Правителството на Китай няма легитимността, която произтича от спечелването на избори. Но официалните лица в Китай често твърдят, че комунистическата партия се ползва от нещо още по-добро: „легитимност на постиженията“, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Идеята, че китайското правителство с лекота превъзхожда дисфункционалния Запад, беше прокарвана силно по време на кризата с ковид. На церемония през 2020 г. президентът Си Дзинпин обяви, че „пандемията за пореден път доказва превъзходството на социалистическата система с китайски характеристики“. На първата годишнина от избухването на вируса в Ухан, градът беше домакин на изложба за успешната битка на Китай срещу болестта, включваща, както съобщи BBC, „модели на медицински работници в защитни костюми… и където и да погледнете, гигантски портрети на Си.” 

Но триумфализмът на Си започва го преследва. Политиката за „нулев ковид“ се разпада. Шанхай, град с 26 милиона души, бе затворен в продължение на пет седмици в отчаяни усилия да се потисне вирусът - с тревожни истории за хора, които гладуват или се побъркват, докато се борят с принудителното затваряне.

Сега властите твърдят, че блокадата в Шанхай постепенно се облекчава. Но има нарастващи опасения, че Пекин може да е следващият мега град, който ще бъде затворен. Много по-малко известни градски зони вече са обект на строги ограничения. Като цяло се смята, че в момента около 345 милиона души живеят при пълна или частична блокада в 46 различни града.

Основният проблем е, че омикрон вариантът на вируса е силно заразен. Така че всеки опит да се напъха пандемичния дух обратно в бутилката може би е обречен.

Социалните, психологическите и икономическите последици от блокадите в стил Шанхай са ужасни. Но това, което може би тревожи Си Дзинпин най-много са политическите ефекти. Китайският лидер наближава критичен момент в своето управление. Тази година той ще завърши втория си мандат като генерален секретар на Китайската комунистическа партия - етапът, на който двамата му предшественици се оттеглиха.

Но Си Дзинпин възнамерява да остане. Това ще трябва да бъде потвърдено на решаващия 20-ти конгрес на комунистическата партия, който вероятно ще се състои през ноември. Трети мандат като лидер на партията ще укрепи личната власт на Си над страната. През последните години мислите на Си Дзинпин бяха записани в конституцията на комунистическата партия, а ограниченията върху мандатите на китайския президент бяха премахнати.

За да се гарантира, че по-нататъшната консолидация на личната власт на Си Дзинпин върви по план, култът към него трябва да остане неопетнен. Но сега китайският лидер е изправен пред кошмарната перспектива месеците преди партийния конгрес да бъдат помрачени от икономическа криза и социално напрежение, причинени от многократните блокади.

Един очевиден изход би бил да се премине към политика на живот с вируса в западен стил. Но докато някои западни правителства се провалиха с първоначалния си отговор на коронавируса поради прекалено либертарианство, Си и комунистическата партия страдат от обратния проблем: обсебени са от прекомерния контрол. Техният вкоренен инстинкт е да реагират на разпространението на пандемията, като изискват все по-голяма дисциплина и жертви от китайския народ.

Новата фаза на пандемията също така разкрива опасни недостатъци в първоначалния отговор на Китай срещу вируса. Ранният успех на стратегията за нулев ковид гарантира, че смъртните случаи в Китай са само няколко хиляди, в сравнение с повече от милион смъртни случаи в САЩ. Това беше истински триумф.

Но приспан от успеха на стратегията за нулев ковид, Китай беше твърде небрежен по отношение на ваксинацията. Голям брой възрастни хора не са напълно ваксинирани. Изглежда също така, че сякаш местните ваксини осигуряват по-слаба защита от MRNA ваксините, които бяха от решаващо значение за реакцията на Запада. Комбинацията от тези два фактора означава, че китайските ръководители са ужасени, че ако оставят омикрон да се развихри, милиони техни сънародници могат да загинат.

Това би било национална трагедия. То би било и политически токсично за Си. След като си присвои заслугата за ранния успех на политиката за нулев ковид, той трудно ще избегне вината за последващия й провал.

Местните служители могат да бъдат накарани да поемат вината за агонията от продължителното блокиране на Шанхай, но подобни мерки на национално ниво неизбежно биха повдигнали въпроса за държавното ръководство. 

Икономическата цена, която Китай ще плати, също вероятно ще нарасне през следващите месеци. Веригите за доставки вече скърцат, а инвестициите спадат поради несигурността относно бъдещи блокади.

В един момент всичко това може да накара китайския елит да си зададе очевидния и надвисващ въпрос – има ли смисъл управлението на Си Дзинпин да бъде удължено? Не е само това, че китайският лидер допусна грешки. Всяка управляваща система, която инвестира толкова много власт и престиж в един човек, е уязвима към катастрофални грешки, които системата не може да коригира.

Тайванската разузнавателна служба - която вероятно има по-добро усещане за случващото се на континента от повечето - току-що публикува доклад, който сочи, че все още няма признаци за предизвикателство към ръководството на Си.

Но до жизненоважния партиен конгрес може да има още шест месеца. Дотогава многократните блокади може да тестват китайското общество и икономика, както никога преди. Продължаващата власт на Си вече не може да се приема за даденост.

Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев