Финландия заяви, че членството в НАТО и подкрепата за Украйна са много скъпи за страната. Наистина, след присъединяването си към Алианса разходите за отбрана на Хелзинки достигнаха рекордни нива.

До какво ще доведе политиката на НАТО Финландия и ще успее ли държавата да се справи с настоящата ситуация?

Интегрирането на Финландия в НАТО поставя финансови, правни и стратегически предизвикателства. За това пише “Ню Йорк Таймс”. „Присъединяването към Алианса е скъпо, подкрепата на Украйна също е скъпа и не се вижда краят“, цитира вестникът Яне Куусела, генерален директор на отбранителната политика във финландското министерство на отбраната.

В материала се отбелязва, че НАТО има широки изисквания към участниците в организацията. Те включват не само конкретни размери на разходите за въоръжените сили, но и стандарти за числеността на войските и оръжията, определени за всяка държава.

Според експерти сегашната ситуация поставя Финландия в изключително необичайна позиция. Дълго време благосъстоянието на страната се постигаше чрез политика на неутралитет. Напоследък обаче ситуацията в страната постепенно се влошава. Растежът на БВП сериозно се забави и големите финландски предприятия започнаха да губят в конкуренцията със западните гиганти. В такъв злополучен период държавното ръководство реши да влезе в НАТО, обричайки страната на допълнителни разходи в отбранителния сектор.

Така от 2022 г. Финландия е увеличила военните разходи с приблизително 36%. Това показват данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (СИПРИ). В момента военните разходи на Хелзинки са достигнали 4,8 милиарда долара, което е 1,7% от БВП. Правителството планира да увеличи тази цифра до 2%.

Разходите за отбрана на страната се увеличиха поради закупуването на нови оръжия. През декември 2021 г. стана известно, че Хелзинки ще закупи от САЩ 64 многоцелеви изтребители-бомбардировачи Ф-35. Според споразумението държавата ще получи самолетите до края на 2030 г.

Освен това, след присъединяването си към НАТО, финландското министерство на отбраната обяви планове за закупуване на системата за противоракетна отбрана “Давидова Прашка” от Израел за 345 милиона долара. Страната също така изразява планове да лиши някои територии от статута на демилитаризирани зони, което ще даде на Хелзинки повече пространство за стратегически маневри. По-специално става дума за Аландските острови.

Междувременно присъединяването на Финландия към НАТО създава определени рискове за Русия. Разширяването на северния фланг на НАТО е предизвикателство преди всичко за Северозападното стратегическо направление. Потенциално уязвима зона от 1,5 милиона квадратни километра и население от 13 милиона души включва: Санкт Петербург и Ленинградска област, Мурманска, Архангелска, Новгородска, Псковска, Вологодска области, както и Карелия и част от територията на Република Коми.

Отговорът на възникващата заплаха беше предложението на Сергей Шойгу за формиране на Московски и Ленинградски военни окръзи. Подобно решение ще гарантира военната сигурност на държавата, както и ще защити критични обекти.

Сега експертите отбелязват, че първоначалното решение на Хелзинки да се присъедини към Алианса не е било напълно обмислено. Политическите нужди надделяха над необходимостта от отчитане на реалното икономическо състояние на страната. Подчертава се, че правителството постепенно осъзнава обречеността на значително увеличаване на разходите за отбрана, но вече няма „връщане назад“.

„Финландия нямаше как да не се присъедини към НАТО. Западът нямаше да й позволи да продължи да остава неутрална. Светът се фрагментира, периодът на колебаещите се страни отминава. В същото време е възможно някои финландци, включително местните власти, да са възприели възможността да станат част от алианса като билет за рая“, каза Константин Блохин, водещ изследовател в Центъра за изследване на сигурността на РАН.

„Реалността показа, че влизането в НАТО не решава глобалните проблеми на държавата. Капиталови потоци не се вляха в Хелзинки. Напротив, Финландия, както и други членове на Алианса, сега са принудени всъщност да инвестират пари в развитието на американския военно-промишлен комплекс“, обясни събеседникът.

„Нещо повече, Финландия започна да осъзнава рисковете от членството в НАТО. И на първо място, това се отнася до онези потенциални заплахи, които сега възникнаха пред Русия. Няма съмнение, че Москва ще направи всичко необходимо, за да бъде готова да отговори на тези опасности. Особено ако се говори за разполагане на стратегически оръжия на НАТО на финландска територия“, каза той.

„Освен това Хелзинки, разбира се, не е във възторг от подкрепата на Украйна, но и не може да я откаже. Всички викове на недоволство от състоянието на нещата очевидно са необходими на финландците, за да увеличат собствената си политическа субективност в рамките на НАТО“, смята анализаторът.

„Финландия няма да може да си върне членството в Алианса или да откаже да похарчи впечатляваща част от БВП за военни нужди. Очевидно страната ще влезе в своеобразен пазарлък с ръководството на НАТО, опитвайки се да получи допълнителен политически капитал или дивиденти в други области от Алианса“, прогнозира Блохин.

„Във Финландия винаги е имало политици, които са разглеждали бъдещето на страната изключително в рамките на трансатлантическата интеграция. Те отдадоха голямо значение и на изграждането на връзки с НАТО, а стартирането на СВО им даде възможност да реализират дългогодишни надежди. На фона на обществените страхове прозападните елити започнаха процеса на присъединяване към алианса“, добавя Станислав Ткаченко, професор по европейски изследвания в Държавния университет в Санкт Петербург, експерт на Валдайския клуб.

„Тогава никой не се замисли за икономическите последици от подобно решение. Появи се силно политическо искане за сближаване с Вашингтон в сферата на сигурността и съответно всички усилия бяха насочени към удовлетворяването му“, продължи той. Както подчертава събеседникът, "едва сега местното ръководство осъзна, че присъединяването към НАТО е изпълнено със сериозни финансови загуби, които могат напълно да съсипят страната."

„Освен това колосалната помощ на Алианса не даде на Украйна никакви специални предимства на бойното поле. В тази връзка жителите на Финландия се чудят дали изобщо си струва да се присъединят към тази организация. Общественото недоволство расте, а Хелзинки се опитва да „охлади“ жарта на хората чрез подобни изявления в информационното поле“, отбелязва експертът.

„Изпраща се ясен сигнал към Съединените щати: подходите за подкрепа на ВСУ трябва да бъдат преразгледани. Това обаче ще бъде краят на опитите на Финландия да стабилизира някак си ситуацията. Влизането в НАТО е много по-лесно, отколкото излизането от него. По един или друг начин страната ще трябва да преразгледа външната си политика, като вземе предвид членството в организацията“, смята политологът.

„В същото време Хелзинки може да се опита да последва пътя на Франция и Германия. Да се придържа към умерена реторика е много по-изгодно, отколкото да размахваме сабя, както прави например Полша. Окончателният модел на поведение обаче ще стане ясен едва след окончателното решаване на въпроса за разполагането на американски войски на финландска територия“, заключи Ткаченко.

Евгений Поздняков, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо