На срещата на страните от Г-7 в Италия бе решено с лихвите от замразените руски активи да се финансира кредит за Киев. Парите са спешно необходими на Украйна. Но дали подобни действия са изобщо правомерни?

В последните две години и половина финансирането на украинската отбрана срещу руската инвазия се превърна във все по-оспорван политически въпрос. Поддръжниците на Украйна вече обещаха почти 300 милиарда евро помощ. Но страната има нужда от много повече.

През април Конгресът на САЩ одобри пакет с помощи за Украйна в размер на 61 милиарда долара, като това решение бе предшествано от продължителни спорове дали не е по-добре тези средства да се използват за собствената страна. Подобни дискусии имаше и по време на евроизборите, на които сериозен успех постигнаха десните партии.

САЩ и ЕС водиха дълги спорове и по въпроса какво да се прави с активите на Руската централна банка в размер на 300 милиарда долара, замразени вследствие на санкциите, наложени след инвазията в Украйна. Вашингтон искаше по-голямата част от тези средства да се използва за финансиране на боеспособността на Украйна. Брюксел отхвърли това, позовавайки се на правни неясноти, тъй като Западът не се намира във война с Украйна.

Компромисът

„Тези пари никога няма да бъдат върнати на Русия, във всеки случай не и докато Владимир Путин е президент“, казва пред ДВ Якоб Киркегор от мозъчния тръст „German Marshall Fund“. „Но няма нито политическа, нито правна готовност това да бъде казано ясно.“

След двегодишни дискусии сега на срещата на Г-7 се стигна до компромис, макар много детайли все още да не са известни. Планът предвижда лихвите от замразените руски активи да се използват за финансирането на кредит за Украйна. Тя ще получи 50 милиарда долара, без да се пипат капиталите на Руската централна банка, които възлизат на 300 милиарда долара. Още не се знае дали приходите от лихвите – по няколко милиарда годишно – ще се използват за изплащане на кредита или само за неговото гарантиране.

„Украйна има огромен бюджетен дефицит от 20-30 процента от БВП“, казва за ДВ украинският икономист Юри Городниченко, който работи в университета „Бъркли“ в Калифорния. За сравнение: в пика на дълговата криза бюджетният дефицит в Гърция не надхвърляше 14 процента. „Дефицит като този в Украйна почти няма как да бъде финансиран със собствени средства – ние нямаме развити финансови пазари, икономиката не е в добро състояние, а курсът на много акции е на дъното. Поради това имаме нужда от международна подкрепа за тази война“, посочва Городниченко.

Украинското правителство има нужда от 100 до 150 милиарда долара годишно за управлението на страната и за войната, но в първите два месеца на годината не получи почти никаква помощ. Според Городниченко това е довело до голяма несигурност по отношение на въпроса колко пари изобщо има на разположение за вътрешни нужди и за финансиране на оръжията.

Има и още нещо – както разкри наскоро Институтът за световна икономика в Кил, само половината от обещаните 61 милиарда долара от САЩ отиват директно за Украйна, останалите средства се изливат в касите на американското Министерство на отбраната. При обещанията на другите държави също има несъответствия.

Компромисът обвързва капитала за години напред

Обявеният сега кредит от 50 милиарда долара ще е добре дошъл за Украйна. Но дори и това компромисно решение изправя политическите лидери пред предизвикателства. За да може кредитът да се изплати или гарантира, трябва да е сигурно, че лихвите върху замразените капитали ще текат в продължение на много години.

Според Якоб Киркегор става дума за поне 10-20 години, като са необходими уверения, че междувременно капиталите няма да бъдат върнати на Русия. „Казваме ли в такъв случай открито, че Русия няма да получи парите си и дали това не е конфискация през задния вход?“.

Освен това Киркегор смята, че ще е трудно да капиталът да се използва за финансиране на възстановяването на Украйна след войната – при положение, че ще е необходим за получаването на лихвите.

Помощта за Украйна да бъде осигурена преди Тръмп

Заемът за Украйна би улеснил финансовата ситуация на Запада – който миналата година трябваше да положи усилия да компенсира неизпълнените плащания от САЩ.

В краткосрочен план кредитният компромис по отношение на помощта за Украйна ще създаде и известна сигурност пред заплахата от Тръмп. Бившият президент обяви, че ако бъде преизбран, ще съкрати подкрепата за Киев. Макар че напоследък реториката му по отношение на финансовите помощи за Украйна отново поотслабна.

„Американските изборни резултати могат да не се окажат особено благоприятни за Украйна, поради което лидерите от Г-7 искат да гарантират финансирането поне за една година“, казва Городниченко. „В крайна сметка нашите европейски партньори все пак трябва да вземат политическо решение за това дали искат да посегнат на основния руски капитал или не.“

Украйна вероятно ще има нужда от помощ още в продължение на години, включително милиарди за възстановяването след войната.

Данъчните увеличения в Украйна са неизбежни

Украинското правителство и в момента има проблем с финансирането. То искаше да избегне увеличаването на данъци насред войната, тъй като това би обременило допълнително и без това слабата икономика. Сега обаче се извършва подготовка за увеличение както на преките, така и на някои косвени данъци.

И Русия вдигна данъците, за да може да продължи да финансира военните си действия. Анализаторите предполагат, че през следващите две години Кремъл ще се сблъска със сериозни бюджетни проблеми. Поради това те призовават Вашингтон и Брюксел да осигурят предимство на Украйна, използвайки замразените през 2022 година капитали в размер на 300 милиарда долара.

„По един или друг начин на Русия ще бъде потърсена отговорност за нейните действия в Украйна“, казва украинският икономист Городниченко. „Или ще се чака десет години и тогава ще бъдат преведени пари на Украйна, или ще се действа ефективно и това ще бъде направено сега.“