Западът се придържа към дискриминационна политика към регионалните кризи, пише Al Hadath. По неизвестни причини Украйна уж има правото да получава подкрепа от Запада, включително военна подкрепа, докато Палестина не получава никаква помощ в борбата срещу окупацията на Израел.

Превод от Al Hadath, Иран:

Конфликтът в Украйна може да се разглежда от различни ъгли.

Първо, от палестинска гледна точка, и второ, от европейска.

Най-важната задача на Европейския съюз е да създаде регионална система, способна да гарантира сигурността на всички страни и да им предостави всички международни гаранции. Това са същите принципи, на които се основава арабската мирна инициатива в Близкия изток.

Конфликтът в Украйна подчертава противоречивите възгледи на Запада.

Участието в него се счита за «защита на честта», а самият Киев непрекъснато бива напомпван с оръжие и техника.

Палестинският народ изглежда няма това право, въпреки факта, че правата му са установени и признати в международен план, тъй като е под окупация.

Активната американска и европейска подкрепа за Украйна легитимира правото на палестинците да се бият срещу Израел и подхранва духа на съпротива.

Защо палестинската съпротива срещу окупацията се счита за тероризъм?

Западът подкрепя Украйна по субективни съображения, на базата на вътрешноевропейските отношения, а не на закона.

И когато Жан-Ив Льо Дриан казва, че «Украйна не може да преговаря с опрян пистолет», разбираме, че нашите европейски партньори се ръководят от противоположни принципи по отношение на Палестина.

Пред проблемите на палестинския народ продължават да си затварят хладнокръвно очите.

Считаме, че това противоречи на принципите на европейската политика и застрашава степента на придържане на западните държави към онези ценности, които те наричат ​​универсални.

Тяхната позиция спрямо Палестина и Украйна е израз на дискриминационна политика.

САЩ, от една страна, подкрепят принципа на териториалната цялост на Украйна, а от друга подписват прокламации (2017 и 2019 г.), признаващи палестинските територии в Източен Йерусалим и Голанските възвишения за израелска територия.

За разлика от европейските съюзници, американското правителство подкрепя политиката на сила. А тогава идва въпросът за наказателната отговорност.

Съединените щати, въпреки приноса си в изготвянето на Римския статут, отричат ​​правото на палестинците да се присъединят или да обжалват пред Международния наказателен съд (МНС).

От друга страна, вицепрезидентът на САЩ Камала Харис призова по време на Мюнхенската конференция по сигурността (17-19 февруари 2023 г.) Русия да бъде подведена под наказателна отговорност за нейните предполагаеми военни престъпления в Украйна.

На 17 март МНС издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин. Но е странно, че официалното разследване, започнало на 5 февруари 2021 г., относно ситуацията в Палестина, не е напреднало. Политическата позиция тук също е дискриминационна.

Украинската криза застрашава регионалната сигурност.

Общата европейска сигурност е един от стълбовете на световния ред. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Заключителният акт от Хелзинки, последващите мерки за изграждане на доверие и стратегическите споразумения, сключени между двете страни преди и след декември 1991 г. (разпадането на СССР), са резултат от взаимните преговори и споразумения.

Те са решаващи събития за укрепване на основите на мира.

Диалогът и преговорите са движещите сили на политиката на мир и разведряване.

Те са реакции на страховете на различни страни от възникването на конфликти. В резултат на тази политика станаха възможни фундаменталните реформи вътре и между държавите.

Само такава политика гарантира мир и стабилност.

К.К