Валутните последици от втори президентски мандат на Доналд Тръмп са по-трудни за прогнозиране. Изкушаващо е да се екстраполира миналото, както направи екип от анализатори на Citi по-рано тази година. Доларът се повиши с около 5 процента след изненадващата победа на Тръмп през 2016 г., отбелязват те. Той спадна с подобен процент около изборното му поражение през 2020 г. На тази основа е изкушаващо да се мисли, че победа на Тръмп през 2024 г. отново ще доведе до по-силен долар.
Всъщност Тръмп може наистина да планира повече данъчни облекчения за бизнеса и богатите. Той е по-малко склонен да бъде критичен към дълговете и дефицитите, когато той е техният автор. И ние видяхме как експанзионистичната фискална политика може да бъде положителна за долара.
По същия начин новите мита върху вноса, въпреки цената си, вероятно ще подкрепят долара. Митата оскъпяват вноса. Те карат потребителите да пренасочват разходите си към местни стоки, като повишават цените им. Федералният резерв е склонен да отговори на произтичащата от това инфлация, като отново повиши лихвите, което би укрепило долара. По-високият курс на долара би върнал, поне отчасти, цените на вноса, помагайки на централната банка да постигне дезинфлационната си цел.
Но могат да се предвидят и други сценарии. Самопровъзгласил се като човек на ниските лихви, Тръмп може да окаже натиск върху Фед да не реагира по този начин. Резултатът - устойчива инфлация - ще бъде отрицателен за долара. Съветниците на Тръмп вече обсъдиха промяна на правния статут, мандата и процедурите на Фед, за да се изисква от него да се консултира с или дори да приема нареждания от президента. Във всеки случай, през май 2026 г. Тръмп като президент ще има директната възможност да номинира по-отстъпчив председател на Фед. Предполага се, че ще го направи, след като се е научил от това, което описва като своя „грешка“, а именно - да избере Джей Пауъл, който заема поста от 2018 г.
Освен това се разпространяват слухове, че влиятелни съветници на Тръмп кроят заговор за по-слаб долар. Те видяха как силата на валутата компенсира влиянието върху търговския баланс на митата, наложени през първия мандат на Тръмп. Те изглеждат ангажирани да предотвратят повторението на същото.
Те вероятно ще се застъпят за допълнителни санкции срещу страни, които не предотвратяват спадането на техните валути спрямо долара. Те могат да посочат споразумението Плаза от 1985 г. като пример за това как чуждите правителства могат да бъдат притиснати от САЩ да приемат политики за укрепване на своите валути. Друга идея е данък върху чуждестранните покупки на американски активи, за да не подкрепят те зелените пари.
Дали тези съмнителни мерки наистина ще постигнат целта си за укрепване конкурентната позиция на американската промишленост е под въпрос. Данък върху чуждестранния капитал, който обезсърчава инвестициите в САЩ, няма да допринесе за по-конкурентоспособна американска икономика. Заплашването на държавите с повече мита, ако техните валути не се понижат, може да има само нежелания ефект от по-нататъшното укрепване на долара. Но, съмнителни или не, тези мерки не могат да бъдат изключени, завършва Айхенгрийн.
