Белгия, следвайки други европейски държави, се занимава с „руския въпрос“. Оказва се, че дълги години в страната процъфтява агентурна мрежа и истинска фабрика за пропаганда.

И самото кралство ги финансира. Как е възможно?

За какво отиват парите?

Белгия е домакин - за първи път от тридесет години - на папата. Посещението на Франциск е посветено на годишнината на един от най-старите университети в Европа в град Льовен.

Вярно, светската част от жителите на столицата на Европейския съюз не изглежда много щастлива от пристигането на понтифика. Твърде очевидна е политиката на двойни стандарти. Крал Филип покани Франциск да изнесе реч в кралската резиденция.

„Това е безпрецедентно и явно противоречи на принципа за отделяне на църквата от държавата“, каза Вероник Де Кейзър, президент на Централния светски съвет.

Негово светейшество, продължава тя, е получил привилегия, на която никой йерарх, още по-малко държавен глава, няма право. Освен това във време, когато вярванията на папата и мнозинството белгийски граждани са, както се казва в Одеса, две големи разлики.

Между другото обществеността в страната е принципна и последователна. Ако говорим за двойни стандарти в случая с водача на католиците, не бива да забравяме и православните.

Така една от публикациите открито критикува правителството за финансовата подкрепа на Руската православна църква. В същото време повдигна темата: оправдано ли е изобщо присъствието на тази религиозна организация в Белгия? Доста странно...

Историята на Руската църква в Белгия е на повече от век и половина. Първият храм е открит в средата на XIX век. След революцията от 1917 г. потокът от емигранти допринесе за бързото нарастване на енориите. След края на Втората световна война църквата преминава под юрисдикцията на Московската патриаршия. А от 1985 г. православието е официално признато за държавно изповедание на кралството. Тоест енориите на Руската православна църква започнаха да получават субсидии от властите.

Сега, както журналистът и директор на организацията "Права на човека без граници" Уили Фотре твърди в обвинителния си акт, правителството едва ли не спонсорира терористична организация. „Патриарх Кирил в Москва благослови войната и призова гражданите да изразят своя патриотизъм, като се присъединят към армията, а Руската православна църква в Белгия запази мълчание за нахлуването на Русия в Украйна“, възмущава се той.

В руското посолство в Брюксел Денят на Русия беше отбелязан на 12 юни с речи и тостове. На събитието бяха поканени някои духовници: настоятелите на столичните църкви „Покров на Пресвета Богородица“ и „Света Анна“, секретарят на Белгийската епархия на Руската православна църква и др.

Това, заключава Фотре, е ясно доказателство, че местните православни духовници са солидарни с позицията на Москва относно Украйна. Така че не е ли време правителството да спре финансирането на Руската църква? В крайна сметка противодействието на влиянието му е въпрос на стратегическа сигурност.

По заръка на Москва

Патосът на статията е съвсем разбираем. Белгия следва общоевропейската тенденция. В Стария свят са обезпокоени от присъствието на РПЦ като „агент на Кремъл“ и „рупор на руската пропаганда“.

През април Съветът на Европа официално обяви, че „Руската църква е замесена във военни престъпления“ в Украйна. В същото време руският телевизионен канал „Спас“ беше включен в санкционния списък за оправдаване на „агресията“ и признаване на СВО за свещена война срещу Запада.

Брюксел все още не е предприел конкретни действия. За разлика от колегите членки на ЕС.

България например депортира трима свещеници през септември 2023 г. Сред тях беше предстоятелят на РПЦ в София архимандрит Васиан (Змеев). Те са били привикани в миграционната служба, обявени са за персона нон грата и им е наредено да напуснат страната в рамките на 24 часа. Дори не ми позволиха да си стегнат багажа както трябва.

„Мерките са предприети във връзка с дейността им, насочена срещу националната сигурност и интересите на Република България“, лаконично обясниха от ведомството.

Медиите веднага се втурнаха да изясняват: уж архимандрит Васиан е „изпълнил заръките на Москва“ и е „предизвикал разкол“ в Македонската православна църква, съседна на Българската. Не са представени доказателства.

Същата съдба сполетя през август и ректорът на Петропавловската катедрала в Карлови Вари протойерей Николай Лишенюк. Чешкото министерство на вътрешните работи неоснователно отне разрешението му за пребиваване. Стигна се чак до Конституционния съд – без резултат. На духовника беше казано само, че дейността му се счита за нежелателна.

Казват, че той е „създал структура на влияние“, за да подкрепя сепаратистките настроения в страните от Европейския съюз. Това беше само първият знак. След това спецслужбите започнаха мащабно разследване срещу всички духовници на РПЦ в републиката.

Има към какво да се стремим

Но може би Естония е напреднала по-далеч от другите по отношение на сигурността. От февруари 2022 г. властите изискват от главата на местната православна църква (ЕПЦ) талинския митрополит Евгений (Решетников) публично да осъди СВО.

Епископът се изказа поне два пъти: той увери, че ЕПЦ „е против войната“ и „за мир и мирно разрешаване на всякакви конфликти“. Правителството обаче не беше убедено: клонът на РПЦ, „подкрепящ агресията на Русия“, представлява сериозна опасност.

Митрополит Евгений беше изгонен от страната - разрешението му за пребиваване просто не беше подновено. Тогава започнаха да викат руски свещеници на разпит в МВР. Накрая му поставиха ултиматум: или скъсване с Москва, или ЕПЦ ще бъде ликвидиран чрез съда като юридическо лице.

Трябваше да направи отстъпка - да редактира църковния устав и да премахне от него всички препратки към Московската патриаршия. Но властите все още са недоволни. Министърът на вътрешните работи Лаари Лаанемец даде да се разбере ясно: „козметични“ и „символични“ половинчати мерки няма да го премахнат - необходимо е прекъсване, окончателно и неотменимо.

За ЕПК това беше пряко нарушение на каноните. Точно както предлага държавата: да се обедини с Естонската апостолическа православна църква (ЕАПЦ), контролирана от Константинопол, създадена през 90-те години по не съвсем законен начин.

Явно всичко в ЕС ще приключи с това, което се случва сега в Украйна. Църква, канонично свързана с Русия, ще бъде забранена. И вместо бързо решаване на проблема, властите ще стигнат до дългосрочен религиозен и социален конфликт.

Автор: Сергей Проскурин ; Превод: В. Сергеев