Малцина смятаха, че този ден някога ще дойде, но земетресението е на път да разтърси френската политика. Преди законодателните избори следващия месец известните фракционни леви партии във Франция решиха да обединят усилията си. Европа Екология-Зелените (EELV), Социалистическата партия (PS) и Френската комунистическа партия (PCF) се обединяват около левия популистки France Insoumise (LFI) на Жан-Люк Меленшон за общ набор от кандидати.
В полупрезидентската система на Франция законодателните избори често остават пренебрегнати, но те играят решаваща роля при определянето на това каква част от дневния ред на президента може да бъде приложена. Без мнозинство в националното събрание, президентът е принуден да дели властта с конкурентен премиер и кабинет – ситуация, известна като „съжителство". Това се е случвало три пъти преди.
И все пак съвместното съжителство е реална възможност в днешния изключително нестабилен пейзаж, като проучванията сочат, че новата коалиция за единство Nupes – Nouvelle union populaire écologiste et sociale – е на път да спечели значителен дял от местата. Дори ако не успее да получи абсолютно мнозинство и да сформира собствено правителство, един новоупълномощен ляв блок в парламента може да създаде главоболие за президента Еманюел Макрон и втория му мандат в Елисейския дворец.
Постигането на споразумение не беше лесно и напрежението остава, но пактът за единство беше подхранван от смесица от споделени идеологически ангажименти, голяма доза личен интерес и известна готовност за компромис. Преди президентските избори всеки от членовете на коалицията се бореше за първо място в законодателната власт. Но след това дойде силното представяне на Меленшон на първия тур на президентските избори, който почти победи Марин Льо Пен и за малко не влезе на балотаж.
Триенето продължава. Някои от старата гвардия на социалистите са разгневени от сделката, включително бившият президент Франсоа Оланд, който я разглежда като предателство към наследството му. Няколко социалисти, които се очаква да се кандидатират, все още нямат официалната благословия на коалицията или дори може да не я искат. Комунистите спориха с La France Insoumise за определено място в предградията на Лион. Критиците с право посочват липсата на кандидати, които приличат на гласоподавателите от работническата класа и имигрантите, именно които едва не поставиха Меланшон на балотажа миналия месец. Все пак изглежда споразумението ще продължи поне до изборите през юни.
Голяма част от програмата Nupes е в всъщност доста скромна – повишаването на минималната работна заплата, намаляването на възрастта за пенсиониране и инвестирането в обществени услуги са далеч от революционни предложения – но това не е важно. Това, което вероятно е по-разстройващо за президента и неговите крайнодесни съперници, е текущото политическо уточняване. Появата на мощен електорален блок, съсредоточен върху La France Insoumise – коалиция, ангажирана с преразпределение на богатството и защита на етническите и религиозни малцинства – ще провали мита, който служи както на Макрон, така и на Льо Пен през последните години. Това би разбило илюзията, че техните политически лагери са единствените две предлагани възможности („прогресисти" срещу „националисти" или „популисти" на езика на Макрон; или „патриоти" срещу „глобалисти" на езика на крайната десница).
Отдавна е очевидно, че огромна част от френския електорат – милиони млади хора, част от работническата класа и значителен дял прогресисти от средната класа – не се вписва в тесните рамки на този дебат. Сега тези избиратели най-накрая имат коалиция, която е сериозна.
