Маргарет Тачър не е на власт от 1990 г. Всъщност тя не е между живите от 2013 г. Но бившата премиерка от Консервативната партия редовно бе споменавана в тазседмичната надпревара за избор на следващ британски лидер на мястото на Борис Джонсън.
Тачър, най-поляризиращият министър-председател в съвременната британска история, е еднакво мразена и почитана, тъй като смаза волята на профсъюзите и приватизира огромна част от индустрията. Твърда и открита, тя изведе консерваторите до три изборни победи и управлява от 1979 г. до 1990 г. – най-дългият непрекъснат период на власт за британски премиер от над 150 години.
Фаворитът в надпреварата за следващия лидер на Великобритания, бившият министър на финансите Риши Сунак, заяви, че неговата икономическа визия на практика е „разумен тачеризъм“, след като влезе в спор с други кандидати, като отказа да обещае незабавно намаляване на данъците.
Министърката на търговията Пени Мордонт каза тази седмица, че, като Тачър, и тя е подценявана, защото е жена. Министърът на финансите Надим Захауи заяви, че Тачър е негов политически идол и нейният произход като дъщеря на магазинер му е показал, че всеки може да успее във Великобритания.
Кандидатите се борят за наследството на Тачър, отчасти защото сега се опитват да очароват двестате хиляди членове на Консервативната партия, призвани да изберат следващия премиер, а не милиони британски избиратели, както се случва на парламентарните избори. А тази членска маса е съставена основно от бели, застаряващи и мъже, които почитат Тачър.
„Тачър си остава политическа героиня за много от членовете на Консервативната партия, голяма част от които са на възраст, на която пазят ярък спомен за времето на Тачър и го смятат за някои от най-великите политически години, които са преживели“, каза Джонатън Тонг, професор по политика в Ливърпулския университет. „Няма да бъдете избран, ако критикувате Тачър“, добави той.
„ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕЙДИ“
В момента Великобритания преживява постоянно нарастваща инфлация, бюджетни дефицити, растящи данъци и вълнения в промишлеността, които, въпреки че не са близо до нивата от 70-те и 80-те години на миналия век, предизвикаха публикуването коментари в медиите, че страната отново навлиза в период на стагнация.
През 1979 г., когато според много британски лидери страната е изправена пред неизбежен икономически упадък, Тачър поставя начало на социални и икономически реформи, включително намаляване на данъците, подпомогнато от откриването на петрол в Северно море. Тя дерегулира финансовия сектор, приватизира държавните индустрии и помага на икономиката да се съживи.
Въпреки че подобрява живота на милиони хора, нейното решение да затвори нерентабилни индустрии причинява трайни икономически последици в части от Великобритания. Безработицата се удвоява в средата на 80-те години на миналия век, достигайки ниво, което не е било отчитано от Голямата депресия и в някои части на Северна Англия Тачър и до днес остава фигура, предизвикваща омраза.
Повечето консервативни кандидати, оставащи в надпреварата за наследник на Джонсън, изцяло подкрепят политическото наследство на Тачър и предлагат свои собствени интерпретации три десетилетия след като тя беше свалена от власт от собствената си партия.
Сунак каза, че със своята предпазливост при боравене на финансите на страната следва по-отблизо от съперниците си икономическия подход на Тачър. Той оприличи нейното детство, прекарано над магазина за хранителни стоки на баща ѝ, със своето собствено, през което той е помагал в аптеката на майка си. „Трябва да спечелиш това, което харчиш“, заяви Сунак пред „Телеграф“. „Бих описал това като разумен тачеризъм. Вярвам, че това е същото, което Тачър би направила“, добави той.
Захауи, самоизградил се милионер, пристигнал в Англия като дете и без да говори английски, очерта своята мечта да стане модерна мъжка версия на Маргарет Тачър. Той дори въвлече името й в политически разговор за затлъстяването. „Когато говорим за данъци, ние говорим за свобода“, каза той. „Свободата да избираш за какво ще похарчиш трудно спечелените си пари, свободата да избираш храната, която купуваш в супермаркета, без да бъдеш наказван от държавата за това, че искаш шоколад“, добави Захауи.
Главната прокурорка Сюела Брейвърман заяви през май, че нейните идоли са Тачър и героят от времето на войната Уинстън Чърчил. Друга водеща кандидатка, външната министърка Лиз Тръс, подобно на Тачър, говори с ентусиазъм за свободна търговия, ниски данъци и малка държава. Тя се снима в танк и по друг повод с кожена шапка, правейки препратки към известни снимки на Тачър, направени, докато тя беше на власт и беше наричана „Желязната лейди“.
