Швеция е домакин на учението "Аврора-23", което ще продължи до 11 май и ще бъде най-мащабното от всички маневри, проведени на територията на Швеция през последните 25 години.
В тях участват 26 000 войници от САЩ, Великобритания, други държави от НАТО, включително Финландия, както и от Австрия и Украйна .
Както каза подполковник Хенрик Ларсон от шведската армия, който отговаря за планирането на учението, целта е „да се повиши общият капацитет на шведските въоръжени сили да отблъснат въоръжена атака... и също така да се подготвят за членство в НАТО“.
На 18 май 2022 г. Швеция и Финландия кандидатстваха за присъединяване към НАТО и по този начин се отказаха от неутралния си статут. Турция обаче се противопостави на приемането на тези държави в алианса. Анкара обяснява позицията си с факта, че нито Швеция, нито Финландия я подкрепят в борбата срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) и организацията на Фетхуллах Гюлен (FETO), преследвани в Турция като терористи.
В резултат на преговори Финландия и Турция изгладиха различията си, след което Финландия официално се присъедини към НАТО на 4 април 2023 г. Диалогът между Стокхолм и Анкара обаче все още не е довел до успех. Въпреки че участието в дейностите на НАТО всъщност прави Швеция член на този военен блок, официалното й влизане в алианса ще бъде само формалност. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че Швеция трябва да се присъедини към НАТО по време на следващата среща на върха на алианса през юли.
Съединените щати в продължение на много години агресивно привличат Швеция и Финландия в НАТО, опитвайки се да противодействат на Русия в Арктика. И двете страни участват в Арктическия съвет. Сега Русия го председателства, ще продължи до май, но още не е ясно как ще се прехвърли председателството. Има предположение, че след като председателството премине от Русия към някой друг, Русия вече няма да председателства Арктическия съвет.
Пряка последица от присъединяването на Швеция към НАТО ще бъде това, че въоръжените сили на кралството ще преминат под командването на НАТО. Що се отнася до Финландия, нейното влизане в НАТО се дължи преди всичко на факта, че Карелия й беше обещана ... "след разпадането на Русия".
Китайският фактор започва да играе все по-важна роля в Арктика . През 2018 г. Китай беше провъзгласен за близка до Арктика държава. КНР вече инвестира значителни ресурси в Арктика, показвайки активност в редица области, от хуманитарни и научни изследвания до проектите за LNG. Ето и китайския проект на „Полярния път на коприната“.
Струва си да се отбележи, че политиката на Китай в Арктика е многовекторна: работи се с всички членове на Арктическия съвет, предимно с тактическия съюзник Русия, но също и с европейските арктически страни и дори с американския щат Аляска . Присъствието на Китай в Арктика постепенно се разширява.
Основната причина за активността на Китай в Арктика е подготовката за разгръщащата се конфронтация със Съединените щати. Топящият се лед дава на Китай допълнителни възможности да оспори действащото международно законодателство, което ограничава възможностите за търговска и най-вече военна навигация за китайските кораби.
Като се има предвид крехката и фундаментално важна екологична система на Арктика за глобалния климат, преместването на сблъсъка между две суперсили в този регион може да има сериозни последици. От една страна, Китай използва всяка възможност за разработване на минералните запаси на арктическата зона, от друга страна, китайският флот ще навлезе в крайбрежните води на Аляска, Канада и Гренландия, образувайки нова проекция на китайската мощ от север .
Активирането на Швеция на северния фланг на НАТО показва, че НАТО ще хвърли всички налични резерви в предстоящата битка за контрол над Арктика.
Дмитрий Седов, Превод: ЕС, Поглед.инфо
