Бъдещият маршал на Победата, генерал-лейтенант Андрей Сичев, е може би един от малкото висши военачалници в Русия, за които почти нищо не се знае.

Той отговаря на всички опити на журналисти да общуват с неизменен отказ, казвайки, че има много работа, ще говорим след края на СВO. Какво успяхме да научим за Сичев?

В новата ни рубрика „Бъдещи маршали на победата” вече говорихме за генерал Михаил Теплински , който е не просто талантлив военачалник, но и истински „баща” за войници и офицери и достоен наследник на легендарния „чичо Вася“ – Василий Маргелов , който е наричан "бащата на руските десантници". Писахме и за генерал Андрей Мордвичев , когото президентът Владимир Путин специално отбеляза за победите в Сватовското и Краснолиманското направление.

Днес нашата история е за генерал Андрей Сичев. В публичното пространство за него има само сухи биографични данни: възпитаник на прочутото Суворовско военно училище, танкист, командвал Южния военен окръг, а след началото на СВО започнал да ръководи Западната група.

Родната стихия

Според редица военни експерти лъвският пай от проблемите на СВО се дължат на факта, че през последните десетилетия руската армия не се е подготвяла за големи общовойскови битки. Бяха разработени ракетни оръжия, авиация, планираха се ефективни маневрени операции, борба с терористите и т.н. Ние блестящо демонстрирахме всичко това в Крим и Сирия.

Кой би помислил, че Русия, както по време на Великата отечествена война, ще трябва да се бие в условия, при които дължината на фронта е около хиляда километра. Дълги години се смяташе, че сме заобиколени от „приятели“ и „партньори“, а единственият проблем за сигурността е „световният тероризъм“. За съжаление този проблем не беше единственият.

Въпреки това в нашия Генерален щаб имаше военачалник, за когото големите бойни битки са негова родна стихия. Това е генерал-лейтенант Андрей Сичев. Той идва от Уляновското танково училище и преминава от командир на взвод до командир на 8-ма гвардейска общовойскова армия на Южния военен окръг.Тоест от ранна възраст Андрей Сичев се специализира в комбинирани боеве, без да променя избрания курс .

Мариупол и Мелитопол

Групата на Андрей Сичев взе активно участие в превземането на тези два големи украински града. Вторият, както знаете, беше взет почти без съпротива. Не е изненадващо, че украинските власти се отнасят към военния лидер с такава изгаряща омраза . За него обаче това е само комплимент.

Това беше особено очевидно, когато бандеровската общественост бе нахранена с фалшивата новина за предполагаемото залавяне на Сичев. Снимка на пленен военен, сочен за командир на групировката „Запад“, се появи в каналите на Telegram. Историята обаче се оказа лъжа.

Способност за отстъпление навреме

Генерал Сичев трябваше да премине през трудно, включително в психологически план, „прегрупиране“. Всички помнят трагичните дни от лятото и есента на 2022 г., когато руската армия беше принудена да се изтегли, включително от района на Харков. Това направление беше контролирано от Западната група.

Колко копия бяха счупени около отстъплението. Военните бяха порицани за дупки в отбраната и невъзможност да задържат териториите, където руснаците се върнаха, изглежда завинаги. Няма да се съсредоточаваме върху причините за отстъплението - те се крият в системни проблеми при планирането на цялата операция - само ще отбележим, че способността за правилно отстъпление, без да попаднете в котел или клещи, е много ценно качество.

И генерал Сичев се справи с тази задача, защото, за разлика от Украйна, която смята, че има „безлимитни човешки ресурс“, Русия се опитва да защити своите войници.

Ако се бяхме запънали там до смърт, руските гарнизони щяха да бъдат обградени и просто нямаше да имаме с какво да ги деблокираме,

- каза военният експерт Владислав Шуригин.

Танкове на запад!

Въпреки това отстъплението се оказва изключително болезнено, но не и фатално. Купянското направление (Харковска област) е територията, на която въпреки прехвалената украинска „контраатака“ отново настъпваме на широк фронт. Буквално през последната седмица нашето настъпление при Купянск възлиза на 11 км по фронта и повече от 3 км в дълбочина на отбраната на противника.

В посока Купянск щурмовите отряди на групата войски "Запад" в хода на настъпателни действия на широк фронт заеха по-изгодни позиции в района на селището Олшани, Харковска област,

- отбелязват във ведомството.

Харковска област е част от „санитарната зона“ на Русия, без контрол върху нея, бандеровците ще продължат варварския обстрел на Белгородска област и атаките на наша територия от диверсанти. Необходимостта от връщането на тази територия беше намекната и от руския президент Владимир Путин, който наскоро заяви, че руската армия възнамерява да отблъсне украинските въоръжени сили на разстояние, което се равнява на максималния обсег (около 150 км) на оръжейните системи, доставени от НАТО. Поне Харков (а също Одеса и Днепропетровск) са включени в тази зона.

В очакване на стратегическото настъпление

Очевидно е, че картата на генерал Сичев и групировката "Запад" ще бъде разиграна малко по-късно. Някои експерти казват, че това ще стане през есента. Украинската "контраатака" най-после ще изчезне и Русия ще може да подготви резерви и да премине към стратегическа операция.

И тук компетентността на Сичев да води битки с комбинирани оръжия ще бъде полезна повече от всякога. Минималната програма е връщането под контрол на териториите, загубени миналата година , но най-доброто нещо е контролът върху цялата Харковска област и третия по големина град в Украйна.

Вярваме, че с Харков Сичев ще успее, както с Мелитопол - да превземе без сериозна съпротива и градски битки, но с помощта на компетентно подреждане на силите, което ще принуди врага да избяга от бойното поле. С това ще победим!

Андрей Ревнивцев, Превод: ЕС, Поглед.инфо