На 17 септември в Ливан почти едновременно избухнаха стотици експлозии. Зарядите бяха тайно поставени в последен модел пейджъри, използвани от членове на проиранската въоръжена групировка Хизбула, политици и дипломати от Иран. Пейджърите са били произведени в Тайван и според Ройтерс агенти на израелската разузнавателна служба Мосад са поставили в тях експлозиви, които е трябвало да се задействат, след като устройството получи определен код.

Израел не коментира събитията. Ако обаче версията за участието на Мосад се потвърди, операцията „Пейджър“ ще остане в историята като една от най-ефективните и зрелищни.
Припомняме пет от най-известните тайни операции от миналото, в които участват агенти на израелската служба за външно разузнаване.

„Гарибалди“

Залавянето и отвличането на нациста Адолф Айхман, отговорен за „окончателното решение на еврейския въпрос“, се смята за най-яркото в историята на Мосад. За да бъдем справедливи обаче, ръководителят на следствения отдел на друга разузнавателна служба, Шабак, Цви Ахарони, успява да проследи престъпника.
През пролетта на 1960 г., преоблечен като американски пътуващ търговец, той пристига в аржентинския град Сан Фернандо, проверявайки информацията, че отдавна издирваният Айхман живее там със съпругата си Вера. Ахарони не вижда нациста, но попада на къща на улица „Гарибалди“, където е възможно да се намира.
Все още преструвайки се на бизнесмен, разузнавачът иска от кметството списък на всички собственици на имоти в квартала – и се оказва, че имотът принадлежи на жена на име Вера Либл-Фихман. Служителят може да е допуснал грешка и да е записал думата Айхман като Фихман – допуска Ахарони.
На 21 март 1960 г. той се връща на тази улица. Датата не е избрана случайно – 25-годишнината от сватбата на Айхман. Детективът успява да получи няколко кадъра от партито със скрита камера. Слаб, плешив мъж с мустаци и очила е идентифициран като Адолф Айхман, а жената до него – като Вера. Допълнителното проследяване разкрива, че нацистът живее под името Рикардо Клемент и всяка вечер се прибира с един и същ автобус от фабриката, в която работи.
Информацията е предадена на Мосад. Ръководителят на разузнавателната служба Исер Халел отива с нея при министър-председателя Давид Бен-Гурион, пишат писателят Михаел Бар-Зоар и журналистът Нисим Мишал в книгата си „Мосад.Най-великите мисии на израелските тайни служби“.
„Намерихме Айхман в Аржентина, казва той, мисля, че можем да го заловим и да го транспортираме до Израел“. Бен-Гурион реагира незабавно. „Доведете го жив или мъртъв“, казва той. Замисля се за миг и добавя: „По-добре жив. Това ще бъде много важно за нашата младеж“.

Създадена е работна група. Всичките 12 нейни членове са доброволци. Някои от тях са оцелели от Холокоста и носят татуирани на предмишниците си номера от концентрационните лагери. Операцията е насрочена за 11 май 1960 г.
Но тя почти излиза от релси. „Клемент“ не е в нито един от трите автобуса, които се приближават към спирка „Гарибалди“. Дали нацистът е усетил опасност и е избягал?
Накрая, в 20:05 ч., агентите виждат как един възрастен, слаб мъж слиза от автобуса и се насочва към къщата. Един от екипа за залавяне, Цви Малкин, който уж поправя автомобил, пресича пътя и казва на испански: „Моментито, сеньор!“. Мъжът се озърта, изважда от джоба си фенерче и го насочва към очите на Цви. Агентът се стряска, че „Клемент“ може да извади оръжие, скача и го блъска в блатото край пътя. След това върху него връхлита друг агент, последван от още един. Мъжът е бил натикан в една кола и шофьорът задейства двигателя.
Командирът на екипа Рафи Ейтан е инструктиран как да разпознае Айхман. Той има два белега – под лявата мишница и от дясната страна на корема. Същите са открити и по тялото на „ Клемент“.
Задържаният е отведен в конспиративна квартира в Буенос Айрес. При първия си разпит той съобщава истинското си име.
Но това е само част от историята. В продължение на десет дни агенти охраняват Айхман, който е издирван от полицията и местните войнстващи перонисти. Едва през нощта на 21 срещу 22 май 1960 г. успяват да изведат нациста от Аржентина. За тази цел Мосад разработва цяла схема. Айхман е упоен и облечен в униформата на пилот на Ел Ал. В случай на проверка „колегите“ ще трябва да кажат, че това е член на екипажа на смяна, който малко се е поразпуснал в аржентинската столица.
Самолетът, използван за полета, е този, с който официална израелска делегация е пристигнала в Буенос Айрес, за да отпразнува 150-годишнината от независимостта на Аржентина. Длъжностните лица и не подозират, че някои от пътниците на връщане са летели с фалшиви документи, а един – най-издирваният престъпник в Европа.
Айхман е осъден на смърт в Израел и екзекутиран на 1 юни 1962 г.

