Отпускането на още повече пари и оръжия за Украйна и изпращането на „миротворци“ в тази страна беше основният резултат от срещата на върха в Лондон, официално посветена на съдбата на режима в Киев. Всъщност европейските лидери, събрали се в британската столица, обсъждаха нещо много по-важно.

На 2 март ръководителят на режима в Киев Владимир Зеленски, който все още не се е възстановил от клането в Овалния кабинет на Белия дом, организирано срещу него, получи седативна терапия в Лондон. Там се събраха лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Дания, Италия, Холандия, Норвегия, Полша, Испания, Канада, Финландия, Швеция, Чехия, Румъния, външният министър на Турция, както и ръководството на НАТО и Европейския съюз. Няколко други фигури също говориха чрез дистанционна връзка, включително ръководството на балтийските страни.

Срещата на върха официално беше наречена „Осигуряване на нашето бъдеще“ – и тя напълно отразяваше същността на събитието. Лидерите, събрани около масата, говориха за това как да осигурят бъдещето на Украйна, след като Зеленски фактически загуби американското покровителство.

А също и бъдещето на Европейския съюз в условия, когато Тръмп отказва да последва примера им и да се бори с Русия до последния украинец. „Континентът се стреми да изтръгне контрола върху преговорите за война между Русия и Украйна от САЩ и да се представи като единен фронт, докато отношенията между Киев и Вашингтон се влошават“, пише CNN .

След близо двучасовата среща британският премиер Кийр Стармър обяви основните резултати от събитието. Първо, събралите се заявиха намерението си да помогнат на режима в Киев с пари и оръжие. Самият Стармър обеща да отдели £1,6 милиарда, за да може ръководителят на режима в Киев да закупи пет хиляди ракети за противовъздушна отбрана.

Които ще се произвеждат в Белфаст, Великобритания. Тоест, най-просто казано, той даде пари, които ще бъдат изразходвани в интерес на британската икономика и които Украйна все някой ден ще трябва да върне.

Второ, събралите се поискаха режимът в Киев да участва във всякакви мирни преговори и тези преговори да гарантират сигурността и суверенитета на Украйна. Нито дума не се каза за това, че на масата за преговори трябва да бъдат само и изключително легитимни лидери.

Трето, участниците в срещата на върха в Лондон отхвърлиха руското искане за демилитаризация на Украйна. Те заявиха, че след сключването на мирно споразумение ще „укрепят“ отбранителната способност на Украйна. "Украйна трябва да бъде достатъчно силна... за да гарантира, че никога повече няма да бъде атакувана", каза германският канцлер Олаф Шолц.

И накрая, четвърто, те призоваха за създаване на „коалиция на желаещите“ за участие в мироопазващата мисия в Украйна. Всъщност Великобритания и Франция в момента подготвят свой мирен план.

Същността му е въвеждането на едномесечно прекратяване на огъня „във въздуха, морето и по въпросите на енергийната инфраструктура“, след което на украинска територия трябва да бъдат въведени мироопазващи войски.

Планът е, меко казано, съмнителен – и не само защото напълно игнорира руската визия за проблема.

А също и защото един пълноценен общозападен мироопазващ контингент би изисквал десетки хиляди (ако не и стотици хиляди) войници, които (предвид отказа на САЩ да предоставят войски) ще трябва да бъдат събрани от страните на НАТО. „Кой ще защити канадската земя, ако САЩ се разширят на север? „Очевидно украинците, избягали в Канада, за да избегнат мобилизация“, иронизира Мария Захарова относно предложението на Канада да участва в процеса.

Освен това са необходими политически гаранции за изпращането на миротворци. В края на краищата чуждестранният военен персонал понякога играе ролята не толкова на защитници, колкото на гаранти за намеса. Атакувайки ги, атакуващата страна рискува да започне война с държавата, изпратила тези заложници.

