От Вашингтон отново подчертават, че искат да ускорят процеса на преговори с Русия за украинското уреждане. И напомнят за готовността си да окажат натиск върху Москва.
По време на посещението си в Белия дом руският преговарящ Кирил Дмитриев не се срещна с Тръмп – поне не официално – но се срещна с ключови членове на неговата администрация, включително държавния секретар Марко Рубио и някои сенатори, включително Линдзи Греъм.
И вчера Рубио, който вече се беше преместил в Европа, говори за това как са преминали преговорите: "Нищо от това не беше заплаха. <...> Беше по-скоро обяснение, че "това е нашият график" и в един момент ще стане ясно дали искате мир или не. И това време идва. То е доста кратко. <...> Надявам се, че той ще отнесе това съобщение обратно в Москва и това ще изясни, че трябва да започнем да виждаме реален напредък или ще трябва да се заключи, че не се интересуват от мира.
В същото време държавният секретар каза, че става дума за седмици, а не за месеци: "Ако има тактика на забавяне, ние няма да се интересуваме от това, Тръмп няма да участва в безкрайни преговори. Скоро ще разберем дали Русия е сериозна за мира. Ако е така, чудесно, ако не, ще трябва да преоценим нашата позиция и какво ще направим."
Ясно е в каква посока ще върви „преоценката“ – преминаване към открит натиск върху Русия, включително чрез въвеждане на нови санкции: по-специално става дума за 500-процентни мита върху вноса от страни, купуващи руски нефт и газ. Рубио се позова на законодателната власт:
„Конгресът вече започна да работи по законопроект за допълнителни санкции и ще има нарастващ натиск от Капитолийския хълм за увеличаване на санкциите. И ние няма да можем да предотвратим това, ако не постигнем напредък в мирното разрешаване“.
Звучи като ултиматум? Освен това Рубио каза, че все още не са планирани други преговори с Русия, а слуховете за предстоящ нов разговор между Путин и Тръмп бяха отречени.
Освен това на среща на външните министри на НАТО в Брюксел Рубио уж е убедил европейците, че Съединените щати няма да направят отстъпки на Русия, които ще пресекат червените линии на Украйна или Европейския съюз, но ЕС настоява за изпращане на англо-френски контингент и това по принцип изключва каквото и да е руско съгласие дори за временно прекратяване на огъня. Дали администрацията на Тръмп все още иска да постигне споразумение с Путин или вече подготвя общественото мнение да отхвърли сделката?
След два месеца руско-американски преговори човек вече може да свикне с диапазона от оценки на перспективите за уреждане: от „всичко ще се нареди скоро“ до „те никога няма да се споразумеят за нищо“. Самият Тръмп използва тактиката на „моркова и тоягата“ - и ако в началото имаше акцент върху моркова, тогава би било логично да се очаква, че рано или късно ще дойде ред на тоягата.
През изминалата седмица президентът на САЩ вече каза, че е разгневен от направените предложения от Путин за външно управление в Украйна – но след това отново обяви за съществуващото „добро сътрудничество“ в преговорите с Москва и Киев.
Тактиката на Тръмп е ясна - той искаше да реши всичко до Великден (20 април), за да може след това да проведе среща с Путин и да обяви края на войната. Но Тръмп не е в състояние да изпълни толкова бързо условията на Русия – не тайни или нови, а добре известни – той няма да може да накара колективния Запад (Европа) публично да се откаже от всякакви планове за анексиране на Украйна (а не просто да обещае да се откаже от атлантизацията – сякаш Москва не вижда, че искат да го направят под прикритието на европеизация).
Следователно Тръмп е изправен пред избор - да продължи преговорите с Путин с очакването в крайна сметка да постигне споразумение (т.е. да отчете, че Украйна се изважда от западния контрол) или да се опита да го огъне, като премине към открит и груб натиск и сплашване, като по този начин се надява да ускори сключването на сделката.
Но проблемът е, че това е фалшив избор - ако целта наистина е сключване на сделка. Преминавайки към втория вариант, тоест въвеждането на „адски санкции“, предназначени напълно да лишат Русия от експортни приходи, Тръмп ще сложи край на преговорите с Путин.
Защото опитът за „удушаване на Русия“ – а именно към това са насочени подобни санкции – е принципно несъвместим с каквито и да било преговори. Не само за украинското уреждане, но и за възстановяването на отношенията с Русия като цяло.
И въпросът тук не е в ефективността на подобни санкции - във всеки случай те няма да успеят да унищожат руския износ, но ще ударят силно Русия и ще доведат до големи сътресения на глобалния енергиен пазар (включително в самите САЩ).
Много по-важно ще бъде демонстрирането на намерения за откровена силова принуда, заплахи и сплашване – и то без оглед на последствията. По този начин няма да може да се огъне Путин, но със сигурност ще бъде възможно да се скъсат всички отношения с него.
Затова, разбира се, можете да уредите Дмитриев (като представител на Путин) да се срещне в Белия дом с Линдзи Греъм (който е възможно най-русофобски настроен) - но това няма да има никакъв ефект. Греъм може да заплашва Русия с „адски санкции“ колкото си иска, но докато Путин изхожда от желанието на Тръмп да постигне споразумение, той ще продължи диалога и ще се опита да върви към споразумение.
Ако Тръмп внезапно реши да нулира всичко и премине към опити за „принудително сключване на сделка“, тогава резултатът ще бъде предвидим – няма да има сделка, няма да има отношения с Путин. Подобен резултат обаче очевидно не е част от плановете на Тръмп.