„Божият гняв“

Най-секретната от всички операции на Мосад сега изглежда се е превърнала в най-медийната. Подробности за нея са описани в многобройни книги, документални филми и дори в опера, а игралният филм на Стивън Спилбърг спечели пет Оскара през 2006 г. Той разказва за смъртта на 11 израелски спортисти на Олимпийските игри през 1972 г. и за отмъщението за тях.
Саймън Рийв в книгата си „ Един септемврийски ден“ цитира министър- председателката Голда Меир по време на среща с ръководителя на Мосад Цви Замир: „Изпратете момчетата“. Такава е санкцията – тайно да се издирят и екзекутират организаторите и извършителите на терористичния акт в Мюнхен, които наричат себе си групата „Черният септември“.
Елиминирането на убийците на олимпийците, според Меир, има за задача да предотврати бъдещи актове на насилие срещу Израел. Но Замир си поставя още по-амбициозни цели – да унищожи цялата терористична мрежа в Европа, особено идеолозите от Организацията за освобождение на Палестина (ООП), които може да са стояли зад фанатиците от „Черния септември“.
Оперативната група е наречена „Божият гняв“. „Целта на операцията беше не толкова отмъщение, колкото сплашване на палестинските бойци. Искахме да ги накараме да вдигнат глави и да осъзнаят, че ние сме над тях. Ето защо внимавахме операцията да не се превърне просто в стрелба по мъже по улиците“, казва заместникът на Замир Давид Кимхе.
Все още не е известно колко са имената в списъците на Мосад и колко ликвидационни отряди са били изпратени в страните, където са пребивавали или са се укривали бойци на ООП. След всяко убийство членовете на семейството на терориста получават цветя и картичка с текст: „Напомняне, че не сме простили и забравили“. С изпращането на картичките се занимава отдел „Психологически операции“ на Мосад.
Първият убит през октомври 1972 г. е Ваел Зуайтер, служител на либийското посолство в Рим и по съвместителство представител на ООП. Пише се, че неизвестен нападател е изстрелял по него 11 куршума – по един за всеки убит спортист.
На 8 декември 1972 г. Махмуд ал-Хамшари, вероятният координатор на атентата в Мюнхен, е взривен в апартамента си в Париж. Агентите прекъсват комуникационната линия, а след това под прикритието на майстори влизат в стаята и поставят експлозиви в телефонния апарат. Зарядът се взривява, когато номерът на ал-Хамшари е набран от телефонна кабина. Мишената умира скоро след това в болница.
Терористите и предполагаемите им съучастници са разстрелвани, взривявани с бомби и гранати, един е бутнат под автобус… „Божият гняв“ продължава, но на 21 юли 1973 г. е почти спрян заради грандиозен провал. В Норвегия агенти на Мосад убиват невинния сервитьор Ахмед Бучихи, като го объркват с Али Хасан Саламех, който е смятан за организатор на мюнхенското клане.
Мосад не разполага с ясна снимка на Саламех, но агентът под прикритие твърди, че мъжът, който всеки ден ходи на местния плувен басейн, е извършителят. По-късно става ясно, че терористът умишлено е объркал израелците, като е давал сигнали, че наистина се крие в Норвегия.
Петнайсетина агенти, водени от директора Замир, пристигат в малкия курорт Лилехамер. Не е възможно да останат незабелязани и полицията започва да ги следи. Самите агенти на Мосад следят Бучикхи. Когато той и бременната му съпруга се връщат от кино, близо до тях спира кола. Двама мъже изстрелват 13 куршума от пистолет по сервитьора и потеглят с висока скорост.
Тъй като норвежката полиция знае регистрационните номера на подозрителния автомобил, без проблем арестува шестимата израелци. Обществото е възмутено: в Лилехамер не е имало убийство от 1937 г. насам. Норвежците настояват организаторите на покушението да им бъдат предадени. Цялата скандинавска мрежа на израелските тайни служби е компрометирана.
Израелските власти изплащат обезщетение на роднините на убития, а Голда Меир нарежда да се отмени издирването на Саламех. То е възобновено едва при премиерството на Менахем Бегин. Истинският терорист е взривен заедно с охраната си в Бейрут на 22 януари 1979 г.
На 8 юни 1992 г. Атеф Бсейсо, ръководител на разузнаването на ООП, е застрелян от упор в Париж от неизвестни нападатели. Смята се, че операция „Божи гняв“ е приключила с това, въпреки че последният от участниците в Мюнхенското клане, Джамал ал-Гаши, оцелява след няколко опита за убийство и все още живее в една африканска