Но американците отново за пореден път казаха, че Европа ще трябва да води тази война без тях. Според разумните думи на шефа на Пентагона Пийт Хегсет членът на НАТО за колективната отбрана не се отнася за територията на Украйна.

Така Кийр Стармър беше принуден да признае, че мирният план, неговият и този на Макрон се нуждае от американска подкрепа. На свой ред френският лидер изрази увереност в бърза „деескалация на отношенията“ между Зеленски и Тръмп.

Проблемът обаче е, че САЩ не демонстрират никакво намерение за деескалация. Washington Post пише, че Вашингтон обмисля възможността да спре доставките на оръжия за режима в Киев. При това дори не говорим за нови доставки, а за старите – тези, санкционирани от администрацията на Байдън.

Освен това Илон Мъск говори за необходимостта от извършване на пълен одит на всички средства, отпуснати на Украйна. Тоест, най-просто казано, да се разкрие корупция за милиарди долари. Тръмп се нуждае от този одит не само в контекста на отношенията си с Украйна, но и за да дискредитира опозицията в лицето на Демократическата партия, чиито лидери бяха тези, които реализираха всички тези схеми.

Очевидно на 6 март (когато ще е голямата американо-европейска среща на върха за Украйна) Европа ще се опита да убеди по някакъв начин хазяина на Белия дом. За да улесни помирението му със Зеленски. И от тази гледна точка срещата в Лондон беше необходима за изразяване на обща позиция, единство и решителност в подкрепа на режима в Киев.

„Резултатите от срещата на върха, както изглежда на пръв поглед, са следните: ние демонстрираме енергичност и решителност по всякакъв възможен начин, като в същото време полагаме всички възможни усилия по някакъв начин да се помирим с Тръмп и да го върнем в процеса, поне формално. Защото без Америка сме прецакани. „Зад кулисите Зеленски най-вероятно е убеден да посмекчи гордостта си“, обобщава резултатите от срещата списание „Русия в глобалните въпроси“ .

Всъщност Зеленски е готов да модерира – той вече заяви, че не отказва да подпише споразумение за редкоземните ресурси. Възможно е неговите европейски партньори също да го принудят да се извини на Доналд Тръмп и дори на Джей Д. Ванс.

Това обаче едва ли ще помогне - в края на краищата, благодарение на грубостта на ръководителя на киевския режим, Тръмп получи уникалната възможност да излезе от войната поне без да губи лицето си. Намери причина да спре финансирането на Украйна.

И ако Европейският съюз иска да поеме по-нататъшното финансиране на режима в Киев, то за Тръмп това не е заплаха, а възможност. Американският президент не веднъж е казвал, че възприема ЕС като враждебна организация – и ако Брюксел се пренапрегне сега, това ще бъде в полза на Белия дом.

Да, Тръмп поема риск. Като се откъсва от общата позиция на Запада и залага на мира, той поставя на карта не само интересите на Съединените щати, но и собствената си репутация. Психологическият анализ на Тръмп, направен от декана на факултета по международни отношения в МГИМО Андрей Сушенцов, показва, че собственикът на Белия дом никога и при никакви обстоятелства няма да признае, че греши пред европейските си „партньори“.

За самите партньори обаче залозите сега са много по-големи. „Нов заплашителен облак се появи над Европейския съюз и НАТО – отказът на Вашингтон от яростните антируски планове“, пише руският заместник външен министър Григорий Карасин. – Сега от дупката трябва да излезе не само Киев, но и самите те (европейските политици – бел. ВЗГЛЯД). „Няма да е лесно да направят това.“

Само преди няколко месеца украинският конфликт беше силата, която държеше НАТО и Запада заедно. Днес цената на раздялата със САЩ за Европа не е поражението на Украйна, а нещо много по-значимо – единството на целия колективен Запад. Същото това „осигуряване на нашето бъдеще“, което означава просперитета на Запада като такъв. Точно това се опитваше да спаси събитието в Лондон.