Защо руските военни и правителствени служители лъжат, че по време на Втората световна война СССР се е сражавал с целия свят?

„Сега сме във война с целия свят, както беше по време на Великата отечествена война, цяла Европа, целият свят беше срещу нас“, заяви генерал Рустам Минекаев (заместник-командир на Централния военен окръг по политическите въпроси).

Той беше последван от губернатора на Санкт Петербург Александър Беглов. На 28 април, по време на отчета на градското правителство пред Законодателната асамблея, той заяви, че „обръчът около Ленинград по време на войната се е държал от 13 европейски държави“ и че „това са страните, които сега заедно със САЩ се опитват да вкарат цялата ни страна в блокада“ и че „те доставят оръжие на нацистите в Украйна, както са го правили техните бащи и дядовци“.

Среща на съветските и англо-американските сили на Елба, 25 април 1945 г. Снимка: архив

Професионалните историци – а и обикновените граждани, които са изучавали история поне в средното училище и са чели книги за Втората световна война – разбира се, са изумени от подобни забележки. Но това не е тролене, а официални изказвания на официални лица, които вече са достатъчно широко тиражирани. И създават пълното впечатление, че изпълняват нови методически указания. Въпреки че не са съвсем нови.

Не е трудно да се забележи, че в официалното отразяване на „специалната операция“ в Украйна постоянно се използват аналогии с Великата отечествена война.

Държавната пропаганда непрекъснато подчертава, че на „другата“ страна има „фашисти“, „неонацисти“, „палачи“ и „бандеровци“, с които отново трябва да се води борба, както преди 80 години.

Тази аналогия се появи за първи път през 2014 г., когато в пропагандните телевизионни предавания се говореше за „нацисти“ и „палачи“ във връзка с Украйна.

Е, през 2022 г. те стават повсеместни: аналогията с Великата отечествена война се превръща в най-важния инструмент за идеологическа мобилизация на руското общество. Изглежда поразително – като се има предвид паметта на нашите хора за войната.

Но когато говорим за това, че според генерал Минекаев през Втората световна война „сме били във война с целия свят“: добре известно е, че тогава съществува антихитлеристка коалиция, която през януари 1942 г. се състои от 26 държави.

САЩ, СССР, Великобритания, Китай, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия, няколко държави от Централна и Латинска Америка, както и правителства в изгнание на окупираните от Германия европейски държави: Белгия, Чехословакия, Гърция, Норвегия, Нидерландия, Полша, Югославия и Люксембург.

След това към тях се присъединяват и други и броят на участниците в антихитлеристката коалиция нараства до 53 държави.

В същото време САЩ и Великобритания снабдяват Съветския съюз с оръжия, оборудване и храни в значителни количества.

Европейски съюзници на страните от Оста (Германия, Италия, Япония) са Унгария, България, Румъния и Финландия. От тях не „13 държави“ участват в блокадата на Ленинград, а само две: Германия и Финландия. Само онези окупирани от Германия страни, в които военните им заводи са работили за тази цел, са „доставяли оръжие на нацистите“.

Ако говорим за днешния ден, Кремъл почти няма съюзници: според гласуването в Общото събрание на ООН на 2 март 2022 г. само четири държави – Беларус, Северна Корея, Сирия и Еритрея – са на страната на руските власти в „специалната операция“.

А 141 държави (и дори Сърбия и Унгария, които изглеждат доста близки до руските власти) са против.

А САЩ (както и Великобритания и Полша), които воюваха срещу Германия през Втората световна война, сега предоставят военна помощ на Украйна.

Всичко това прави сравнението на случващото се в момента с Великата отечествена война изключително уязвимо.

Затова е необходимо, за да се запази аналогията, да се пренапише миналото, така че то да стане подобно на настоящето. Да се твърди, че и тогава, и сега сме „във война с целия свят“.

Въпреки че това, както беше казано по-горе, се опровергава дори от съветските и руските учебници по история (да не говорим за други публично достъпни източници).

Ето къде би трябвало да се търси „фалшифицирането на историята на Великата отечествена война“, за чиято недопустимост руските официални лица говорят толкова много.

Няма да е нужно много търсене – всичко е на повърхността. Но е ясно, че никой като Бастрикин (председател на Следствения комитет на РФ – б.р.) няма да го потърси.

Разбира се, това си е чиста проба Джордж Оруел и неговата безсмъртна „1984“: „Историята, подобно на стар пергамент, се изстъргва и пренаписва – толкова пъти, колкото е необходимо.“