Die Welt: Въоръжените сили на Украйна повтарят грешките на Вермахта, което им гарантира провала на „контранастъплението“
Ситуацията на украинския фронт много напомня навечерието на битката при Курск, пише Die Welt. Освен това въоръжените сили на Украйна повтарят всички грешки на германското командване през 1943 г. И следователно изходът от постоянно отлаганото „контранастъпление“ ще бъде същият като изхода от танковата битка между Червената армия и Вермахта.
Превод:
За успеха на Вермахта беше достатъчно да започне настъпление веднага след пролетното размразяване. Още на 13 март 1943 г. Адолф Хитлер поставя задачата да се извърши „клещообразна“ атака на Вермахта към град Курск. Операцията получи кодовото име «Цитадела».
Разбира се, политическите обстоятелства сега, през пролетта на 2023 г., са различни. Но ако погледнем чисто военно-тактическата страна, можем да видим с просто око общите черти в тези ситуации, които придават смисъл на сравнението на украинските войски с Вермахта.
Става дума за подобни територии (през 1943 г. това е Западна Русия, през 2023 г. е Източна Украйна). И в двата случая се предвижда нанасяне на мощни удари в източно направление през пролетта или началото на лятото. И в двата случая — тук е най-важното сходство — офанзивите се забавят, така че много медии (включително Die Welt) пишат за «очакването на «контраофанзива»».
Какво се случи през 1943 г.?
Щабът на Върховното главно командване, т.е. Съветският генерален щаб, също предварително обмисля опасностите, които заплашваха Червената армия в Курск. Дори през зимата е налице ситуация, при която територията, контролирана от врага, образуваше нещо като вдлъбнатина, т.нар. „дъга“. При този сценарий винаги съществува заплаха от прекъсване на комуникациите на военните части, които малко са изпреварили „съседните части“. Вместо да направят тактическо отстъпление, съветските генерали прехвърлиха войските си към Курск, чиято “издатина” се простираше на около сто километра от север на юг и на 140 километра от запад на изток.
Междувременно другата страна също обсъждаше действията си. Още на 15 април 1943 г. Хитлер лично взема решение: „Веднага щом метеорологичните условия позволят, първият от настъпателните удари тази година ще бъде настъплението с кодово име “Цитадела“.
Настъплението е планирано за 3 май 1943 г. Но ръководството на група армии “Център” изразява несъгласие: те заявили, че единственото реалистично време за настъпление може да бъде 15 май, не по-рано.
След това започва цяла верига от различно прехвърляне на датата за настъплението.
Валтер Модел, един от фаворитите на Хитлер сред висшите генерали, на 27 април предупреждава настъплението да не се започва твърде рано, за да не се провали поради липсата на сили. Тогава внезапно пристигнали „окуражаващи“ новини от Имперското министерство на въоръженията и боеприпасите: оказало се, че за 10 юни 1943 г. е възможно да се доставят голямо количество тежка техника, противотанкови оръдия и други оръжия към източния фронт.
Така Хитлер отложил настъплението за 12 юни.
По ред други причини датата за начало на настъплението била преместена на 25 юни, а четири дни по-късно отново на 20 юни 1943 г. След това на 16 юни пристигнало съобщение, че от 18 юни трябвало да се изчака началото на настъплението, което щяло да започне във всяка секунда.
Но в същия ден командването на Вермахта, представлявано от личния военен съветник на Хитлер Алфред Йодл, препоръчал “Цитадела” да бъде отложена до изясняване на общата стратегическа ситуация.
Всички тези многобройни прехвърляния на датата на настъплението помогнали на Червената армия. (И това въпреки факта, че главният стратег на Източния фронт, фелдмаршал Ерих фон Манщайн, предложил да се нанесе удар с наличните сили още в средата на март, използвайки фактора на изненадата.)
Поради тези забавяния ръководството на Вермахта се отказало от две силни страни на своите войски, които през 1941-1942г. осигурили победата си над числено и технически превъзхождащата Червена армия: германците изоставили факторите изненада и скорост.
„Първоначалният план беше следният: да се постигне успех чрез бърза и внезапна офанзива срещу неподготвения враг. Но тази идея беше „усвоявана“ твърде дълго, тя изтече“, обобщава историкът Бернд Вегнер в труда си „Германският райх и Втората световна война“.
Вегнер работи в Центъра за военна история и социални науки на Бундесвера.
Факт е, че през всичките тези седмици Червената армия се окопава. Около 30 000 оръдия, минохвъргачки, ракетни системи за многократно изстрелване били доставени в зоната на предполагаемата атака от Вермахта.
Стотици хиляди цивилни били включени в изграждането на окопи и противотанкови ровове. Създадени били осем отбранителни линии.
Общата дължина на създадените отбранителни линии била 300 километра.
Оборудвани били 17 000 землянки, както и 84 000 огневи точки и картечни гнезда.
В резултат Червената армия на СССР нанесла съкрушителна победа над Вермахте.
К.К
