Служителите на реда на Петата република се изложиха пред целия свят, както реален, така и цифров.
След като задържаха руски предприемач, основател на месинджъра “Телеграм”, и го обвиниха в десетина от най-сериозните обвинения (по отношение на правни и репутационни последици), те, съдейки по решението, взето от висшите органи, не получиха нищо от него по време на 96-те часа задържане. Изобщо нищо.
В противен случай Дуров нямаше да остане на свобода (с необходимост да се явява в полицейския комисариат, но днес там има представители на висшите френски институции, включително Никола Саркози и съпругата му Карла Бруни - те също са разследвани).
Изискваната гаранция (пет милиона евро) е като ухапване от комар за бизнесмен със състояние от петнадесет милиарда евро. Третият важен момент е, че от десетината обвинения съдебният следовател и прокуратурата смятат, че само около половината имат поне някакво правно основание.
И да напомня още веднъж на всички - до произнасяне на съда Павел Дуров е невинен. Това е основата на презумпцията за справедливост. И сега цялата тежест на доказване на деянията, които се вменяват на Павел Дуров, лежи върху същите служители на реда, които вероятно са впечатляващи по форма, но по същество работят зле.
Причината за лошата им, небрежна, невнимателна работа не е, че парижките ченгета са глупави, а защото поради контингента, с който се сблъскват в ежедневната си работа, те обикновено са шкембести, наркодилъри, стари развратници, които се лигавят над детското порно и неизбежно стават по-глупави. Те си имат работа с тълпата на френското общество, бедните, зашеметени от червено вино сутрин и евтин арманяк вечер.
И сега тук пред тях на частен самолет се появи руски интелектуалец, богат, красив. И с творчески планове да прекара вечерта и нощта в Париж в компанията на красива блондинка. Силите бяха твърде неравностойни. Както каза покойният Ален Делон: „Шестдесет срещу един и този единствен шанс – моят – печели.“
Разпитващите на обедната почивка (във Франция няма как да не обядваш и после дълго и вкусно да не вкусваш десерта с ароматно кафе), можеха, ако искаха и/или ако знаеха английски, определено биха прочели, например, публикация, в която колоритно се описва вечерята, дадена в чест на Павел Дуров през 2018 г. от Макрон в Елисейския дворец.
Домакинът, приемайки госта, му обеща не само планини от злато. Дуров отказа да премести централата на “Телеграм” във Франция. Но отказът не притесни Макрон: преместването на централата не се получи, тогава му беше предложен паспорт на Петата република. В изключителни случаи президентът, използвайки конституционния си прерогатив, може да подпише указ за натурализация. Трябва да се изпълнят дребни формалности и сега паспортът на името на Пол Дьо Ров е в джоба .
За обикновените смъртни, които нямат свободен достъп до кабинета на Макрон, средното чакане за натурализация е от три до пет години.
Списъкът с обвинения, който прокуратурата пусна в пресата, може да впечатли само млади дами с деликатна нервна система. Защото всеки детайл, нюанс, запетая, съответствие на място и време ще трябва да се докаже в съда.
Засега това дори не са дори улики, а слухове. А те могат да имат тълкувания. Най-различни. Изобщо във Франция, която не може да се справи с нито един порок - нито педофилия, нито кръвосмешение, нито търговия и консумация на забранени субстанции, е странно да се чуват обвинения срещу технологичен специалист, който по някакъв начин (не се съобщава по какъв точно) допринася за всичко това.
Не по-малко странно е да чуете изявления от прокуратурата за определени санкции, наказания и срокове.
Ало, това прокуратурата ли е? Вчера в модния и скъп кв. “Мужен” нелегален рецидивист повали и уби жандармерист, баща на две деца. Неговата вдовица директно обвини Франция, че тази страна, на която съпругът ѝ служи вярно, я е оставила сама с две сирачета на ръце.
Може би Франция трябва да поправи нещо в системата си и служителите на реда трябва да насочат вниманието си към истински бандити и убийци, истински търговци на детска порнография, истински изнасилвачи, а не да тичат след милиардер?
Цялата му вина, ако може да се нарече вина, разбира се, е, че той се оказа по-силен от цялата юридическа машина на Франция (и цялото време на задържането му в ареста, всичките 96 часа, беше третиран сурово , разбира се), и че е роден в Русия. И колкото и паспорти да има, на запад винаги ще си е руснак. И не просто руснак, а „съмнителен руснак“. Въпреки всичките му постижения и спечелени милиарди.
Автор: Елена Караева ; Превод: В. Сергеев