държава.

„Меден капан“

„Изглежда, че Мордехай Вануну е направил всичко, за да разкрие тайната страна на живота си – освен да не носи плакат с надпис „Аз съм шпионин“ – пишат Бар-Зоар и Мишал в книгата си. През 1986 г. израелски техник, работил в ядрения изследователски център в Димона, прави снимки, които разкриват тайните на израелската ядрена програма, и ги изнася контрабандно във Великобритания.
Парадоксално, но Вануну никога не е крил симпатиите си към комунистите, нито участието си в митинги на пропалестински радикали. Заради редица екстремистки изказвания той е извикан на разговор в Шабак, където му е отправено… устно предупреждение! И такъв човек е нает да работи в свръхсекретен ядрен център!
Месеци наред Мордехай носи фотоапарат на работа и снима подземния реактор, в който се провеждат изследвания. Ако охраната реши да провери вещите му, той възнамерявал да каже, че е забравил да извади фотоапарата си след почивка на плажа. Но нито веднъж никой не проявяваше интерес към чантата на инженера.
През 1985 г. Вануну е уволнен поради съкращение. И той, напускайки страната и мислейки откъде да вземе пари за препитание, си спомня за непроявения филм от Димона. Няколко редакции отказват да публикуват неговата „сензация за ядрена бомба“, но британският Sunday Times проявява интерес. Офертата е следната: 100 000 долара за историята и снимките, 40 процента от правата за публикация във вестника и 25 процента за книга, базирана на нея.
В същото време Sunday Times иска от своя кореспондент в Израел да провери дали Вануну наистина е този, за когото се представя. Журналистът разговаря с израелски колега, който потвърждава всичко, а след това се свързва с разузнавателните служби.
Мосад дори обмисля да ликвидира предателя. Но след това решават да го отвлекат. За тази цел те използват техника, известна като „меден капан“. Главната роля трябвало да бъде изиграна от красивата блондинка Черил Бен-Тов. Тя се запознава с Вануну в Лондон и той веднага се влюбва. Пред новата позната, която се представя като Синди, ядреният техник излага цялата история на живота си, като не забравя да се оплаче от вестникарите от „Таймс“, които забавили публикацията и хонорарите.
Жената предлага да продължат познанството си в Рим. И Вануну се съгласява, въпреки че журналистите от „Таймс“ се опитват по всички възможни начини да го предупредят за опасността и му намекват, че е съблазнен не без причина.
Израел не иска да отвлича Вануну на британска територия. Министър-председателят Шимон Перес е против конфронтация с Маргарет Тачър. От друга страна, в Рим агентите на Мосад се чувстват по-свободни.
На 30 септември 1986 г. Мордехай и Синди летят до италианската столица. Момичето дава на шофьора адреса. Колата спира пред една къща на тясна уличка, Вануну отваря вратата, като галантно пуска приятелката си да излезе, а след това двама едри мъже се нахвърлят върху него. Мъжът е вързан и му е инжектирана дрога. Откарват го по море в Израел, където го обвиняват в държавна измяна.
Междувременно Sunday Times започва поредица от статии, основани на интервюта и снимки на Вануну. Светът научава, че Израел се е превърнал в пълноценна ядрена сила с арсенал от поне 150-200 бомби. Западът също така настоява за отговори на въпроса какво се е случило с информатора. В негова защита се появяват асоциации, за Вануну, любител на жените и парите, се пише като за смел борец за мир и дори е номиниран за Нобелова награда.
През ноември 1986 г. Израел признава ареста на Мордехай. Той е осъден на 18 години затвор.

