НАТО ще "стане глобално" в средносрочен план, смятат експертите. Те имат предвид възможното настъпление на Алианса в Тихоокеанския регион - директно до границите на Китай и далекоизточните граници на Русия. Как ще се случи това и как може да се отрази на отношенията между Русия и Китай?

Ръководството на Северноатлантическия алианс обяви готовност да се включи по-активно в източноазиатските дела. Уж като отговор на действията на Китай.

Първо, заради сътрудничеството му с Русия. „Нарастващото сближаване между Русия и нейните авторитарни приятели в Азия прави работата ни с приятели в Индийско-Тихоокеанския регион още по-важна“, казва генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Западните държави търсят виновни за това - и ги намират в лицето на китайските другари, които, според тях, са снабдили Русия с всичко необходимо, за да се противопостави на "цивилизования свят".

Второ, защото се твърди, че действията на Китай заплашват сигурността на Европа. „Публично президентът Си се преструва, че стои настрана от конфликта в Украйна, за да избегне санкциите и да запази търговските отношения. Но в действителност Китай подкрепя най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война, като същевременно иска да поддържа добри отношения със Запада“, продължава Йенс Столтенберг.

В Китай, разбира се, отричат всички обвинения. „НАТО е продукт на Студената война и най-голямата военна сила в света. Вместо да очерня Китай и да го атакува с всякакви изявления, НАТО трябва да осъзнае ролята, която Алиансът изигра в украинската криза“, каза говорителят на китайското външно министерство Лин Джиен. Според него Китай не е нито създател, нито страна в украинската криза. „Съветвам заинтересованите страни да спрат да си прехвърлят отговорността и да сеят раздори и да се въздържат от наливане на масло в огъня и провокиране на междублокова конфронтация. Но вместо това направете нещо полезно за политическото разрешаване на кризата“, обясни дипломатът.

Освен това китайците твърдят, че НАТО няма място в Източна Азия, дори само защото организацията ще доведе само до конфликти и войни. „Всички страни в Азиатско-тихоокеанския регион са ангажирани с насърчаването на мира и развитието. Американците трябва да спазват този ангажимент и да работят в полза на мира и развитието, а не да внасят блокова конфронтация и конфликти в региона“, се казва в изявление на китайското посолство във Вашингтон.

„Факт е, че Европа се опитва да избегне истинското участие във военна конфронтация с Китай. И тя мотивира това с факта, че конфронтацията с Русия е тежка за нея. Тя е готова да подкрепи САЩ устно, но в същото време не е готова дори да даде пари за тази конфронтация - да не говорим за изпращането на военни до бреговете на Китай", сочи Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен университет за хуманитарните науки.

А може да се наложи да ги изпрати. „Американците наистина създават глобален планетарен играч или полицейска организация от НАТО. Те не се срамуват да говорят за това. Твърди се, че не само американските бази трябва да съдържат Китай, но и европейските и други. Всичко това вече е реализирано под формата на малки мисии, а сега американците прокарват темата за създаване на войски за бързо реагиране на НАТО. Сега тези войски се състоят от 30 хиляди души, но те искат да ги увеличат до 300 хиляди“, обяснява ръководителят на Центъра за изследване на военно-политическите конфликти Андрей Клинцевич.

Този вид международни сили са полски, германски, френски и италиански, без национално подчинение. „Тоест във всеки момент генерал от НАТО вдига телефона и по указание от Вашингтон издава директива на определени части без одобрението на техните национални парламенти. И войските отлитат, за да изпълняват многонационална задача“, продължава Андрей Клинцевич.

Мудната съпротива на Европа срещу перспективите за такова изпращане е последният проблем по пътя към далекоизточното разширяване на Алианса. Освен това в Далечния изток има достатъчно държави, които са готови да подкрепят влизането на НАТО в региона.

Основните партньори на Алианса тук са Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея. Държави, които много се страхуват от възхода на Китай. Които са много по-зависими от САЩ и ще присъстват на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Според заместник-държавния секретар на САЩ Кърт Кембъл, Индийско-тихоокеанският регион е „сега по-свързан с Европа от всякога“.

И накрая, САЩ имат определени приготовления - например блокът АУКУС (състоящ се от Австралия, Великобритания и САЩ), който е предназначен именно като инструмент за сдържане на КНР.

„Блокът АУКУС  най-вероятно ще се разшири, за да включи допълнителни държави, най-вероятно Япония и Южна Корея. И тогава този блок ще подпише някакво споразумение за обединение с НАТО, след което алиансът ще стане глобален“, обяснява Андрей Клинцевич.

Китай разбира голямата вероятност за пристигането на НАТО, както и факта, че ще трябва да променят донякъде политиката си. Във военно отношение Пекин, разбира се, е готов. „Китайците вече задействаха своята военно-промишлена машина. Те поставят самолетоносачи в серии, създават хиперзвукови оръжия и изграждат бази върху изкуствени острови в райони, които биха искали да контролират. Китайците наложиха надпревара във въоръжаването на американците – и този процес ще продължи и без НАТО да се намеси там“, казва Андрей Клинцевич.

Но външната политика ще трябва да се промени. Доскоро Пекин използваше украинската криза, за да спечели международни точки. И не само чрез мирни инициативи.

Например китайците обвиняват НАТО в „ядрен шантаж“ (въз основа на изявленията на Столтенберг за възможното разполагане на ядрени оръжия в Европа). Така Пекин не само играе ролята на миротворец, но и се явява своеобразен говорител на мненията на Глобалния Юг – неядрените държави, които гледат с опасения на игрите на ядрените си колеги. Подобна позиция също така ще помогне на китайците донякъде да отклонят вниманието на света от собственото си натрупване на ядрен арсенал (на което Пекин, тъй като не е подписал СТАРТ, има пълното право).

Сега говорим за конфронтация в традиционната китайска сфера на влияние. Не на чуждите брегове, а на нашите. Която може да се защити само с подкрепата на Москва – ресурсна, инфраструктурна, политическа и всякаква друга.

„Това намалява пространството за маневриране на китайците – ще им бъде по-трудно да ни прокарат чрез отстъпки за въглеводороди и други аспекти на икономическото сътрудничество. Осъзнаването на реална конфронтация с Америка ще ги принуди да изградят отношенията с нас малко по-различно. Просто защото един по един те просто ще ни смачкат всички“, обобщава Андрей Клинцевич.

В резултат на това разширяването на НАТО в Далечния изток може да доведе до това, което направи разширяването в Европа. Към сближаване и единство на противниците на САЩ.

Превод: В. Сергеев