Салман Рушди, Курт Вестергор, Ларс Вилкс, „Шарли ебдо“ – атаките на фанатици срещу свободното слово

Салман Рушди, Курт Вестергор, Ларс Вилкс, „Шарли ебдо“ – атаките на фанатици срещу свободното слово
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    15.08.2022
  • Share:

Нападението срещу Салман Рушди, срещу когото има издадена иранска фетва заради творбата му „Сатанински строфи“, съживи спомени за други атаки или опити за нападения в последните двайсет години поради сходни причини. Заради книгата си, написана през 1988 г. и възприета като обида за исляма и като богохулство, Рушди години наред се укриваше. А през първите шест месеца от издаването на фетвата, той смени 56 жилища.

През 1991 г., когато Рушди започва да се появява на обществени места неговият японски преводач е намушкан до смърт, а италианският и норвежият му преводач са нападнати. Две години по-късно 37 души загиват в хотел в Турция при пожар, подпален от протестиращи срещу турския преводач на книгата, който оцелява в тази трагедия, припомня Франс прес.

Рушди бе нападнат в петък в курортен град в щата Ню Йорк, където се готвеше да произнесе лекция. Нападателят е от щата Ню Джърси, но семейството му е от ливански произход стана ясно вчера. Мъжът бе идентифициран от полицията като Хади Матар и вчера му бяха повдигнати обвинения и бе постановено той да остане ареста без право на гаранция, предадоха световните агенции.

Мрачните спомени, съживени от това нападение, включват атаките срещу двама европейски карикатуристи – датчанина Курт Вестергор и шведа Ларс Вилкс, както и атентатът срещу редакцията на френското издание „Шарли ебдо“, посочват европейски издания.

Датският карикатурист Курт Вестергор става световно известен и скандален в мюсюлманския свят през 2005 г. заради карикатура, на която пророкът Мохамед е нарисуван с тюрбан във формата на бомба. Карикатурата на Вестергор е част от 12 рисунки на пророка Мохамед. Серията е озаглавена „Лицето на Мохамед“ и е публикувана на 30 септември 2005 г. в датското консервативно издание „Юландс постен“. Първоначално карикатурите остават незабелязани, но постепенно датската мюсюлманска общност започва да ги коментира и се стига до демонстрация 15 дни по-късно в Копенхаген. После посланиците на мюсюлмански страни в Дания протестират пред датските власти. След което последва гневна вълна и антидатски протести в мюсюлманския свят през февруари 2006 г.

В Дания това е възприето като най-сериозната външнополитическа криза, в която се оказва забъркана страната от Втората световна война насам, припомня френската телевизия Те Еф 1. Любопитното е, че Вестергор работи за „Юландс постен“ от средата на 80-те години като илюстратор и неговата породила полемика рисунка е била публикувана и преди това, без да предизвика същия скандал.

След полемиката заради публикацията на карикатурата през 2005 г. Вестергор живее под полицейска защита. Домът му е превърнат в убежище срещу атаки, със стоманени врати, специално оборудвана стая за укриване, непробиваеми стъкла на прозорците и камери за наблюдение.

През 2008 г. датските служби за сигурност задържат двама тунизийци и един роден в Мароко датчанин, планирали убийството на Вестергор. В началото на 2010 г. датската полиция арестува 28-годишен сомалиец, въоръжен с брадва, проникнал в къщата на карикатуриста. Вестергор е бил в дома си заедно с внучката си по това време и успял да се укрие в обезопасената стая в дома си и да се свърже с полицията. Нападателят бил свързан със сомалийските ислямисти от Аш Шабаб“ и бе осъден през 2011 г. на 10 години затвор плюс депортация. През март 2013 г. психично болен мъж бе задържан в автобус в Дания, тъй като започнал да вика, че ще убие Вестергор.

Карикатуристът бе включен и в списъка на терористичната група „Ал Каида“ за мишени, набелязани за убиване. Списъкът се появи в списанието „Инспайър“ на терористичната организация. В него бяха поставени фигури, за които се смята, че са нанесли обида на исляма. Сред тях бяха Салман Рушди, карикатуристът и главен редактор на „Шарли ебдо“ Стефан „Шарб“ Шарбоние и шведът Ларс Вилкс.

Курт Вестергор почина през юли миналата година на 86-годишна възраст след дълго боледуване. Семейството му каза, че той е умрял в съня си в Копенхаген.

Шведският визуален творец и карикатурист Ларс Вилкс става известен и поражда полемика през 2007 г., когато рисува пророка Мохамед като куче в три карикатури, предназначени за изложба, която така и не се състои от съображения за сигурност. Тогава регионалното издание „Нерикес Алеханда“ публикува рисунките и това поражда протест от страна на организациите на мюсюлманите в Швеция.

Последва и осъждане от страна на редица чуждестранни правителства, сред които тези на Иран, Пакистан, Афганистан, Египет, Йордания, както и от страна на Организацията за ислямско сътрудничество. Вилкс е принуден да живее под полицейска защита. А организацията „Ислямска държава в Ирак“ обявява награда от 150 000 долара за убийството му.

