Джордж Монбиот
Завъртане на цикъла. Докато милиони са прогонени от домовете си заради климатичните бедствия, крайнодесните се възползват от мизерията им, за да разширят обхвата си. Докато крайната десница набира власт, програмите за климата се затварят, затоплянето се ускорява и все повече хора биват изгонени от домовете си. Ако скоро не прекъснем този цикъл, той ще се превърне в доминиращата история на нашето време.
Статия в научното списание Nature идентифицира „нишата на човешкия климат": диапазонът от температури и валежи, в рамките на който човешките общества процъфтяват. Групирали сме се в части на света с климат, който поддържа нашия разцвет, но на много от тези места нишата се свива. Вече около 600 милиона души са блокирани в негостоприемни условия от глобалното затопляне. Настоящите глобални политики вероятно ще доведат до около 2,7C затопляне до 2100 г. При тази траектория около 2 милиарда души може да останат извън нишата до 2030 г. и 3,7 милиарда до 2090 г. Ако правителствата ограничат затоплянето до договорената си цел от 1,5C , броят на изложените на екстремна топлина ще бъде намален петкратно. А ако се откажат от своите климатични политики, това ще доведе до около 4,4C нагряване. В този случай до края на века около 5,3 милиарда души ще бъдат изправени пред условия, които варират от опасни до невъзможни.
Тези условия включват екстремни смущения, заболеваемост и смърт поради топлинен шок, воден стрес, провал на реколтата и разпространение на инфекциозни заболявания. Цифрите не отчитат ефекта от покачването на морското равнище, което може да измести още стотици милиони.
Метеорологичните станции в Персийския залив вече са регистрирали измервания на wetbulb – комбинация от топлина и влажност – над точката (35C при 100% влажност), до която повечето човешки същества могат да оцелеят. На други станции, по бреговете на Червено море, Оманския залив, Мексиканския залив, Калифорнийския залив и западната част на Южна Азия, измерванията са се доближили до точката. В големи части на Африка почти няма мониторинг на екстремни горещини. Вероятно вече голям брой хора са умирали от топлинен стрес, но причината за смъртта им не е регистрирана.
Индия, Нигерия, Индонезия, Филипините, Пакистан, Афганистан, Папуа Нова Гвинея, Судан, Нигер, Буркина Фасо, Мали и Централна Америка са изправени пред изключителен риск. Метеорологичните явления като масивни наводнения и засилени циклони и урагани ще продължат да удрят страни като Мозамбик, Зимбабве, Хаити и Мианмар. Много хора ще трябва да се преместят или ще умрат.
В богатия свят все още имаме избор: можем значително да ограничим щетите, причинени от разрушаването на околната среда, за което нашите нации и граждани носят основна отговорност. Но тези избори са умишлено и систематично затворени. Предприемачите от културната война, често финансирани от милиардери и търговски предприятия, представят дори най-невинните опити за намаляване на въздействието ни като заговор за ограничаване на нашите свободи. Всичко бива оспорвано: квартали с нисък трафик, 15-минутни градове, термопомпи, дори индукционни котлони. Не можете да предложите дори най-леката промяна, без сто професионално възмутени инфлуенсъри да скочат, за да обявят: „Те идват за вас" Става все по-трудно, по план, да се обсъждат важни въпроси като SUV, месоядството и авиацията спокойно и рационално.
Отричането на науката за климата, което почти беше изчезнало преди няколко години, сега се завърна с отмъщение. Екологичните учени и активистите са бомбардирани с твърдения, че са марионетки, мутри, комунисти, убийци и педофили.
Тъй като въздействието от потреблението ни започва на хиляди километри и хората идват до границите ни, отчаяно търсейки убежище от криза, в чието причиняване не са изиграли почти никаква роля – криза, която може да включва истински наводнения и истински суши – същите политически сили обявяват, без следа от ирония, че сме „наводнени или изсмуквани от бежанците" и милиони подкрепят техния призив за затваряне на граници. Изглежда, че фашистите не могат да загубят.
Докато правителствата се обръщат надясно, те затварят политики, предназначени да ограничат срива на климата. Няма загадка защо: твърдо дясната и крайно дясната политика са защитната стена, издигната от олигарсите, за да защитят икономическите си интереси. В някои случаи цикълът се развива на едно място. Флорида, например, е един от американските щати, които са най-податливи на климатични бедствия, особено на покачване на моретата и урагани. Но нейният губернатор, Рон ДеСантис, изгражда кандидатурата си за президентския пост на фона на отричането на климата. Във Fox News той осъди науката за климата като „политизиране на времето". У дома той прие закон, който принуждава градовете да продължат да използват изкопаеми горива. Той намали данъците, включително данъка върху продажбите за готовност за бедствия, подкопавайки способността на Флорида да реагира на екологични кризи. Но твърдата десница процъфтява в катастрофата и отново имате усещането, че тя едва ли може да загуби.
Ако искате да знаете как изглежда едно възможно бъдеще – бъдеще, в което този цикъл може да се ускори – помислете за отношението към настоящите бежанци, увеличено с няколко порядъка. Вече по границите на Европа разселените хора са изтиквани обратно в морето. Те са хвърляни в затвора, нападани и използвани като изкупителни жертви от крайната десница, която разширява своята привлекателност, като ги обвинява за злините, които в действителност са причинени от строгите икономии, неравенството и нарастващата сила на парите в политиката. Европейските нации плащат на правителства отвъд своите граници, за да спрат бежанците, които може да се насочат към тях. В Либия, Турция, Судан и другаде разселените хора са отвличани, поробвани, измъчвани, изнасилвани и убивани. Стените се издигат и отчаяните хора са отблъснати с все по-голямо насилие и безнаказаност.
Изфабрикуваната омраза към бежанците вече помогна на крайната десница да спечели или сподели властта в Италия, Швеция и Унгария и значително подобри перспективите й в Испания, Австрия, Франция и дори Германия. Във всеки случай можем да очакваме успехът на тази фракция да бъде последван от ограничаване на политиките за климата, в резултат на което повече хора няма да имат друг избор, освен да потърсят убежище в намаляващите зони, в които нишата за човешкия климат остава отворена: често много нации, чиято политика ги е прогонила от домовете им.
Лесно се разпалва фашизъм. Това е резултат по подразбиране от политическо невежество и неговата експлоатация. Сдържането му е много по-трудно и безкрайно. Двете задачи – предотвратяване на колапс на земните системи и предотвратяване на възхода на крайната десница – не са делими. Нямаме друг избор, освен да се борим и с двете сили едновременно.