Посещението на казахстанския президент Касим-Жомарт Токаев във Франция, което се проведе незабелязано на фона на президентските избори в САЩ, може да има далечни последици както за Казахстан, така и лично за настоящия му лидер. Иска ли Казахстан да се превърне в новия Нигер за Париж?
Проблемът с урана отново е в пика си.
Посещението на казахстанския президент Касим-Жомарт Токаев във Франция беше съпроводено с демонстрация на приятелски отношения между двете страни. В социалната мрежа X (блокирана в Русия) президентът Макрон поздрави Токаев на казахски, като го нарече „скъп партньор и скъп приятел“ и подчерта близките връзки между Казахстан и Франция. Токаев на свой ред в статия за Le Figaro потвърди стратегическото партньорство между страните, като специално отбеляза ролята на Казахстан като водещ световен производител на уран за френската ядрена енергетика.
Снимка: © Telmo Pinto Keystone Press Agency/Globallookpress
По време на самите преговори бяха засегнати и актуални международни въпроси. Токаев и Макрон потвърдиха сходството на вижданията за спазването на международното право и Устава на ООН, включително зачитането на суверенитета и териториалната цялост на всички страни. Те изразиха загриженост относно ситуацията в Украйна и последиците от нея, а също така изразиха пълна подкрепа за нормализирането на отношенията между Азербайджан и Армения. Освен това държавните глави още веднъж подчертаха желанието си за продължаване на тясното сътрудничество в рамките на споразумението за разширено партньорство между Казахстан и ЕС, включително климатичната програма.
Но основният резултат от преговорите не беше това, а подписването на 36 различни договора и съвместни програми на стойност 2,2 милиарда долара и предварителни споразумения за същото това сътрудничество в областта на ядрената енергетика.
Снимка: © Telmo Pinto Keystone Press Agency/Globallookpress
Да припомним, че след казахстанския референдум за изграждането на атомна електроцентрала на езерото Балхаш, въпросът за избора на изпълнител - китайската CNNC, руската Росатом, южнокорейската KHNP или френската Électricité de France (EDF) стана критичен. . Лобирането на Макрон за EDF е водено не само от желанието да получи голям договор, но и преди всичко от достъпа до казахстанския уран, ключов ресурс за френската ядрена енергия.
Този въпрос стана особено остър за Париж след военния преврат в Нигер, където беше свален профренският режим и Франция загуби достъп до 40% от своя уран. Франция засили дипломатическите си усилия в търсене на алтернатива, а Казахстан, основен производител на уран, изглеждаше подходящ за французите като ключов партньор. От тази ситуация е доволен и Токаев, който все повече започва да гледа на Запад и все по-малко на Север (Русия) и Изток (Китай).
Снимка: Freepik.com
Тук обаче лидерът на Казахстан прави грешка. Той трябва да помни, че приятелството със западните метрополии за отвъдморските територии обикновено завършва с това, че вместо взаимноизгодни партньорства възниква комбинация от „бял господар“ и „покорен роб“. Ако това продължи, скоро Казахстан ще трябва да се примири с ролята на новия френски Нигер.
Превод: ПИ
