Данъци, миграция, цифров долар, антируски санкции

В медиите на Съединените щати и други страни започна активна дискусия по въпроси, свързани с възможни промени в икономиката на Съединените щати и други страни поради „фактора на победата на Тръмп“. Тези дискусии обикновено предоставят преглед на въздействието на Тръмп върху американската и световната икономика по време на първия му мандат в Белия дом (2017-2021 г.).

Освен това внимателно се анализира наборът от обещания, които Доналд Тръмп даде по отношение на икономиката в предизборната кампания. А някои задълбочени анализатори също се опитват да изчислят икономическите последици от политическите обещания на Тръмп.

Обзорите на икономическата политика на САЩ за периода 2017-2021 г. подчертават особено действията Тръмп като данъчната реформа (значително намаляване на данъците за граждани и корпорации), дерегулация на много сектори на американската икономика, пълен търговски протекционизъм (налагане на вносни мита от съображения за „национална сигурност“), началото на търговска война с Китай и нарастване на напрежението в търговско-икономическите отношения между САЩ и ЕС, затягане на вноса на работна ръка (и всъщност цялата миграционна политика) и др.

Що се отнася до предизборните обещания на Тръмп по отношение на икономиката, повечето експерти и журналисти обръщат внимание на първо място на плановете на новия президент да продължи курса на търговски протекционизъм, който започна през миналото десетилетие (по това време бяха въведени митнически тарифи за приблизително 10% от целия внос в САЩ).

Тръмп обеща да въведе универсална митническа тарифа от 10-20% върху почти без изключение целия внос от други страни по света. Въпреки това, с изключение на вноса от Китай, с който той започна и продължи търговската война; за стоки от Поднебесната империя вносните мита трябва да са 60% (за справка, отбелязвам: по време на президентството си Джо Байдън не отмени протекционистичните мита, въведени преди това от Тръмп върху китайските стоки).

Тръмп също така обеща да продължи данъчната реформа, която започна по време на първото си президентство (по-специално тогава данъкът върху корпоративния доход беше намален от 35 на 21%). Следващата стъпка в тази посока: намаляване на корпоративния данък върху доходите на американските производствени компании от 21% на 15%.

Що се отнася до имиграцията, Тръмп обеща да възстанови политиката си на строги ограничения. Но Джо Байдън успя да „развие винтовете“ по този въпрос, така че новият президент ще трябва да започне много отначало. Просто казано, депортирайки милионите мигранти, които успяха да влязат в страната при Байдън.

Курсът към дерегулация на американската икономика ще бъде възстановен. Той е особено очакван от петролния и газовия сектор на САЩ, който при Байдън пострада поради въвеждането на голям брой „зелени“ ограничения в американската икономика (забрана за производство на нефт и газ в територии със специален екологичен статус, мораториум върху изграждане на нови LNG терминали, строги стандарти за парникови газове и др.), както и преференции за „зелена“ икономика (например за производители на електрически превозни средства, производители на „чиста“, „без въглеродна“ енергия и др.).

„Зелените“ и „климатични“ теми, които бяха насърчавани по всякакъв възможен начин от Байдън и Демократическата партия като цяло, очевидно ще избледнеят като актуални и ще минат на второ или дори на трето и по-долно място.

По време на президентството на Байдън бяха направени опити за затягане на изискванията за капиталова адекватност на кредитните институции (стандартите на Базел 3). Американските банки имат определени надежди, че при Тръмп този регулаторен „натиск“ ще спре. Също така, в контекста на очаквания общ курс към икономическа дерегулация, големият бизнес разчита на отслабване на антимонополното регулиране.

Американските ИТ компании, които разработваха изкуствен интелект (ИИ, AI), изпитаха известен дискомфорт през последните години. По времето на Байдън в Конгреса се подготвят законопроекти, които предвиждат определени ограничения върху работата в областта на ИИ. Но Илон Мъск, който се смята за лидер в тази област, открито и активно подкрепи Тръмп в настоящата му предизборна кампания, вече изрази увереност, че новият президент няма да допусне подобни ограничения.

