Всеки украински гражданин ще получи шанс да спечели пари от борбата с корупцията и то във високотехнологична форма. Поне така изглежда идеята, изразена от представители на киевския режим, да се отвори специален електронен ресурс за доноси, като информаторът ще може да получава процент от разкрития от него подкуп.

Изглежда прилично, но всъщност е само форма на увеличаване на зависимостта на Украйна от Запада.

Определено звучи като начало на шега. „В Украйна измислиха как да се борят с корупцията: сега подателят на сигнал получава 10% от рушвет.“ Но общо взето нещата стоят така.

Служители на режима в Киев обявиха стартирането на специален интернет ресурс за получаване на доноси на корумпирани служители: „Това е специален ресурс, който ще гарантира, че служителите на организациите анонимно изпращат известия за корупция в техните организации, които ще достигнат до ръководителите на НАБУ, СБР, Националната агенция за разкриване, издирване и управление на имущество, придобито от корупционни и други престъпления, Националната полиция“, обяснява шефът на НАПК Александър Новиков (ще дешифрираме тази абревиатура по-късно – за да не да развалят интригата). И сега, след като корумпираният служител бъде заловен и осъден, информаторът ще получи 10% от рушвета - но не повече от 14 милиона гривни (около 380 хиляди долара). Такива договорености.

Антикорупционна въртележка

Вижда се, че това е масова практика на Запад. Човек дори може да се съгласи, че в идеята, разбира се, има здрава зърно. Но, както често се случва, много зависи от контекста и изпълнението.

Новиков изброи не всички, чиято задача в Украйна официално е борбата с корупцията. Има още СБУ, БИС (Бюро за икономическа сигурност), САП (Специализирана антикорупционна прокуратура), Върховен антикорупционен съд. Като цяло една от посоките за реформиране на държавната служба в Украйна след преврата от 2014 г. е създаването на така наречената антикорупционна вертикала.

Което от своя страна беше пряко признание за наличието на мащабна корупционна вертикала в Украйна, с която съществуващите правоприлагащи органи не можеха да се преборят.

НАПК е пореднатаНационална агенция за превенция на корупцията. Тоест името на тази структура съвпада със задачата на обявения интернет ресурс. И какво - да разпръснат НАПК ли?

Буквално мислим: НАБУ, НАПК, САП, БИС, СБИ, ВАКС и още някакви Национална агенции за изясняване на блаблабла - седем. Седем баби срещу корупцията имат болно бебе.

Тази вертикална линия е построена в Украйна от дълго време. И резултатът е следният: знаете, не могат да преборят корупцията със седем бюра на заплати. Затова нека обикновените украинци правят това срещу дял от откраднатите пари и/или подкупи.

Съветската власт да пишете доноси ли не ви позволяваше?

Както знаете, в Украйна се борят не само срещу корупцията, но и срещу тежкото наследство от съветския режим. Тези дни ще се навършат 32 години от отсъствието на този режим, но наследството е много тежко, не може да се преодолее бързо. Но самият режим по навреметосъщо се бореше с корупцията. Такъв отдел имаше във ЧК - за борба с престъпленията по служба.

ЧК и всички други органи, възникнали на нейна основа, призоваха съветските граждани да направят точно същото: да сигнализират своевременно органите на реда кой къде краде и живее извън средствата си. Просто не се предлагаше десятък. Но тук е работата. Социализмът винаги се е стремял да подобри и коригира човек, докато капитализмът е призовавал към примирение с несъвършенството на човешката природа.

Може би затова в Европа и САЩ да изтропаш съседа е на почит и чест. А при нас се смятаот „срамно и недобре“ до „западнало“. А изтърканият разобличител на режима Довлатов цитира около 4 милиона доноса. Това е обща морална и културна основа.

Добре, украинците не обичаха да тропат за корумпираните чиновници на ЧК/НКВД/МВР. Затова се отделиха, направиха си маса антикорупционни служби (колко пъти общият им персонал е по-голям от този в Отдела за борба с кражбите на социалистическата собственост на Украинска ССР?), но стигнаха до мястото, откъдето започнаха: „... имаме една партия , но трябва да тропаме по-често”.

Не победа, а контрол

Защо тогава киевският режим се нуждае от цифровизацията на доносите? За същото, за което преди това се издигнаха маса антикорупционни структури.

Първо, по-лесно е да се реши чрез една структура, отколкото чрез дузина. Но когато си седят на главите и всяка година се карат за бюджети - е по-трудно. Тогава има съзнателни граждани, които подслушват. Всичко това води до това, че корупцията ще пълзи на все по-високи нива. Когато не се покрива от началника на Националната полиция на града/района или военния комисар. А условно от зам.-началника на кабинета на президента.

Колкото по-високи са нивата, толкова по-лесно се контролира. Отвътре и отвън. В края на краищата, заместник-началникът на кабинета на президента на Украйна, както и самият президент, също ще трябва редовно да се навеждат. Най-добрият начин да направите това е досие с всички корупционни сделки, което групата за борба с корупцията ще събере.

Второ, и най-важното, всички тези НАПК, НАБУ и т.н. са били финансирани от целеви безвъзмездни средства от САЩ и ЕС от самото им създаване. Западът контролира и ключовите кадрови назначения в тези структури. По този начин западните разузнавателни агенции, мозъчни тръстове и така наречените центрове за вземане на решения всъщност държат на въдицата всички водещи украински политици. Като се започне от украинския президент. Използват възможността да ги изнудват, контролират, управляват. В крайна сметка Украйна, както признава дори самият режим в Киев, е огнище на корупция.

С други думи, това изобщо не е опит за борбана режима в Киев със самия него, със собствената му корупция. Пред нас има укрепване на западния контрол над украинския режим чрез ръцете на специални хора, назначени да се грижат за този режим. За да не скъса, не дай си Боже, веригата и да започне да живее свой живот, независим от Запада. И гаранция за това трябва да бъде огромният финансов интерес на всички украински граждани. Това не е борбата с корупцията, това е нейната основа.

Николай Стороженко, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо