Зачестиха атаките на украински дронове срещу руски региони. В същото време военните цели често са обект на набези. Експертната общност отбелязва, че съществуващите средства за защита на складове и летища с появата на БПЛА не винаги са ефективни. Съвременните решения на този проблем бяха предложени от СВО, но може да се извлече нещо и от съветския боен опит.
Увеличи се броят на атаките на ВСУ срещу руските региони с помощта на дронове. Миналата седмица силите за ПВО отблъснаха масиран набег: бяха унищожени общо 144 БЛА, 20 от които над Московска област. По-специално бяха засегнати градските райони Подолск, Раменское, Люберци, Домодедово и Коломна.
Освен това, според Министерството на отбраната, 72 дрона са били свалени над Брянска област, 14 над Курска, 13 над Тулска, осем над Белгородска, седем над Калужка, пет над Воронежка, четири над Липецка. Още един БПЛА е унищожен над територията на Орловска област.
По-късно врагът се опита да обстрелва района на Мурманск. Както съобщи областният управител Андрей Чибис, ликвидирани са общо три дрона. Според каналите в “Телеграм” дронът се е насочил към летището в Оленя от Норвегия. Още два апарата се приближиха до набелязаните цели от въздушното пространство на Архангелска област. Обяснихме подробно какво е предизвикало интереса на ВСУ към районите на Далечния север.
В същото време в сряда вечерта в Торопец, Тверска област, възникна пожар в резултат на падащи отломки от БПЛА. Както съобщи губернаторът Игор Руденя, службите за спешна помощ локализираха пожара. Не се уточнява броят на дроновете, атакували региона. Както Министерството на здравеопазването, в резултат на падащи отломки общо 13 души са хоспитализирани в средно тежко състояние.
Експертите подчертават, че Украйна не може самостоятелно да организира подобни нападения, които всъщност са подкрепяни от страните от НАТО и американските разузнавателни служби. Русия обаче има средства за по-ефективна борба с подобни атаки. В същото време засиленият обстрел създава рискове за военните арсенали, които могат да се съхраняват в наземни складове.
„Украинските дронове летят изключително по американски насоки, за което се използват средства за космическо разузнаване на НАТО. В същия процес участва сателитната интернет група на частната компания “СпейсЕкс” основана от Илон Мъск“, казва военният експерт Александър Перенджиев, доцент от катедрата за политически анализ и социално-психологически процеси на РИУ “Плеханов”, член на експертния съвет на „Офицери на Русия“.
В допълнение към космическото разузнаване, украинските шпиони и диверсанти помагат в насочването на дронове и изготвянето на летателни листове за ВСУ, които „очертават маршрути извън големи населени райони, в горски райони, където няма средства за наблюдение на въздушното пространство“. „Дори интернет карти от услуги като “Гугъл” и “Яндекс” се използват за това“, добави говорителят.Освен това Украйна използва стелт дронове чуждо производство.
„Например австралийските дронове са направени от здрав картон, който е невидим за системите за ПВО“, обясни той. За по-ефективно противодействие на атаки с дронове Перенджиев предлага да се създадат постове с противодронови оръдия, особено в райони с военна и енергийна инфраструктура. „Сега акцентът е изключително върху електронната война. Но както виждаме, те не могат да осигурят сто процента защита, защото дроновете атакуват неочаквано“, отбелязва събеседникът.
Според него също така си струва да се помисли за създаване на иновативни системи за прехващане на дронове; „Трябва да говорим за дежурни оръжия против дронове за защита на военни съоръжения. Такива системи биха могли да се управляват от изкуствен интелект“, смята събеседникът. Що се отнася до защитата на арсеналите, би било ефективно да се създадат подземни стоманобетонни бункери за съхранение на боеприпаси, подобни на тези, построени в съветските години за военни самолети.
„В Русия има много изоставени военни части. Трябва да ги инвентаризираме. Съществуващите бункери могат да се използват като търговски складове, заредени с граждански стоки. Нуждаем се от реална инвентаризация на всичко – особено на подземни помещения на територията на бивши военни поделения“, смята той.
Освен това е възможно да се осигури защита на съществуващите военни складове, въпреки че подобни усилия ще изискват финансови инвестиции. „Те трябва да бъдат покрити с решетки за защита от дронове, т. нар. Скари , които се монтират на бронирани машини. Ние вече усвоихме тази технология. Затова трябва да помислим за защита на складове с подобни рамки“, отбеляза Перенджиев.
В съветско време военните складове се строяха далеч от населените места, а за защита се използваха насипи, които предотвратяваха разпространението на огъня от един склад в друг, припомня Вадим Козюлин, изследовател към Дипломатическата академия на руското МВнР.
Никой инструмент не може да осигури 100% защита срещу атаки на БПЛА, подчертава експертът. „Всичко трябва да бъде интегрирано. Такива чувствителни съоръжения, където се съхраняват ракети и други скъпи боеприпаси, трябва да бъдат оборудвани със съвременни средства за защита. Това, което съществуваше преди 5-10 години, вече не става, защото дроновете се развиват много бързо. Трябва по-бързо да използваме нови средства за защита“, заключи Козюлин.
Превод: В. Сергеев