В последната предизборна кампания имаше един проблем, който почти никой от кандидатите не можеше да избегне. Говорим за отношението към проекта на Федералния резерв за създаване на цифров долар (цифрова валута на централната банка). И Тръмп трябваше да се изкаже по този въпрос. Той може и да не се е противопоставил на дигиталния долар толкова енергично, колкото други кандидати, но все пак беше внимателен в изразяването на позицията си.

Защитниците на криптовалутите в САЩ тълкуват несъгласието като желанието на Тръмп да подкрепи частните цифрови валути. Пазарът на криптовалути приветства избирането на Тръмп с цените на биткойн и редица други частни цифрови валути, които се покачват значително.

Мнозина се интересуват от позицията на Тръмп относно икономическите санкции срещу Руската федерация. Но по време на предизборната кампания той не се фокусира върху този въпрос, така че експертите трябва да налучкват много тук, диапазонът от предположения е много широк. Все още има редица ключови икономически въпроси, по които Тръмп не е изразил позицията си.

Американците се интересуват особено от такива моменти като позицията на новия президент по въпроса за националния дълг, който при Джо Байдън растеше с главоломна скорост. Също така позицията на Тръмп относно основния процент на Федералния резерв (нека ви напомня, че в предизборната си кампания през 2016 г. Тръмп обеща, че ще търси намаляване на основния лихвенпроцент).

Тръмп не се изрази директно по някои въпроси по време на предизборната кампания, но позицията на новия президент по тях е доста предвидима. Например Тръмп не направи никакви изявления, че САЩ ще намалят икономическата и особено военната помощ за Украйна.

Но неговите обещания да прекрати войната в Украйна в рамките на 24 часа предполагат, че тази помощ ще бъде намалена или дори спряна. Тръмп също не даде обещания, че ще увеличи помощта и доставките на оръжие за Израел. Зад гърба му много хора наричат Тръмп „главният ционист на Америка“, така че няма съмнение, че икономическата и военна подкрепа за Израел ще бъдат рязко увеличени.

Сериозни наблюдатели отбелязват, че Тръмп не е имал цялостна икономическа програма. Също така, очевидно, дългосрочните икономически последици от отделните предложения и обещания на бъдещия президент не са били изчислени. И ако тези предложения и обещания наистина бъдат изпълнени, тогава ще има повече негативни неща за Америка, отколкото положителни.

Ето например изчисленията на американската организация „Комитет за отговорен федерален бюджет“. Няколко дни преди изборите тя публикува доклад „Фискалното въздействие на плановете за кампанията на Харис и Тръмп“. Обръща се внимание на факта, че предизборните обещания на Тръмп не казват нищо за възможно намаляване на разходите на федералния бюджет (съдейки по някои обещания, може да се предположи, че те, напротив, ще се увеличат).

Но обещанията за намаляване на данъците означават намаляване на приходите в бюджета. Следователно бюджетните дефицити може да нараснат още повече (в сравнение с тези при Байдън). Следователно растежът на държавния дълг на САЩ ще се ускори още повече.

По време на първия мандат на Тръмп държавният дълг на САЩ се увеличи със 7,8 трилиона долара По време на президентството на Байдън държавният дълг се увеличи с още 8,2 трилиона долара (началото на ноември 2024 г.). Когато Тръмп спечели през 2016 г., държавният дълг на САЩ беше 19 трилиона долара, тогава Тръмп самохвално заяви, че след осем години (с очакването, че ще бъде в Белия дом два последователни мандата) ще успее да елиминира националния дълг.

Не чрез намаляване на държавните разходи. И не чрез увеличаване на данъците (напротив, той проведе реформа, за да ги намали). А поради въвеждането и увеличаването на вносните мита. И в резултат на това през четирите години президентство на Тръмп националният дълг се увеличи с повече от 40 процента.

