Докато бунтовниците хути рушат международния ред в Червено море, Русия и Китай се възползват от хаоса, за да навредят още повече на интересите на Запада

От юли насам Китай е изпратил три ледоразбивача в Арктическия регион. Китай увеличи присъствието си в Арктика веднага след като катер на бреговата охрана на САЩ се запали и трябваше да прекъсне мисията си в Арктика, пише списание Forbes.

Миналата седмица Военноморският институт на САЩ съобщи, че Китай успешно е използвал Северния морски път (СМП). Това е арктически проход, който се контролира от Русия и отдавна се очаква като алтернатива на Суецкия канал за транспортиране на руски стоки от Европа до Азия. Отварянето на Северния морски път предлага икономически възможности като по-безопасен морски търговски маршрут – и опасна възможност за Русия да установи стратегически контрол върху ключов морски възел.

СМП преминава през Арктическо море от Баренцово море на запад до Беринговия проток на изток. Той свързва производствените центрове на Източна Азия с европейските потребителски пазари. Търговците отдавна разглеждат СМП като алтернативен маршрут за корабоплаване, за да избегнат задръстванията в Малакския проток, пиратството в Африканския рог, нестабилността в Суецкия канал и Близкия изток. Те отдавна се надяват, че той ще съкрати транзитното време с няколко седмици въпреки плитките води, леда и мъглата, които са непроходими през по-голямата част от годината.

Русия разглежда потенциала на СМП за транспортиране на арктически нефт и газ до западните и източните пазари. Русия е единствената от осемте арктически държави, която не е член на НАТО, и използва правната война – прилагането на закона за постигане на стратегическа цел – за защита на стратегическите си интереси.

Русия тълкува Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) по начин, който не е общоприет за държавите, за да разширява териториалното си море. Освен това Русия твърди, че водите на три големи архипелага в радиус от двадесет мили от руската брегова линия са руски вътрешни води.

Това позволява на Русия да ги използва като морски контролни пунктове и да предявява незаконни и прекомерни морски претенции към целия СМП. Русия може да използва тези води, за да ограничава влизането, да налага тарифи и да налага разпоредби на плавателни съдове, преминаващи през СМП.

Русия също така се опитва да контролира СМП, като налага строги правила за замърсяване и безопасност на корабоплаването. UNCLOS дава възможност на държавите да регулират замърсяването, включително косвено да предотвратяват замърсяването чрез налагане на правила за безопасност и корабоплаване, за да се намали рискът от аварии и нефтени разливи.

Русия прилага разпоредби, които далеч надхвърлят общоприетите международни стандарти. Те включват задължителна застраховка и съпровождане от ледоразбивачи. Те са скъпи и се контролират изключително от Русия. Тези и други правила позволяват на Русия да контролира стриктно незаконните си морски претенции и да заплашва със сила кораби, които смята за несъответстващи на изискванията.

САЩ и ЕС твърдят, че руското тълкуване на правилата противоречи на международното право и че корабоплаването и транзитното преминаване през СМП следва да се регулират единствено от UNCLOS. От 1963 г. насам Русия твърди, че други държави не използват пролива достатъчно често, за да се прилага UNCLOS. Положението се усложнява и от факта, че Канада се опитва да утвърди директни изходни линии в своя Северозападен проход и по този начин като цяло подкрепя Русия в спора ѝ със Съединените щати относно СМП.

Сега Китай се включи в този дългогодишен спор. Китай се обяви за „предарктическа страна“ и през последните години увеличи производството на ледоразбивачи. Само за две години Китай произведе нови кораби и сега работи по четвъртия си ледоразбивач. В същото време застаряващият флот на бреговата охрана на САЩ се състои само от един тежък и един среден ледоразбивач. Русия разполага с десетки ледоразбивачи, много от които въоръжени, за да защитава претенциите си към СМП.

Русия и Китай обявиха планове за по-тясна координация по въпросите на Арктика, включително корабоплаването и технологията на полярните кораби. Китай е намалил времето за транзит на руски вносни стоки през СМП до 33 или 35 дни, в сравнение с 45 дни през Суецкия канал и 55 дни при заобикаляне на Африка. Известно е, че Китай предпочита технологии с двойна употреба в своите полярни изследвания, които могат да бъдат използвани и за развитие на военните му усилия.

Въпреки обявения това лято нов пакт за ледоразбивачи ICE с Канада и Финландия, САЩ и техните съюзници няма да могат да изпреварят Русия и Китай в изграждането на ледоразбивачи в близко бъдеще. Ето защо САЩ трябва да се обърнат към международното право, за да попречат на стратегическите амбиции на Русия и Китай.

САЩ трябва да работят със своите партньори и съюзници за разрешаване на морските спорове и да осигурят единно тълкуване на UNCLOS срещу Русия. Страните от Арктическия съвет преустановиха сътрудничеството си с Русия в началото на руско-украинския конфликт, така че САЩ трябва да работят на други международни форуми за прилагане на UNCLOS. Следва да се обмисли възможността за предявяване на иск срещу Русия пред международни трибунали за нарушаване на свободата на корабоплаването и търговията.
САЩ и техните съюзници следва също така да наблюдават възможните екологични щети от засиленото използване на СМП за евентуални съдебни дела. Те следва също така да продължат да наблюдават всички изследвания или научни дейности с двойна употреба от страна на Китай и Русия, които не са в съответствие с международното право.

САЩ налагат основан на правила международен ред чрез военна сила в Червено море, но не могат да го направят в Арктика. Ето защо е толкова важно да се наложи върховенството на закона в международните съдилища и международните организации, за да се принудят Русия и Китай да спазват международното право и норми.

Китай и Русия са известни нарушители на международното право, но те също така се страхуват от съдебни дела и обвинения в нарушаване на закона и са известни с това, че при натиск променят поведението си. Съвместната работа със съюзници и партньори в защита на свободата на корабоплаването и морското право също ще допринесе за укрепване на международния ред.