В ранната вечер светлините бързо се движат в централния бизнес район на Окланд и хората ги следват. От офисите излизат работници по улиците, но броят им все още е малък – от хилядите, изпратени да работят от вкъщи, много все още не са се върнали. Витрините на Queen Street, главната търговска артерия, са изпъстрени от табели „Дава се под наем". До късно вечерта улицата е пуста. На много витрини собствениците са поставили стоманени решетки.
Поизпразнени от Covid-19, някои градове в Нова Зеландия сега са изправени пред скок на престъпността. Полицейските данни, публикувани на RNZ, показват, че нивата на насилствена престъпност в Окланд, най-големият град, са се повишили с 30% от нивата преди пандемията и остават стабилни в сравнение с предходната година - въпреки месеци на локдаун, който държа хората блокирани. В Уелингтън неотдавнашните стрелби разтърсиха някои жители. Поредица от „таранни набези", при които нарушителите забиват коли в стъклени витрини и ги ограбват, доминират в заглавията. Възрастта на някои предполагаеми нарушители е особен шок: полицията съобщава за задържане на деца на 11 години зад воланите на откраднати коли.
Според международните стандарти градовете в Нова Зеландия обикновено са считани за относително безопасни. Агенциите за социални услуги и полицията казват, че зад това се крие кипяща смес от социални лишения, изострени от стреса на пандемията, и група новозеландци, които са се промъкнали през пукнатините на схемите за държавна подкрепа.
В центъра на Окланд надзирателите на маорите се движат през търговския квартал на групи с висококачествени жилетки. Надзирателите наричат себе си „очите и ушите" на града. Мнозина са прекарали години, раздавайки храна и помощ, или ходейки по патрули в общността. По улиците, казват, нараства отчаянието. Въпреки че правителството е наляло много пари в сектора на Covid, все още има празнини. Тези, които пропадат през тези пукнатини, се борят сами и се връщат на улицата и към дребните престъпления. Те са особено загрижени за децата и тийнейджърите, които започнаха да излизат извън обсега на радара, когато Covid-19 затвори училищата.
„Имаме рангатахи [млади хора], които не са ходили на училище в продължение на... две години. Това е много време. Говорим за децата... които са умни на улицата, но образователно са под чертата. И уличната им интелигентност взема надмощие", казват те.
Ръстът на престъпността и водовъртежът от медийно отразяване, който я съпътства, се превръщат в политически проблем за правителството, което този месец обяви над половин милиард долара допълнително полицейско финансиране, един от най-големите разходни пакети, обявени преди годишното обявяване на бюджета.
Но надзирателите на маорите – заедно с други агенции за социални услуги – казват, че грабежите и нападенията са симптоми на набор от социални проблеми, по които Нова Зеландия се бори да постигне напредък - достъпност на жилищата, неравенство и растящи разходи за живот.