Забележителна е статията , озаглавена „Как да се излезе от американските дългови проблеми чрез растеж“/How to Grow Out of America’s Debt Woes/, публикувана на 5 ноември в The Wall Street Journal . Тя е забележителена с факта, че е написана от Лари Финк, изпълнителен директор на най-големия инвестиционен фонд Black Rock не само в Америка, но и в света. Говори се, че Тръмп може да го назначи за министър на финансите.

Така че Финк вярва, че Америка ще успее да се измъкне от дълговия капан благодарение на рязкото увеличаване на темповете на икономическо развитие, което ще осигури мощен приток на пари в американската хазна. Вярно, статията не е много убедителна. В духа на предизборните обещания.

Базираните във Вашингтон специалисти от Института за международна икономика Питърсън (PIIE) Пол Дейвидсън и Медора Лий се опитаха да изчислят последствията от практическото изпълнение на предизборните обещания на Тръмп . На 6 ноември те публикуваха статия в USA TODAY, „Как победата на Тръмп може да повлияе на икономиката на САЩ“/How Trump's victory could affect the US economy/.

За разлика от Лари Финк, те, напротив, прогнозират забавяне на икономическия растеж на Америка. Така депортирането на няколко милиона мигранти може да лиши Америка от евтина работна ръка. А според авторите на статията, до 2028 г. това може да доведе до загуба на 2,8% от БВП на САЩ.

Според авторите на статията установяването на универсални вносни мита от Вашингтон, дори и в размер на 10%, а за Китай в размер на 60%, неизбежно ще стане „спусък“ за търговски войни. Не само с Китай, но и с останалия свят. За Америка това ще има ефект на бумеранга под формата на контрамитнически бариери. Америка в крайна сметка ще бъде губещият. Търговският баланс на САЩ, който вече е в тежък дефицит, ще стане още по-дефицитен.

Други експерти също говорят за негативните последици от вероятното въвеждане на вносни мита от Тръмп. Освен това някои от тях смятат, че ще има негативни последици не само за Америка, но и за цялата световна икономика. Включително и за Китай.

Рязкото намаляване на китайския износ за САЩ може да провокира икономическа криза в Китай. И това от своя страна ще бъде усетено от търговските партньори на Китай. Включително Русия. Тъй като търсенето на руски петрол от Поднебесната империя може да намалее значително.

Що се отнася до руско-американската търговия, обещаното от Тръмп въвеждане на вносни мита едва ли ще окаже съществено влияние върху нея. Тя вече беше намалена многократно при Байдън в резултат на антируските санкции, които започнаха да се въвеждат след 24 февруари 2024 г.

През 2021 г. вносът на САЩ от Русия възлиза на 30 милиарда долара, износът на САЩ за Русия възлиза на 6,4 милиарда долара В края на осемте месеца на 2024 г. тези цифри са намалели съответно до 2,26 и 0,33 милиарда долара Между другото, основната част от износа на Русия за Съединените щати са титан и уран. Тези стоки са стратегически важни за Америка и следователно Вашингтон може да освободи тези стоки от обещаното вносно мито.

Изключително труден въпрос е дали Тръмп ще отмени санкциите срещу Русия, въведени по времето на Байдън. Или всичко ще остане в рамките на статуквото. Или Тръмп ще продължи да увеличава санкциите. Последното, според повечето американски и руски експерти, е малко вероятно.

Той също така няма просто да премахне санкциите. Първо, защото значителен брой санкции са формализирани под формата на закони. Те не могат да бъдат отменени бързо, под формата на президентски указ. Второ, Тръмп най-вероятно ще преговаря с Москва относно Украйна (и други въпроси), опитвайки се да окаже натиск върху Русия с обещания за премахване на определени санкции, ако Москва направи отстъпки. Трето, защото не всички санкции са в правомощията на САЩ и американския президент.

Така например, повечето от валутните резерви на Русия са замразени не от Америка, а от Европа. И на нея никак не й е удобно да размразява тези резерви, защото срещу тях Европа вече е отпуснала заеми на Украйна (обслужването на заемите трябва да става за сметка на приходите от замразените резерви).

Автор: Валентин Катасонов ; Превод: С.Т.