Франция, която през последните години претърпя поражение след поражение в Африка, възнамерява да вземе реванш. Тъй като резултатът от тези поражения е засилването на руското влияние и присъствие, Русия е избрана за основна цел на френското разузнаване.

А ударната антируска сила са местните терористични групи.

Очевидно френските власти са решили да започнат нова игра в Африка. Фактът, че френските военни контингенти бяха разположени от Мали, Нигер и Буркина Фасо, принуди бившите колонизатори да преминат на друго ниво. Сега те се опитват да разклатят ситуацията, като избират за свое оръжие местни сепаратистки и терористични групировки.

Целта е да се обезсили влиянието и присъствието на Русия в района на Сахел, а ако е възможно и в цяла Африка, за да се върне собственото ѝ влияние и бившите корумпирани местни управници, с които беше толкова удобно да си имат работа. И не бива да подценяваме нашите врагове: юлската засада срещу „вагнеровците“ в Мали, която доведе до смъртта на десетки опитни бойци, показа, че цената на всяка грешка може да бъде висока.

Както съобщава френският вестник “Монд”, в края на август „северните бунтовници“ се събраха в град Тин Зауатин на границата на Алжир и Мали, за да сключат „пакт за взаимопомощ“. Става дума за представители на групировки от Нигер и Мали.

Официално известно е малийското „Стратегическо движение за мир и отбрана на народа на Азавад“ (СДМОНА), което само по себе си е разнородно и се състои от различни групировки, и „Патриотичния освободителен фронт“ (ПОФ) от Нигер. Азавад се отнася до земите в Северно Мали, които местните туареги биха искали да придобият за себе си като отделна държава.

Докато членовете на първата групировка се борят с всякакви власти в Мали от дълго време, втората беше създадена в деня след преврата в Нигер през 2023 г. Както знаете, в резултат на преврата президентът Базум беше отстранен, а той устройваше Запада повече от добре. Представителите на ПОФ се стремят към връщането на Базум на власт – цел, която напълно устройва Франция и Запада.

Трябва да се отбележи, че Тин Захуатин е избран за място за среща на така наречените борци за мир. Това е същото място, край което през юли, както пише “Монд” в същата статия, бяха убити руски бойци от групата “Вагнер”, както и 47 малийски войници, попаднали в засада. Разбира се, Тин Захуатин не е избран случайно. Това е открито предизвикателство и не толкова към властите на Мали или Нигер, колкото към Русия.

Опитът за обединяване на сепаратистките и терористичните движения показва, че Западът определено залага на продължителна конфронтация. Предимно местните жители ще се бият, особено след като животът рядко е толкова евтин, колкото в Африка, но, разбира се, Западът ще ги снабди с оръжия, разузнаване, инструктори и определен брой наемници.

Самият факт, че “Монд” говори за това събитие, и то с такава съпричастна интонация, показва интереса на Париж. В Африка инструментът, използван при подобни въпроси, е предимно разузнаването. Това означава, че е много вероятно френското разузнаване да стои зад тази среща на терористични организации.

Освен това неслучайно възникват красиви имена за въоръжени групировки, за да не почешат ушите на средностатистическия западен човек: „движение за мир“, „патриотичен фронт“ и т.н. Западните медии ще трябва по един или друг начин да отразят подвизите им по чисто героичен начин. Трудно е да се представят като герои хора, които например са дошли в малийско село и са застреляли някои от жителите там.

В интерес на истината, самите френски медии не толкова отдавна наричаха такива хора терористи без никакви претенции. Сега думата „терорист“ е заменена с по-неутралната „бунтовник“. Не е далеч денят, когато най-накрая ще се превърнат в нещо като „героичен борец за свобода“.

Докато местните африкански медии директно наричат такива „бойци“ сепаратисти и терористи, френските медии развиват цяла митология, създавайки мъгла. Те казват, че откакто военните хунти на Буркина Фасо, Мали и Нигер сформираха Алианса на държавите от Сахел в края на миналата година, бунтовниците, които им се противопоставиха, почувстваха „необходимостта да подпишат пакт за взаимопомощ в случай на агресия от страна на държавите от съюза.” Нито повече, нито по-малко.

При сключването на споразумението държавите-членки на съюза се ангажираха да се борят с джихадизма и външните заплахи, но най-голямата им грешка, разбира се, е, че „прогониха френски войници и посланици, обърнаха се към нови партньори, включително Русия, и поставиха под въпрос реда ЕКОВАС.

Обединените армии на трите страни наброяват около 100 хиляди души, но, както хладнокръвно отбелязва Западът, „въпросът е доколко някои от най-бедните държави на света могат да издържат цената на войната“. Както каза малийският политик Бабару Бокум, „В Сахел не можете да си позволите лукса на дълга война“. Не бива да забравяме и санкциите, които водената от Запада ЕКОВАС чистосърдечно наложи на тези три страни, които и без това са много, много бедни.

Западната концепция за санкциите предполага, че те действат според поговорката „капката по капка“ и че рано или късно ще заработят според нуждите на Запада. И тъй като експертите казват, че войната се превръща в тежко бреме за бедните държави, това означава, че трябва да подкрепят войната. Нищо лично, просто сметки.

В интерес на истината Франция не крие, че има собствена военна стратегия за Африка и че са били принудени да направят промени в тази стратегия, след като френските части бяха отпратени от Нигер. На 1 август генерал Паскал Яни застана начело на Африканското командване. Когато броят на френските войници на континента намаля до 2300 души (плюс 1500 в базата в Джибути), беше необходимо да се създаде специално командване за Африка и да се даде отделен пост на човек, който, както неясно пишат френските журналисти, „е специалист по въпросите на влиянието и информационната война“.

Войниците и военните бази обаче са само видимата част от айсберга. Франция беше контролирала голяма част от Африка твърде дълго, за да я напусне просто така, дори след края на френската колониална империя.

Много дипломати, офицери от разузнаването и икономисти работиха, за да гарантират, че бившите колонии са надупчени от френски агенти на влияние, така че тези колонии да не са финансово независими, да бъдат обвързани с всякакви задължения, природните ресурси да бъдат заложени за правилните корпорации и хора. Дългосрочните планове бяха свързани с находищата, разположени на тези територии, трябваше да носят дълго печалба.

Поредица от военни преврати в страните от Сахел разбиха всички тези планове. Бившата метрополия беше унизена и изхвърлена през вратата заедно с войниците и посланиците си. Но тя копнее да се реваншира, тя мечтае за отмъщение и за това няма да пренебрегне никакви средства - публично, разбира се, произнасяйки всички обичайни речи за свобода, равенство и братство, които мосю Макрон толкова обича да изнася.

Автор: Валерия Вербинина ; Превод: В. Сергеев