„Диамант“

Жена е замесена и в друга известна операция на Мосад – отвличането на съветски изтребител МиГ-21 през август 1966 г.
32-годишният Мунир Ридфа, офицер от иракските военновъздушни сили, прекарва новия самолет до израелската военновъздушна база Хацор. Твърди, че го е направил, за да се противопостави на заповедите на багдадските власти да бомбардира мирни кюрдски селища.
Но това не е истина, или поне не цялата. Според проучванията на Том Купър Ридфа и трима негови другари са вербувани по време на учение в база в Тексас. (По това време новото иракско правителство обръща гръб на СССР и започва активно да се сприятелява със Съединените щати). Те са вербувани от красиви жени, които очевидно работят за Мосад. Скоро трима от приятелите на Мунир са намерени мъртви – всеки път при странни обстоятелства.
Ридфа, смята Купър, е поставен пред избор от любовницата си: да прекара самолет до Израел срещу 1 млн. долара и гаранции за безопасност на семейството си или да се срещне с приятелите си на оня свят. Офицерът избира първото.
Наличието на самолета МиГ-21 и възможността да го проучи обстойно, според израелските изследователи, помагат много на ЦАХАЛ. Съветският съюз доставя същите машини на Сирия и Египет, тогавашните основни врагове на Израел.
Ридфа не се връща в авиацията. Живее в Тел Авив, работи в петролна компания. Умира през 1988 г. Мосад организира възпоменателна служба.

„Изкуствен интелект“

Официално д-р Мохсен Фахризаде преподава физика в Техеранския университет. Иранската преса го споменава и като член на екипа, разработващ местната ваксина срещу COVID-19. За Запада и Израел обаче тази непублична фигура е ръководител на „Проект 111“ – многогодишна програма за ядрена бомба. Многобройни разузнавателни доклади сочат, че Иран е сериозно напреднал в производството на обогатен уран.
Издирването на ядрени учени в Иран е в ход отдавна. На 12 януари 2010 г. професор Масуд Али Мохамади е убит при взрив на кола бомба. На 29 ноември 2010 г. е убит д-р Маджид Шахриари, а д-р Ферейдун Абаси-Девани е ранен. На 23 юли 2011 г. двама въоръжени мотоциклетисти застрелват Дариуш Резаи Неджад, професор по физика, под чието ръководство се разработват електронни взриватели за активиране на бойни глави.
Иран обвинява Мосад за убийствата, а Израел не ги коментира.
Междувременно Фахризаде остава неуязвим. Пише се, че живее в затворен жилищен комплекс и ходи в университета или на официални събития с цял отряд охранители.
На 27 ноември ученият е придружаван от 11 охранители в три автомобила. Фахризаде тръгва от Техеран за съседен град, за да изнесе няколко лекции. Той шофира колата си сам, а съпругата му седи до него.
Близо до град Абсард конвоят се приближил до пикап „Нисан“, който е бил паркиран отстрани на пътя. Изведнъж от разстояние около 150 метра се разнасят изстрели от картечница. „След сблъсъка между терористите и охраната му Фахризаде е тежко ранен и откаран в болница, където умира“, се казва в първоначалното изявление на иранското министерство на отбраната.
Пикапът се взривява непосредствено след опита за покушение. Най-изненадващото за разследващите, които пристигат на мястото на стрелбата, е, че не е открита нито една следа от хора в Нисана. Значи на мястото на инцидента не е имало и „терористи“! Кой е убил ядрения физик? Не е възможно автомобилът да е стрелял от само себе си, нали?
На 19 септември 2021 г. „Ню Йорк Таймс“ публикува разследване, според което агенти на израелската тайна служба „Мосад“ са убили Мохсен Фахризаде с помощта на робот. Дистанционно управляемата картечница е била монтирана на пикап. Роботът е тежал около един тон, затова е бил внесен в Иран на части и сглобен на място, пише изданието.
Точността на изстрелите е феноменална. Съпругата на Фахризаде изобщо не е ранена, докато тялото на професора просто е надупчено от куршуми. Само телескопичен прицел, контролиран от изкуствен интелект, е способен на такъв подвиг, пишат журналистите. Отбелязва се, че останките от робота наистина са попаднали в ръцете на ирански съдебни експерти, но Техеран така и не предоставя доказателства за израелско участие.
Мосад остава недостъпен за коментар по темата.
Досега Израел не е коментирал и бомбените атентати с пейджъри, които нанесоха огромни щети на иранските проксита в Ливан на 17 септември 2024 г. Има случаи, когато минават много години, преди да бъдат разкрити тайните на Мосад….