Има няколко заговора за ликвидирането на Вилкс. През 2009 г. е осуетен първи такъв заговор в САЩ. Трима американски граждани са участвали в него. Сред тях е и Колийн Ла Роуз, известна с прякора Джихад Джейн. Тя е осъдена на 10 години затвор за свързани с тероризма обвинения. Смята се, че тя се опитвала да набере мюсюлмани за убийството на Вилкс. Във връзка с това разследване са задържани и четирима мъже и три жени в Ирландия.

На 11 май 2010 г. протестиращи мюсюлмани нападат Вилкс, докато той чете в университета в Упсала лекция, посветена на темата за свободата на словото. По време на лекцията е прожектиран и филм за исляма и хомосексуализма. Някои кадри показват мъже, които се целуват, и зрители настояват прожекцията да се прекрати, а после някои от тях нападат Вилкс, при което очилата му са счупени. На 15 май 2010 г. подпалвачи нападат дома на Вилкс в Южна Швеция. Чупят прозорците и хвърлят запалителна бомба вътре. Предизвикват малък пожар. Вилкс не е по това време в къщата. За атака са арестувани двама братя от шведско-косовски произход и са осъдени на две и три години затвор.

На 24 ноември същата година във видео на „Аш Шабаб“ са отправени смъртни заплахи срещу Вилкс. На 11 декември 2010 г. мъж се самовзривява в Стокхолм, като преди това праща послание до медия и до полицията, в което казва, че „докато не прекратите вашата война срещу исляма и охулването на пророка и вашата налудничава подкрепа за прасето Вилкс, вашите деца, сестри и дъщери ще умират по същия начин, по който умират нашите братя и сестри“.

Както вече бе споменато, Вилкс също попада в този период и в списъка на „Ал Каида“ за мишени за убиване.

На 14 февруари 2015 г. на събитие, организирано от Вилкс под наслова „Изкуство, богохулство и свобода на словото“ в културен център в Копенхаген, мюсюлмански екстремист с полуавтоматично оръжие напада аудиторията и убива филмовия режисьор Фин Норгор. Трима полицаи са ранени. Нападателят бяга от местопрестъплението и напада синагога, където убива още един човек. Ликвидиран е при престрелка с полицията същия ден. След това нападение Вилкс започва да се укрива.

Ларс Вилкс умира на 75-годишна възраст в автомобилна катастрофа на 3 октомври миналата година в Маркарид, в Швеция. Той се е връщал от среща в Стокхолм с приятелката си, журналистката Стина Лундберг Дабровски. Пътувал е с двама полицаи в полицейска кола без обозначителни символи. Тя се удря в камион и се подпалва. Тримата пътници в колата умират, припомня Би Би Си. През юни полицията в Швеция приключи разследването на инцидента и обяви, че няма нищо подозрително в него и става дума за пътно произшествие, допълва „Дойче веле“.

Френското сатирично издание „Шарли ебдо“, излизащо веднъж седмично, е известно с карикатурите си и публикациите си по всякакви поводи. Сред тях има и карикатури на пророка Мохамед, но също и карикатури на политици, кралски персони, на фигури от други религии и вярвания. През 2006 г. то препубликува карикатурите на пророка Мохамед, публикувани година преди това в „Юландс постен“. През 2011 г. на корицата на един от броевете пише „Шериат ебдо“ и има карикатура на пророка Мохамед. Последва хакерската атака срещу сайта на изданието и нападение със запалителна смес по редакцията.

През 2012 г. изданието публикува серия от карикатури на пророка Мохамед, в това число и такива, представящи го гол. Това се случва след серия от нападения по американски посолства в Близкия изток, свързвани с антиислямския филм „Невинността на мюсюлманите“. След публикуването на карикатурите редакцията на изданието започна да се охранява от силите за борба с безредиците. Междувременно „Ал Каида“, както бе споменато по-горе, постави главния реактор на изданието – Шарб, в списъка си с мишените за убиване. Тогава Шарб поиска разрешение за носене на оръжие с цел самозащита, но на молбата му не е бил даден отговор от съответните органи.

Заради опасността за изданието редакцията му е преместена в друга сграда, като нищо не показва, че тя е там. Но въпреки това на 7 януари 2015 г. радикализираните братя Куаши атакуват редакцията, в която са се събрали журналисти на изданието и други лица и извършват масов разстрел. Жертвите са 12, сред които Шарб и водещи карикатуристи и журналисти на изданието, а също и един охранител, един полицай и един служител по техническата поддръжка. Братята Куаши са ликвидирани два дни по-късно, докато се укриват в издателство в близък град. Паралелно с това нападение техният съратник Амели Кулибали атакува еврейски супермаркет в Париж и убива няколко души. За атаката срещу „Шарли ебдо“ отговорност поема на 9 януари организацията „Ал Каида на Ислямския полуостров“, като за мотив изтъква отмъщение заради честта на пророка Мохамед.

Случилото се поражда вълна от възмущение в целия свят. През септември 2020 г. в Париж започна процес срещу 14 обвиняеми заради атентата срещу „Шарли ебдо“. Трима от тези 14 души бяха съдени задочно. Всички обвиняеми бяха помагачи и приближени на атентаторите. Присъдите по делото бяха обявени на 16 декември 2020 г., като всички бяха признати за виновни и осъдени на между 4 години и доживотен затвор, припомня „Франс 24“.

Всички тези случаи, както и нападението срещу Салман Рушди сега, неизменно повдигнаха въпроса и за свободата на словото, отбелязват изданията.

 

 

 

 

Станете почитател на Класа