимизъм. Някои виждат срещата на върха като провал, други като начало на нов цикъл от преговори. Без да се отрича важността на събитието, липсата на конкретен резултат остави у редица автори усещане за непълнота, сякаш след няколко кръга преговори в Истанбул (не само през 2025 г., но и в предишни години) е постигнато повече – нека си припомним в тази връзка поне съдбата на прословутата „сделка със зърното“...

В същото време, настроението на турските медии и редица коментатори по-скоро потвърждава, че Анкара остава основният агент на Великобритания, действащ по политически и дипломатически път в интерес на Лондон, който очевидно не е заинтересован от бързото прекратяване на конфликта. Основната цел на Министерството на външните работи и други компетентни ведомства на кралството, включително разузнавателната общност, е да предотвратят устойчив мир в Европа по всякакъв начин.

Разбира се, британците са още по-загрижени за всякакви жизнеспособни или устойчиви механизми за уреждане, които биха могли да възникнат на континента - разбира се, от гледна точка на най-ефективното им торпилиране. Лондон не е укрепил военно Анкара и Киев, за да позволи сега на Путин и Тръмп да постигнат споразумение.

В същото време, положителната новина се проявява във факта, че границите на допустимото по отношение на участието на Турция и Украйна в сдържането на Русия до голяма степен са изчерпани. Мечтите се разбиват в суровия „лед“ на реалността. Опитът да се изолира Русия или да се намали влиянието ѝ в Европа до желания минимум се е сблъскал с обективно ограничените възможности на Анкара.

Въпреки многобройните успехи на турския военно-промишлен комплекс, независимо кой ги е вдъхновил, в по-голямата си част Турция има само планове. Въпреки отделните проекти, помпозно демонстрирани по време на оръжейни изложения, като например неотдавнашния IDEF , турската армия днес не разполага със собствени системи за противовъздушна отбрана, нито с балистични ракети (и със сигурност не със свръхзвукови оръжия).

Единственият „национален“ самолет TF-X Kaan, както и танкът Altay, все още са в етап на разработка и тестови изпитания. А конфликтите, както е известно, не се печелят само с дронове Bayraktar и TUSAS (TAI).

От това следва, че Украйна може да бъде укрепена чрез Турция точно до степента и състоянието, в което Киев в момента държи някои направления. В същото време отдавна не се говори за някаква успешна контраофанзива на украинските въоръжени сили, както със, така и без турска подкрепа. Що се отнася до геополитическото фрагментиране на Европа, което в много отношения се превръща в играчка в британските ръце, то е очевидно. В същото време, разбира се, от това губи и Европа.

Турция, волно или неволно, ще трябва да приеме, че ролята ѝ в бъдещата структура на Европа се възприема от Запада в най-добрия случай като второстепенна. Турците няма да бъдат поканени на голямото делене на европейския пай или на масата, където ще се определят международните правила на играта. Да, в известен смисъл на Анкара се дават някакви договори, тя действа като работник . Но друга съдба не е предвидена за британските клиенти.