НАТО можеше да направи повече да въоръжи Украйна, за да се опита да предотврати нахлуването на Русия през 2022 г., коментира генералният секретар на Северноатлантическия пакт Йенс Столтенберг в интервю за германския в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, цитирано от Ройтерс.
На въпрос кой е бил най-лошият ден за 10-годишния период, в който той беше начело на НАТО, Столтенберг отговаря, че става дума за 24 февруари 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна. Той уточнява, че войната на Москва срещу Киев не е започнала през 2022 г., а през 2014 г. с анексирането на Крим.
"Ако Украйна беше по-силна във военно отношение, предпазливостта на Русия, преди да атакува, щеше да е по-голяма. Не може да се каже дали щеше да е достатъчно. При първото ми посещение в Украйна през 2015 г. посетих учебния център там. САЩ, Канада и Великобритания обучаваха войници там, ние като НАТО не го направихме. Като цяло нашето обучение и оборудване бяха доста ограничени. Можехме да направим много повече“, заявява генералният секретар на алианса.
Като най-добро в кариерата му на висшия пост в алианса Столтенберг посочва времето, когато Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО.
Той отбелязва неохотата на Северноатлантическия пакт да предостави оръжия, които Киев е поискал преди пълномащабното нахлуване на Русия поради опасения, че напрежението с Русия ще ескалира. "Сега въоръжаваме Украйна за война, тогава можехме да оборудваме Украйна, за да се предотвратим война“, посочва Столтенберг.
След началото на войната Украйна, която не е член на НАТО, получаваше една след друга оръжейни системи от своите съюзници след първоначалното им колебание, отбелязва Ройтерс.
Столтенберг, бивш премиер на Норвегия, ще се оттегли през октомври от поста си в НАТО, който заема от 2014. През юни беше огласено, че бившият премиер на Нидерландия Марк Рюте ще бъде следващият ръководител на пакта.
В интервюто Столтенберг заявява, че краят на войната в Украйна ще бъде сложен само на масата за преговори.
"Все още вярвам в диалога с Русия, съчетан със защита и възпиране. Трябва да сме силни, за да имаме смислен диалог. Разбира се, има много по-малко място за това, почти го няма в сравнение с 2014 г. Един от първите ми големи проекти като генерален секретар беше да задействам Съвета НАТО-Русия, който не беше заседавал дълго време. Едно е ясно: за да се сложи край на тази война, в определен момент трябва отново да има диалог с Русия. Но това трябва да се основава на украинската сила“, отбелязва в интервюто той.
Столтенберг отказва да потвърди, че след като напусне поста в НАТО, ще поеме председателството на Мюнхенската конференция за сигурност от германския дипломат Кристоф Хойсген . Той казва, че има „много възможности“ и би искал да се установи в Осло.
Същевременно заместник-ръководителят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев коментира в приложението Telegram, че търпението на Русия относно използването на ядрени оръжия може да се изчерпи.
"Какво мислят западните шефове и техният заиграващ се с война политически естаблишмънт за реакцията на нашата страна на вероятните ракетни удари "дълбоко в територията“? Ето какво: руснаците много говорят за отговор с оръжия за масово унищожение, но не правят нищо. Това са само "вербални интервенции“. Руснаците няма да преминат границата. Те просто заплашват. Ядреният конфликт е безполезен за тях, те имат какво да губят, включително подкрепата на Глобалния юг. И изобщо, кому е нужен апокалипсис? Е, и други неща в същия дух“, описва ситуацията Медведев, цитиран от ТАСС.
Той подчертава, че наистина никой не се нуждае от ядрен конфликт: това е "много лоша история с най-тежък изход“.
Бившият президент Дмитрий Медведев заяви, отбелязва Ройтерс, че Русия може да унищожи украинската столица Киев с неядрени оръжия в отговор на използването на западни ракети с далечен обсег от страна на Украйна. Макар и Москва да има основания да използва ядрени оръжия, тъй като Украйна навлезе в Курска област, вместо това Русия може да използва някои от новите си оръжия, за да превърне Киев в "гигантско разтопено петно“, казва той, цитиран от Ройтерс.
(БТА)
